Следвайте ни

Брекзит ощети и англичаните, свързани с България

viber icon

След излизането на Великобритания от Европейския съюз на 1 януари 2021 г. нейните граждани вече не могат да купуват земя в България, а само жилища.

Това обясни пред „Монитор“ доц. д-р Боряна Мусева, ръководител на катедра "Международно право и международни отношения" в Юридическия факултет на СУ „Свети Климент Охридски“.

Изключение правят британските граждани, които имат фирма у нас. Те могат да придобият земя в урбанизирани райони, например къща със земя, но не и земеделска земя.

„На 31 декември 2020 г. изтече преходният период, който беше предвиден в споразумението за оттегляне между ЕС и Обединеното кралство. В преходния период се прилагаше правото на ЕС и гражданите и юридическите лица от Англия можеха да придобиват правото на собственост върху земя по силата на нашата конституция и закони.

От 1 януари 2021 г. те вече са граждани на трета държава. В чл. 22 на конституцията ни е казано, че може да има изключения от забраната за придобиване на земя по силата на международен договор, но в А споразумението за търговия и сътрудничество между ЕС и Обединеното кралство, т. нар.

Търговска сделка, България не само не предвижда изключения от чл. 22 от конституцията, а изрично потвърждава действието на забраната в този текст.

Това споразумение урежда либерализиране на инвестициите и достъпа до пазар и услуги в определени области, но в нарочна резерва се казва, че в България ще се прилага забраната за придобиването на земя в чл. 22 от конституцията, чл. 3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и чл. 10 от Закона за горите“, каза доц. Мусева.

Това означава, че британските граждани пак ще могат да купуват апартаменти у нас, но не и земя. Ако искат да си вземат къща, ще бъдат собственици само на сградата, а не могат да притежават двора, т. е. земята, към нея. Забраната важи и за физически, и за юридически лица британски граждани.

Ако обаче гражданин на Обединеното кралство регистрира фирма в България, търговското дружество може да купи земя в урбанизирана територия у нас, т.е. къща с двор, но не може да купи земеделска земя, разясни още доц. Мусева.

Нищо не се променя за британските граждани, които вече са собственици на имоти или земя у нас

Нотариуси споделиха пред „Монитор“, че в началото, след референдума за отделянето през 2016 г. за излизането на Великобритания от ЕС, и през следващата 2017 г. сред британските граждани и фирми с имоти у нас е забелязана суматоха какво да правят. През следващите 2018 г. и 2019 г. британци, които имат у нас къщи с дворове като физически лица, не само че не са ги продали, но се е увеличило търсенето на такива имоти.

Брекзит е насърчил британските граждани да купуват земя в чужбина, защото след излизането от ЕС това вече е невъзможно. През 2018 и 2019 г. нотариуси забелязват увеличаване на продажбата на имоти на британски фирми у нас след закриването им.

На пазара са били изнесени и ваканционни имоти, собственост на британски граждани, които са се освободили от тях заради непрекъснатите разходи за поддържането им и в същото време невъзможност на англичаните да идват често в страната ни.

Къщи с дворове, които са били купени у нас от британци още преди влизането ни в ЕС с инвестиционни намерения, т.е. да бъдат препродадени с печалба, след решението за Брекзит също са продадени, разказаха нотариуси.

Заради търговското споразумение за Брекзит регистрирането на фирми и откриване на банкови сметки във Великобритания за българските предприемачи също значително се усложнява, съобщиха за “Монитор“ от Службата по търговско икономическите въпроси към Министерството на икономиката към посолството ни в Лондон.

Постигнатото споразумение ще даде възможност на българските фирми да продължат да правят износ за Великобритания, но въвеждането на новите експортни процедури ще доведе до известно оскъпяване на процеса. Някои сектори като услугите и информационни технологии ще останат привлекателни за британските инвеститори и след Брекзит.

Най-важното предимство за двустранната търговия е липсата на тарифни и квотни ограничения.

След преодоляване на първоначалното забавяне поради въвеждането на митнически процедури за износ към трета страна се очаква постепенното възстановяване на нивата на търговията отпреди кризисния период вследствие на пандемията от COVID-19.

Договореността относно правилата на произход за преференциално третиране на стоки също ще бъде ползотворна за българския бизнес. Стоки и материали с произход от ЕС, вложени в местното производство, ще бъдат считани за британски при износа им към Единния пазар.

Същевременно беше неутрализирано желанието на UK ресурси с произход от страни като Китай, Турция и Япония да бъдат третирани равнопоставено с тези от ЕС. Това осигурява конкурентно предимство на българските стоки като машинни, автомобилни части и акумулатори.

Великобритания успя да договори известна гъвкавост по отношение на правото си да предоставя държавни субсидии на икономически сектори и субекти.

Ефективността на предвидения механизъм за корекция при възможно изкривяване на пазара тепърва предстои да бъде тествана. В средносрочен план това може да окаже негативен ефект върху конкурентоспособността на някои български стоки и услуги като информационните технологии например.

Продължава се валидността на съществуващите договорености по отношение на транспорта. Ограничават се обаче каботажните права на британските превозвачи, което може да се окаже добра възможност за българските транспортни фирми да заемат тази пазарна ниша.

Извън споразумението остава и бъдещото третиране на услугите. Британската икономика е силно зависима от услугите, тъй като 80% от БВП на страната се генерират от този сектор.

Отхвърлена е и възможността за автоматично признаване на британските квалификации в този сегмент, което ще доведе до затруднения при техния износ към пазара на ЕС.

Отварят магазините duty-free по границата с ЕС

„Късното споразумение за Брекзит е предизвикателство, което затруднява компаниите и плановете им за бизнес пътувания“, смятат експерти. Туристите и от двете страни на споразумението може да им се наложи да носят не само паспорти, но и доказателство, че ще се върнат от своята първоначална дестинация.

Носителите на английски паспорт няма да имат право да изнасят продукти, съдържащи месо или мляко, в ЕС. Освен това може да се наложи да попълват митническа декларация, ако донесат стоки за продажба на Острова, или ако носят повече от 10 000 паунда кеш. Mалки количества алкохол и цигари могат да бъдат закупувани duty-free и от двете страни.

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще се ваксинирате ли срещу COVID-19?