Следвайте ни

Бивш полицай живее с половин лице

Ивайло Стоянов е човек, който винаги вдъхва кураж и е готов да подкрепи нуждаещите се, дори когато самият той се нуждае не по-малко от подкрепа. Преди пет години той е бил полицай в родния си Ловеч, докато едно събитие не преобръща живота му, предава БТВ.

На Бъдни вечер през 2014 г. той бива зверски пребит в Елхово, където е командирован за охрана на държавната граница по време на бежанския наплив. Нападнат е от собственик на заведение, в което влязъл д се почерпи с колега. Казва, че с нищо не е провокирал агресията, а побоят е станал, когато двамата са си тръгвали. В резултат на нанесените удари е счупен носа му, като дори са скачали на главата му, според разказа на колегата му, а самият той не си спомня какво се е случило, след като са го повалили.

На Коледа той се прибира в родния си град, отива при частен лекар, за да му намести носа, но бива посъветван процедурата да бъде извършена в болнична среда. Затова отива в болница „Д-р Георги Странски” в Плевен, където е прегледан от специалист по „Уши, нос и гърло”. Ивайло казва, че има диабет, но не е прегледан от специалист ендокринолог. След наместването на носа му, заради погълнатата кръв започва да му се гади, а захарта му скача до изключително високи нива. Впоследствие настъпват усложнение, некроза на тъкан, която Ивайло смята, че е в резултат на бактерия, която е попаднла в носа му в резултат на вътрешноболнична инфекция.

Направени са му общо осем операции в Плевен, във ВМА и в частна болница в София, а след това и във Франция. Изследвания от ендокринолог са му направени едва при преместването във ВМА. В резултат на усложненията губи едното си око и е отстранено половината му лице. Това, обаче, което предизвиква неговият гняв, е несправедливостта.

В момента продължава да се води досъдебното производство срещу хората, нанесли му побоя и се правят „опити да се сменят формите на телесна повреда” и да се изкара, че „няма нищо общо между счупването на носа му и последвалите усложнения след неговото наместване”. Целта е да се намали наказателната отговорност на извършителите, обяснява Ивайло пред "120 минути" и допълва, че във всички други държави в ЕС такива травми се водят тежка телесна повреда.

В момента Ивайло живее с инвалидната пенсия, която му е отпусната след издаването на ТЕЛК след „неправомерното му освобождаване от МВР”. Смята, че всички в България трябва да се промени в системата на правосъдието, здравеопазването и МВР, което го мотивира да се бори. Това, което го „ядосва е несправедливостта” и е категоричен, че „черното е черно” и не може да се променя в бяло.

„Когато такива хора се измъкват безнаказано, следващият път могат да убият", смята Ивайло.

Сили да продължи борбата му дава неговото семейството и близките му.

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?