2374
Следвайте ни

Бивш и настоящ премиер влязоха в спор за войските на НАТО у нас

viber icon

Първият сериозен спор в управляващата коалиция вече е налице – военният министър Стефан Янев и премиерът Кирил Петков влязоха в задочен спор дали да позволим на НАТО да разположи още войски у нас, ако се налага. 

Необичайно за досегашния си стил на изяви, Янев пусна вчера в личния си профил във Фейсбук коментар, че не смята за наложително увеличаване на присъствието на НАТО у нас засега.

Този въпрос бе повдигнат в Брюксел заради струпването на руски войски по границата с Украйна. НАТО и Европейският съюз вече предупредиха Русия, че ще има „огромни последствия“, ако нападне Украйна. Москва отхвърля тези обвинения и на свой ред постави условия пред НАТО да ограничи присъствието си в държави в „обсега на влияние на Русия“. НАТО отхвърли това искане.

В събота германското списание "Шпигел" съобщи, че върховният съюзнически командващ на НАТО в Европа ген. Тод Уолтърс е предложил алиансът да разположи войски в България и Румъния по модела "Засилено предно присъствие", по който вече са разположени войски в Полша и в Балтийските републики.

"Дер Шпигел": НАТО увеличава контингента си в България и Румъния
Вчера пък министърът на отбраната Стефан Янев се обяви против разполагането на допълнителни войски в България. Позицията на бившия служебен премиер Янев беше споделена от страницата във Фейсбук на посолството на Русия в България.

Ето и какво точно написа Янев:

Настоящото увеличение на руския военен потенциал и дейностите по източния фланг на НАТО са обстоятелства, които не само трябва да бъдат взети предвид, но и да се следят с особено внимание.

Тези процеси налагат необходимостта от единен подход от страна на НАТО, без обаче той да води до ненужна ескалация на напрежението. В момента в рамките на НАТО се коментират различни варианти за отговор, включително разполагане на допълнителни войски в България и Румъния по модела на засиленото предно присъствие. На този етап те са на ниво военно-техническо обсъждане и окончателно решение не е взето.

Моята позиция е, че подобен дебат, респективно – подход, има потенциал да доведе до нежелано нарастване на напрежението в региона. Още повече, че на този етап няма основания наблюдаваните процеси да се разглеждат като директна заплаха за Алианса и релевантната зона за сигурност. В този смисъл не считам, че са налице необходимите обстоятелства, които могат да аргументират решение, свързано с разполагане на допълнителни войски на наша територия. Такова решение не би кореспондирало нито със съюзните интереси, нито с националния интерес на Република България.

Същевременно отново подчертавам, че процесите в геополитическата среда трябва да се следят с особено внимание. Отчитайки динамиката в средата на сигурност, българската държава има готовност да увеличи капацитета на собствени национални сили на своя територия в контекста на съюзните възможности за възпиране и отбрана. Тази готовност е функция на потенциалната възможност от поява на всякакъв тип заплаха, независимо от направлението, от което произтича.

Днес тази позиция бе публикувана и в списание „Шпигел“, което написа, че България е против разполагане на допълнителни войски на своя територия и допълни, че българите имат традиционно приятелско отношение към Русия.

Малко по-късно обаче премиерът Кирил Петков взе отношение в този спор и опроверга твърденията на Янев, заявявайки, че неговото лично мнение не е официалната позиция на България.

 „Тази тема не е разисквана на Министерския съвет, нито е разисквана с някого от нашите партньори. Съобщенията по тази тема са били лично мнение на министъра, но по никакъв начин това не е формална позиция на нашето правителство“, каза в Кирил Петков. Той добави, че при посещението си в Брюксел ясно е заявил, че страната ни ще бъде „активен член на ЕС и НАТО, а този тип решения ще бъдат координирани с тази ни роля“.

Премиерът потвърди и тезата си, че най-добрият начин за продължаване на политиките на съюзниците ни на източната граница е „максимално използване дипломатични и мирни средства“.

Малко преди съобщението от Министерския съвет председателят на парламентарната група на „Демократична България“ Христо Иванов поиска изслушване в комисията по отбрана по повод изказването на Янев.

„Демократична България“ изключително държи на това, което е фиксирано в коалиционното споразумение, в преамбюла - България да развива своето пълноценно участие в НАТО не като някаква формалност, а като активна принадлежност. Защото вярваме, че не може страната ни да си позволи да бъде в състояние на де факто недеклариран, но на практика неутралитет в полза на експанзионистичната политика в региона на Кремъл“, каза Иванов. Той добави, че предложение за увеличаването на американското военно присъствие в България би получило подкрепа от „Демократична България“.

Още от категорията

Виж всички

Коментари (5)

Пепел

Пепел

30.12.2021 | 10:00

Ако сме в "алианса", защо да не ни позволят да увеличим потенциала на "алианса" на наша територия с наши собствени войски?!

Отговори
0 0
Пепел

Пепел

30.12.2021 | 09:56

Пепел им на езика на колаброционистите - много яко лъжат! Я да се запитаме: в "алианса" ли сме или сме окупирани от "алианса"?!

Отговори
0 0
Тъ така Де

Тъ така Де

22.12.2021 | 23:10

Какъв скромен възпитан търпелив и мълчалив Забравих дипломатичен хрисим благороден и на мравката път правещ Министър на Отбраната си имаме Също като девствена мома от Поповица край селската чешма га я задява Кирча чифут първи в селото и на чифутите баш чифутин и китка иска червена да и открадне и от менците евраци попие Тъжна и дълга пяснъ га я пееха едну време чалгаре по сборове и панагире Два реда сълзи да потекат Три реда сополи да забършеш Тъ така Що ли имаме войска

Отговори
6 5
Дии

Дии

22.12.2021 | 22:08

Янев оставка! Радев, тоже! Чемодан, вакзал, Масква!

Отговори
7 7
Слава Україні❤️Братя

Слава Україні❤️Братя

22.12.2021 | 21:51

День Незалежності 2021: військовий парад і Марш захисників України ❤️❤️❤️ https://www.youtube.com/watch?v=PkBIrC-jFro

Отговори
6 4

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Кои са най-големите предизвикателства пред новото правителство през 2022-ра година?