Следвайте ни

Абитуриентите - курс на Запад

Два пъти годишно може да се кандидатства в страните от ЕС

viber icon

Абитуриентският бал 2015 чука на вратата. Зрелостници и родители вече умуват над модели, тоалети, прически, аксесоари. Ала след празника, очакван с трепет от всеки,  изкласил средното си образование, следва най-важният избор в живота: ще продължа ли да уча и къде? В родината или в чужбина? Статистиката сочи, че над 90 процента  от всички зрелостници опитват късмета си в университет на Запад. Малцина са тези, които не кандидатстват в чужбина, защото са предпочели местните вузове. Обикновено избират медицина и фармация у нас, на второ място са хуманитарните специалности в Софийския университет. Но и тези зрелостници подават документи в чужбина, за да имат сигурно място в случай, че стане фал по време на изпитите у нас. Факт е, че повече от половината абитуриенти заминават да учат в западни университети. Никой не знае колко от тях ще се върнат, за да намерят реализация в родината.

Какво се случва на кандидатстудентския пазар през януари?

Вече всички вузове по света имат интернет сайтове. И е лесно за всеки, който знае какво точно иска да учи,  да подготви документите си. Като начало е важно да се знаят няколко важни дати, които определят сроковете за кандидатстване. Да се има предвид, че може да опитате късмета си в безброй университети. И че кандидатстването не е само един път в годината, както е в България, а може да се кандидатства за летен и зимен семестър. Стига за дадената специалност в съответния ВУЗ да е предоставена тази възможност. Изключение прави Франция, където режимът на прием за отделни специалности може да се променя всяка година. Информацията е огромна по обем и непрекъснато се актуализира, затова трябва да се следи и анализира, съветват специалистите. И да се подготви папката, в която да се съберат необходимите документи.

ВАЖНИТЕ ДАТИ

15 януари е последният ден, в който се подават документи за университетите във Великобритания. Изключение са само Оксфорд и Кеймбридж, които отдавна са попълнили местата, както и специалностите медицина, стоматология, изкуство, дизайна, за които крайният срок е 24 март.

До 31 март университетите ще отговорят дали сте приети, а до 6 май  кандидат-студентите трябва да отговорят дали ще се възползват от получената оферта, или ще изберат друга дестинация.

Следващият шанс за Обединеното кралство е 30 юни -  тъй нареченото късно кандидатстване (late applications) чрез UCAS.

Има и още една възможност  -13 август, когато се активира системата Clearing за всички университети във Великобритания и дава право на кандидатстване само в един университет.

Англия е една от възможните държави в Европа, които предпочитат младите българи. Като цяло Европа е приоритет.

Защо повечето избират Старият континент?

На първо място е географската близост, но не са за подценяване и признаването на дипломата в цял свят, приемът „по документи”, т.е. без изпит, възможността за следване на английски или немски, френски и испански език. Играят роля и безплатните или ниски такси и правото на работа по време на следването без ограничение, което се прие от януари миналата година. Важен детайл е, че вече всички български студенти могат да работят свободно, без да се изисква разрешение от местните бюра по заетостта.

Първенството по желание за учене в чужбина тази година държат Германия и Австрия. Там се следва за бакалавърски и магистърски програми без такси за граждани на ЕС. Швеция също е сред фаворитите, но специалностите на английски са доста по-малко.

Важно е да се знае, че за летния семестър на тази учебна година се кандидатства до 15 януари за магистърски и бакалавърски програми. Следващият дедлайн е 15 април.

Общоприетият срок за учебната 2015 г. за кандидатстване за специалности с немски език за зимен семестър, който започва в първите месеци догодина, е 15 юли.

Всеки университет определя сам датите. По правило с английски език в Германия, Холандия и Швеция се кандидатства преди завършване на учебната година в България - обикновено до април и май. И при подаване на документите се пуска академична справка.

В Холандия таксата за следване за бакалавърски и магистърски програми е 1835 евро на година за учебната 2015/2016 година. За някои магистърски програми има по-високи такси.

Успешното кандидатстване изисква детайлно познаване на изискванията на съответния вуз за кандидатстване.

Колкото по-рано подготвите сертификата за владеене на съответния език, на който ще учите, толкова по-добре. 

Холандия

Холандия - „вратата към Европа”, е все по-атрактивно място за българските студенти. Тя бе първата страна в Стария континент, която въведе преподаването на английски език по над 1500 бакалавърски и магистърски програми. Обучението в тамошните университети в области като мениджмънт, туризъм, медицина, изкуство и дизайн, строително инженерство, аграрни науки се счита за едно от най-добрите в целия свят. Силно интернационално ориентирана и модерна страна. Холандците са неконсервативни и отворени към чужденците, говорят английски и немски. Приемът е само по документи. Таксата за държавните университети е единна всяка година. При определени условия българските студенти могат да получат финансиране на следването си от държавата и да получат обратно голяма част от платените такси.

Австрия

Австрия е традиционно любимо място за следване на българи. Лисват такси за обучение, природата е прекрасна, културните традиции - уникални. Образованието в Австрия почива на вековни традиции - университетът във Виена е основан през 1365 г. и е сред най-старите университети в Европа. Обучението е основно на немски език. Важат сертификатите по немски език, с които се кандидатства за следване в Германия, може да се кандидатства и за следване с подготвителен езиков курс по немски език.

Приемът в австрийските университети е основно по документи и без приемен изпит. При малка част от специалностите, основно медицинските, психология, публицистика и комуникации, както и специалностите в областта на изкуството, музиката и спорта, приемът освен по документи е и на базата на приемен изпит, специфичен за отделните специалности.

Германия

Обучението в Германия в държавните университети и висши учебни заведения е безплатно във всички 16 федерални провинции. Не се заплаща такса за следване, а се заплаща малка семестриална такса, която е различна за различните университети (50-250 евро). В семестриалната такса в повечето случаи се включва и т. нар. семестриален билет, безплатно ползване на градския транспорт и за града и близките околности, в някои от случаите и до съседни градове или в цялата провинция, както и други социални придобивки. В Германия има 443 ВУЗ, в които се предлагат над 15 800 специалности. Там може да се кандидатства и без познания по немски език. В този случай се кандидатства за следване с подготвителен езиков курс, а след полагане на езиковия изпит по немски език можете да започнете следването по желаната специалност. Българските кандидати са абсолютно равнопоставени на немските и на тези от ЕС при разпределението на студентските места, включително и за специалности като медицина, стоматология и фармация. Голяма част от университетите имат 400-600- годишна история. Там е Хайделбергският университет - първият в Германия, създаден през 1386 година. 

Франция

По традиция френското образование е основната база за силната икономическа среда в държавата. Обучението във френските университети в области като мениджмънт, икономика, медицина, бизнес администрация, архитектура се счита за едно от най-добрите в целия свят. Официален език на следване е френски, а във всеки един университетски град има езикови центрове, осигуряващи възможност за изучаване на езика и преминаване на подготвителна година с цел повишаване на нивото на език и по-лесното интегриране на студентите. Приемът в повечето университети и ВУЗ и за повечето специалности е без приемни изпити по специалността. Таксата за държавните университети е единна всяка година и е от порядъка на 400 евро за година. Изключение правят частни университети и колежи, където таксите са по-високи, но въпреки това остават достъпни за българските студенти. Важно е да споменем, че като страна членка на Европейския съюз всички българските студенти са подпомагани по време на следването си чрез социална стипендия в размер на около 4600 евро на година, както и допълнителни помощи за жилище и настаняване. За стипендианти годишната учебна такса се премахва и става напълно безплатна. 

Българските студенти могат да работят по време на следването, като това не е обвързано със социалната стипендия. Единственото условие е да не се надминават 960 работни часа на година. Затова във Франция се предлагат почасови договори, съобразени с учебната програма. Кандидатстването във френските ВУЗ става през централизирана платформа./Марица.бг

Още от категорията

Виж всички

Коментари (1)

студент

студент

31.01.2015 | 11:41

Инфото ви е грешно.ВАвстрия има такса_400 евро на семестър от миналата година.Плащам я.Проверявайте инфото си

Отговори
0 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Знаете ли коя е ОСНОВНАТА причина за заболяванията, свързани с тютюнопушенето?