Следвайте ни

152 организации искат министър и омбудсман на детето

Да обединяват политиките на институциите и да водят дебат, без да се разпалват предизборно страхове у родителите, иска Националната мрежа за децата

Министър на детето да координира политиките на различни институции по отношение на семейството и да води обществения дебат за подкрепа от държавата, настоява Националната мрежа за децата. „Така разговорът за проблемите ще продължи конструктивно, защото не бива да бъде замитан или употребяван за разпалване на страховете у родителите преди избори”, мотивира предложението  програмният директор на организацията Елка Налбантова.

 Мрежата обединява 152 организации  в над 30 общини и предлага няколко решения след вълненията от последните месеци около Стратегията за детето, която изкара на улицата протестиращи родители. Организациите от националната мрежа, 12 от които са пловдивски, обединяват усилията на около 13 000 специалисти – психолози, социални работници, педиатри, логопеди, акушерки. Всяка година те подкрепят към 74 000 семейства. Съмишлениците преди години поставиха началото на затварянето на домовете, прокараха приемната грижа, която тръгна от Пловдив, и участваха в създаване на мрежа от услуги – Центрове за обществена подкрепа, звена „Майка и бебе”, кризисни центрове, общности центрове и др. От 8 г. Националната мрежа  прави и Бележник на държавата, а оценката за грижата й към децата все е около среден 3. Определят я фокус групи на родители, специалисти извън мрежата и деца. Всички те заявяват, че между институциите и хората има пропаст.

„В момента има поне 20 нормативни документа, които описват какво ще прави държавата спрямо детето, но са разпокъсани в различните сектори – здравеопазване, образование, социална сфера, правосъдие - посочи Налбантова. - 91% от родителите, които участват в оценяването, определят политиките като неефективни. Когато заговорим не за високи политики, а как реално едно дете върви през системата, стигаме до липсата на координация между институциите. Това е и една от причините за ниското обществено доверие към тях”.

Именно затова Националната мрежа за децата настоява да се формулира визия на държавата по отношение на детето – ясен план, а не дълбоко закодирани актове на министерствата. С нея да са солидарни всички политически партии и да я прокарват, независимо коя е следващата на власт. И да бъде излъчен лидер, който да е център, когато се обсъждат конкретните политики – министър на детето.

От организацията подчертават още, че  всички предлагани решения трябва да бъдат ресурсно обезпечени. В хода на изработването на Стратегията за детето  се оказало, че има над 400 стратегически документи,  но не е ясно в колко от тях са разписани финансови параметри . Трябва конкретика – например с колко ще се увеличат парите за детско здравеопазване или с какви пари ще се обезпечи обхващането на децата в училище, даде пример Елка Налбантова. Тя съобщи в аванс, че до края на годината организацията ще предложи инструмент за проследяване на инвестициите на държавата в грижата за детето.

„В момента структурите, отговарящи за детските политики, са разпилени в различни министерства и не са представени на масата в Министерски съвет – тоест или нямат правомощия, или не са достатъчно високо в йерархията, за да доведат до взимане на работещи решения”, обобщи Налбантова.  Според НМД това може да се промени не само с ново министерство на детето, но и с омбудсман на детето. Той трябва да е застъпник  за децата и родителите. За да няма спекулации, от организацията припомниха чл. 47 от Конвенцията за правата на детето, ратифицирана у нас, който задължава държавата да подкрепя първо родителите. А когато те не са в състояние да обгрижват децата си, тя трябва да поеме грижата за тях. Омбудсманът би имал ангажимент и да следи работата на институциите, както и да предлага законодателни промени.

Хората на тези позиции могат да водят дебата по тази обществено значима тема, да обясняват, и да се овладяват настроенията, когато се стигне детски градини да осъмват облепени с предупреждения, че социалните работници идват да вземат децата, категорична е Налбантова.

 

Недка Петрова, директор на Комплекса за социални услуги за деца и семейства:

Социалният работник не е заплаха, а подкрепа

„В момента в Закона за закрила на детето има 8 органа по закрила, но основната тежест пада върху дирекциите „Социално подпомагане”. Заради огромната им натовареност и нереалистичните очаквания към тях те не функционират нормално и ролята им  се възприема като заплашваща, а не подкрепяща.  Министър на детето би обединил, той ще следи всеки да си е на мястото.

Досега политиките бяха спрямо децата в риск. Съгласно Стратегията за детето 2019-2030 г. всички деца ще имат достъп до ресурсите, когато се нуждаят, а не когато вече са стигнали до институция.

Родителите не бива да се плашат от това. Нека са спокойни, че ако едно дете сподели за проблем, никой няма да приеме това еднозначно без обследване. Ще се мине през много разговори, консултации – на социален работник, на психолог, заедно и поотделно с децата и родителите. Накрая ще се вземе решение за нуждата от подкрепа. И в много краен случай, когато са изчерпани всички други средства и те не сработват, ще се стига до извеждане от семейството – нещо, което се практикува още от 2000 г. Не, когато детето каже, институциите да тръгнат да го взимат, а първо да се намерят причините и второ – начин да се преодолее проблемът чрез подкрепа в семейството.

В този процес е много полезна националната телефонна линия, която е спасила много деца от трафик и продължавало с години насилие, особено в случаи с втори баща или дядо. Такива случаи иначе трудно излизат на повърхността”.

Ренета Венева, детски психолог:

Не чуваме децата

„Няма проблем на детето, който да не изисква междуинституционален разговор. Но има и друг важен въпрос – как овластяваме децата да участват в него. Националният съвет на детето, в който членуват 20 деца, е нещо добро, но не стига. Трябва това да се случва във всяка детска градина, всяко училище, всяка общност – децата да заявяват своя интерес и своите нужди през своята сензитивност. Хора, сега това не става – нито в малки, нито в големи общности! Има добри практики, но докато не стане държавна политика, ще си ги показваме като бисерчета само по конференции и практикуми.

Децата ни не са научени да говорят за проблемите си. Нямат усещане, че някой ги зачита и валидира мнението им. Те са обекти на грижа, един 16-годишен млад човек сега е консуматор на политики, в които не участва”.

Елица Кандева

Редактор-репортер екип „общество“

Елица Кандева е завършила журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. Има 16 г. стаж във в. „24 часа”. Работи като репортер-редактор в екип „Общество”.   Още

Анкета

За какво бъдеще на Пловдив трябва да работи новият кмет?