Подай сигнал

Автори от Подбалкана влизат в Маратон на четенето

Михаил Гунчев представя „Опитомяване на Свободата”, Пламен Славов - проучванията си за поклонничеството в Света гора

Култура

от Цветана Георгиева 660 прегледа 0

Автори от Подбалкана влизат в Маратон на четенето

Две книги на автори по Подбалкана влизат в пролетния Маратон на четенето, който ежегодно се организира от общинска библиотека „Д-р Иван Богоров” в Карлово. Едната е „Опитомяване на Свободата” на Михаил Гунчев. Той е познат на публиката преди всичко с лириката си - и нежна, и философска. През последните годни Михаил Гунчев издаде три поетични книги - „Порцеланова луна”, „Отгласи от идното”, Диви песни”. Но също така е автор на есета и разкази. „Опитомяване на Свободата” излезе с помощта на община Панагюрище, премиерата е в Карлово.

Ако повярваме на подзаглавието на книгата - „проза за посичане“, би трябвало да извадим критическата си секира. Но този анонс потвърждава само онова, което е характерно за повече от текстовете в книгата: чувството за хумор на автора, самоиронията му, провокиращото му мислене. Това казва за новата книга на Михаил Гунчев писателят Георги Спасов.

„Опитомяване на Свободата” излезе преди броени и ще бъде представена пред карловската публика на 18 април, сряда, от 18.00 часа в библиотеката. Гунчев е словоохотлив разказвач. В неговите разкази ще открием навеи - като атмосфера, персонажи, лексика, авторово отношение - от творби на Йовков, Ем. Станев, Радичков, Хайтов, Чудомир, обяснява Георги Спасов.

Книгата е съставена от 4 части: „Самодивите си отиват“, „Невидима е душата, но остава следи…“, „Опитомяване на Свободата“, „Предводителят на зелките“.

Текстовете са плод на съзерцание, което търпеливо изследва тайните движения на природата - дървета, растения, птици. Авторът рисува прекрасни пейзажи, външно спокойни, но с едно вътрешно психологическо движение, наподобяващо ни миниатюрите от „Сън за щастие“ на П. Славейков. Споделя лични мотиви, свързани със спомени за детството, за родителите, за близките, за известни творци от този край. Има и едно по-игриво, "по-епикурейско“ разказване - по свой начин напомнящо на писатели като Радичков или Чудомир.

Другата книга от карловски автор в маратона на четенето е на доц. д-р Пламен Славов, преподавател в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. Нейното заглавие е „Историческа традиция и съвременни реалии на православното подвижничество и поклонничество от Русия в Света гора /XVIII-XXI век/.

Православното поклонничество е форма на богопочитание, както и реализация на духовната потребност за поклонение пред светини, за участие в богослужение на свети места, за молитвено общение с вярващите като израз на единството и съборността на Православната църква, коментира темата на своите проучвания пред „Марица” доц. Пламен Славов.

А православното поклонничеството до Света гора и нейните светини си остава най-древната духовно-историческа традиция на Православието. Съществува древно църковно предание, което разказва за това, че някога тук Пресвета Богородица за всички бъдещи векове освещава тази земя чрез Своите стъпки. Преданието гласи, че Богородица се възкачва на планината Атон, където бил издигнат езически храм в чест на бог Аполон. Там сега се намира храм в чест на Преображение Господне, главния храмов празник на целия Атон.

Атон е единственият православен монашески център, съществувал без прекъсване повече от хиляда години. Неговите устави, приети още от византийските императори, безусловно се изпълняват в продължение на векове и действат до ден днешен. Верността към традицията означава непрекъснато славословие на Бог, молитва за спасение на света и стремеж към вечността.

А устоите на Атон и неговото древно привилегировано положение се съхраняват повече от хиляда години благодарение на уважението и особеностите на монашеския живот, както и на вниманието и грижата на самите светогорски монаси, коментира още Славов.

Срещата с Пламен Славов е на 23 април в камерната зала на читалището.

Коментари