Подай сигнал

Автор на "Марица" написа най-хубавата българска песен

Партиите идат на власт за прехрана и ако дирим все честни хора, кой ще управлява държавата, възмущава се сатирикът

Марица

от Хенриета Георгиева 1686 прегледа 0

Стоян Михайловски е виден български писател и общественик, политик. Поет сатирик, публицист и народен трибун, най-плодовитият ни писател след Иван Вазов. Наричат го сатирик, незнаещ пощада, божествен размирник, най-безпощадният изобличител на покварени политици. Един от най-изявените и неразбрани творци на времето си. "Психологическа загадка" го нарича най-проникновеният му тълкувател - критикът д-р Кръстев.

Стоян Михайловски е роден в будното балканско градче Елена през 1856 г. Потомък е на заслужил възрожденски високопросветен род - син е на книжовника и общественик Никола Михайловски и племенник на Иларион Макариополски, виден водач на борбата за независима българска църква.

Стоян Михайловски завършва прочутия френски султански лицей „Галатасарай“ в Цариград, където е съученик на Константин Величков. Става учител в Дойран, Македония, където воюва открито за българщината и се включва в революционното движение. През 1874 г. е арестуван, бит жестоко и изгонен от града.

Заминава за Франция, за да следва право в университета в Екс ан Прованс.
Връща се с диплома и перфектен френски. Част от творбите му и голяма част от мемоарите му са написани на езика на Юго.

След Освобождението работи като съдия и адвокат в различни градове - София, Търново, Пловдив. Автор и главен редактор в някои от първите следосвобожденски вестници, сред които "Марица" и "Народний глас".

Бил е главен секретар на Министерството на правосъдието (1883-1884), преподавател по френски език в Русе и София, доцент по литературна история в Софийския университет.

Като депутат в III Велико Народно събрание участва в избора на нов български княз през април 1887 г.

От 1892 г. е член на Българското книжовно дружество, днес БАН. В 1894-1896 г. отново е депутат в VIII Народно събрание.

Стоян Михайловски активно участва в дейността на Македоно-одринската организация. Председател на Върховния македоно-одрински комитет (1901-1903).
Съдбата на Македония е голямата болка за народния трибун. В дневниците му са записани данни за злоупотреби със средства, дадени за освобождението на Македония. Ако тия са македонците, които ще управляват Македония един ден, тежко , пише с горест Михайловски.

Не по-малко печални са и заключенията му за политическата поквара в България. Партиите идат на власт за прехрана. Ако дирим все честни хора, кой ще управлява държавата, възмущава се публицистът.

В 1903 г. е избран за депутат в XIII Народно събрание. Заради скандалната статия „Потайностите на българския дворец“ във вестник „Ден“ от 1904 г., насочена срещу княз Фердинанд I, е осъден условно.

1905 г. се оказва повратна за Михайловски - след триумфа на книгата "От развала към провала" той предизвиква обществено възмущение - най-върлият критик на покварата у нас моли и приема държавна пенсия от 4000 лв. от същото Народно събрание, чиито продажни депутати е наричал "шарлагановци" и е клеймил злоупотребите им. Обвиненията в морално падение съкрушават писателя, който е вече с разклатено здраве. Никой обаче не се възмущава от факта, че преди това и народният поет Вазов е зачетен с пенсия.
Обиден до дъното на душата си, Михайловски се оттегля от активна обществена и редакторска дейност. Сътрудничи почти само на „Църковен вестник“.

Творчески подем у него предизвиква катастрофата за България след Първата световна война. Пише поредица остри статии - "След ужасите на войната - ужасите на мира", за несправедливо орязаните български територии. Писателят не прощава дори на скъпата си Франция, когато тя нанася един от най-силните удари срещу народа ни в Ньой през 1919 г. Неукротим до последния си дъх.

Михайловски умира на 3 август 1927 г. Неизпълнено остава последното му желание - да бъде погребан до Иван Вазов, чиито сродници отказват категорично. Паметниците на гроба на великите хора се правят от камъните, хвърлени върху им през живота им, е един от любимите афоризми на големия мислител.

Носители на наградата за философско-морализаторска поезия и проза на името на Михайловски са Георги Данаилов, Стефан Цанев, Георги Господинов, Георги Мишев.

Всеучилищният химн обезсмърти писателя

Литературното творчество на Стоян Михайловски съперничи по обем на това на Иван Вазов, но не е издадено и проучено изцяло. Това е причината Михайловски да е смятан предимно за сатирик и баснописец.

Всъщност творчеството му е много богато жанрово - пише епиграми, афоризми, басни, пародии, публицистика, философско-моралистични творби, поеми, драми.
Михайловски е първият писател, който проправя път на модерните тенденции, като налага философската проблематика.

Най-известното произведение на Михайловски е възторженото стихотворение "Химн на Св. св. Кирил и Методий", написано през 1892 г. в Русе. Девет години по-късно то се превръща в любим български всеучилищен химн, след като учителят по музика Панайот Пипков написва мелодията към него. Така вече 117 години с него посрещаме най-светлия си празник.

Басните му "Орел и охлюв", "Бухал и светулка", "Секира и търнокоп" са класически образци в българската литература.

Емблематична за художественото дело на Михайловски е "Книга за българския народ", истинска енциклопедия на злото, представяща заветите на престарелия архивластник към племенника му Галеб, който ще го наследи.

"Поема на злото", която черпи сюжета от библейския мит за грехопадението, е един от първите образци на българската философска поезия.

Мнозина се боят от острото му перо, което е винаги подострено и за властващите, били те княз, министър-председатели, министри, депутати.

Заради отпечатаната във в. "Ден” статия "Потайностите на българския дворец” (1904), изобличаваща княз Фердинанд, е даден под съд по специално създадения за случая Закон за защита на Особата. След шумен съдебен процес, по време на който демократичната общественост застава на негова страна, му е наложена 7-месечна условна присъда.

Като публицист и вестникар Михайловски сътрудничи на най-авторитетните издания на времето - десетки вестници и списания. По време на престоя си в Пловдив през 1880 г. е главен уредник на в. "Народний глас", острото му перо го прави един от най-желаните автори на страниците на вестник "Марица".

Грузински род на духовни и църковни водачи

Родът на Стоян Михайловски има грузински корени. Прапрапрадядото Андроник бил търговец в Мала Азия и интендант на османската армия в края на XVII век.

Бащата на писателя - Никола Михайловски (1818-1892), е един от най-образованите българи на своето време. Бил е адвокат, а след Освобождението - подпредседател на Държавния съвет по време на режима на пълномощията на княз Александър I Батенберг.

Той е просветен деятел, учител, преводач, писател, съдия, законодател.

След Освобождението участва в Учредителното събрание, което приема Търновската конституция, бил е съдия във Върховния касационен съд, подпредседател на Държавния съвет, народен представител.

Големият брат на Никола Михайловски - Стоян Михайловски, известен с името
Иларион Макариополски, е виден духовник, епископ на Цариградската патриаршия, водач на църковнонационалната борба, духовен глава на цариградските българи.
На 3 април 1860 г. в т.нар. Великденска акция не споменава името на цариградския патриарх, с което според църковните канони фактически отхвърля неговата власт.

Сестра на Никола и Стоян е Стана Михайловска, женена за търговеца Атанас Буров.Техни потомци са известните банкери, индустриалци и политици Бурови.

Съпругата Райна дели любовта му с фатална французойка

Стоян Михайловски е млад съдия в Русе през 1887 г., когато среща младата вдовица Райна Петрович Етърска, дъщеря на богатия търговец Георги Петрович - Чохаджията. Райна е фина и интелигентна, интересува се от литература, прекрасна пианистка. Тъстът вдига разкошна сватба. Безоблачните дни на младото семейство са кратки. Налага се да заминат за София, след като Михайловски е уволнен от съда за сатирични стихове срещу регентите.

С Райна се местят в София, където Михайловски е депутат и преподавател по литература във Висшето училище, днес Софийски университет. Тъстът купува за семейството разкошна къща на "Раковска", където редовно се събира приятелският кръг „Мисъл” на разговори за литература и изкуство. Домакинята Райна свири на пиано любими на съпруга си творби на Дебюси, Равел, Берлиоз.

Скоро обаче семейството е сполетяно от трагедия - остра инфекция е причина за смъртта на невръстния им син, ненавършил месец. Михайловски е отчаян и се затрупва с работа и обществени битки до изнемога.

Съпругата му изплаква мъката си в дневник. Вместо съчувствие изповедите събуждат сляпа ревност у Михайловски, който започва да вдига скандали дори за ходенето на Райна на зъболекар. Писателят изпада и в друга крайност - цяла еснафска София коментира любовните му авантюри, повечето измислени, което му създава слава на неукротим донжуан.

Без да се притеснява, писателят излиза на дълги разходки в Борисовата градина с красивата млада учителка Невяна Богоева-Манолова, вдъхновена рецитаторка на басните му, на която редовно изпраща букет бели карамфили. Михайловски дори обещава да се разведе, но до този скандал не се стига, тъй като Невяна се омъжва за богат пловдивски търговец и напуска София.

Фаталната жена за Михайловски обаче е французойката Маргарита Лабром-Стойчева, съпруга на известен столичен лекар. Тя е пианистка, има литературни интереси. Постоянни гости в дома са писателите от кръга „Мисъл” - д-р Кръстев, Яворов, Славейков, Петко Тодоров. Мадам е редовна посетителка при Михайловски, когото ухажва безцеремонно пред съпругата му, преди да влязат в кабинета му за обсъждане на поредната му творба.

Деликатната Райна благородно обявява забежката на съпруга си като духовно приятелство с французойката. Изплаква мъката си единствено пред най-близката си приятелка Радка - съпруга на известния литературен критик д-р Кръстю Кръстев, който изневерява на съпругата си с красивата студентка Валерина.

Междувременно палавата французойка Лабром заминава за Париж. Михайловски посвещава любовния цикъл "Когато всеки месец беше май".

На 11 март 1899 г. отчаяната Райна гълта 10 хапчета хинин с лимонов сок в опит да се самоубие. Потресен, самият Михайловски също иска да сложи край на живота си.

Лекарите спасяват Райна. За да заздрави семейството, тя настоява да осиновят дете. Най-сетне Михайловски склонява и в дома им се появява Константин Саев, сирак, избягал по чудо от кланетата след Илинденско-Преображенското въстание. Синът на Саев и внук на писателя Михайловски е проф. Стоян Саев - един от най-добрите български анестезиолози, дългогодишен председател на Българския червен кръст, автор на 30 учебника, член-академик на Световната академия по анестезиология; почетен член на Кралския колеж по анестезиология в Англия, съветник на СЗО. Дъщерята на проф. Саев - Дора, живее от години в Канада.

Коментари