Подай сигнал

Архимандрит Самуил: Възкресението дава шанс за вечен живот

Спасителят ни научи да изтърпяваме, а не да търпим

Интервю

от Хенриета Георгиева 2022 прегледа 0

Архимандрит Самуил със светска фамилия Теодосиев е игумен на Бачковския манастир „Свето Успение Богородично” от декември 2017 година. Архиепископ Самуил е  роден през 1972 г. в русенското село Горно Абланово, където прекарва детските си години. Известно време живее в Русия, там завършва средно образование.

20-годишен се обръща към Бога. Получава медицинско образование във Варна и работи като санитарен инспектор. Завършва Богословския факултет на университета във Велико Търново.

На 32 г.,решава окончателно да посвети живота си на Бога и постъпва в манастира „Св. Йоан Рилски” до село Скрино. Приема монашеско подстрижение в 2008 г. и последователно изкачва църковната йерархия - йеродякон, йеромонах, архимандрит. От 2009 г. служи като председател на старинния храм „Св. Петка” във Видин и в митрополитския храм „Св.Николай Чудотворец”.

Бил е преподавател в Софийска духовна семинария.

Негов духовен отец е Негово Преосвещенство епископ Поликарп, трети викариен епископ на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай и ректор на Православната духовна академия.  



-Защо Възкресение е най-великият празник, празник на празниците?

- Фактът на Възкресението е неповторим. Само седмица преди да бъде разпънат на кръста, Исус Христос е бил посрещнат като цар. Хората са постилали дрехите си, за да мине по тях. Знаели са, че посрещат личност, надарена с божественост. Точно затова са посрещнали Исус с „Осанна!”. Само след седмица обаче всички заемат противоположната позиция и викат: „Разпни го! Той е разбойник!”.

Ала става чудо - три дни след като Исус бива разпънат на кръста, той се връща сам към живота - нещо, което никога не е ставало. Той застава пред учениците си и казва: „Не се плашете, аз съм!”. Това се случва, след като те са видели учителя си окървавен на кръста, чули са думите му: „Господи, прости им, те не знаят какво вършат!”. Това е величието на духа, божественото, богочовешкото в личността Исус Христос -  той умира несправедливо, но не обвинява, а прощава.

След три дни се случва Възкресението, заради което денят е наречен велик.  
Това е велико събитие, което ни дава шанс за вечен живот. Защото Исус Христос умира на кръста заради моите, заради вашите, заради греховете на всеки човек. И така той спасява нас, дава ни шанс да се обърнем към твореца за прошка, той да ни прости. Защото някой е умрял несправедливо, изплатил е цената на греха. Аз, бидейки без грях, съвършен, умирам като последен грешник, казва Исус. Така той е платил цената за нашите грехове. Затова денят е велик, неповторим.

-Кой е най-великият урок, който ни дава Спасителят?

-Най-великият урок е саможертвата. Всички велики личности са жертвали себе си за някого. Да се научим да изтърпяваме, ала не да търпим неправдата, между двете има огромна разлика. Християнинът не трябва да бъде малодушен. Не е християнин този, който си мълчи в името на смирението.

Православният християнин трябва открито да заяви, когато има неправда. Той трябва да се бори за правдата, но не с неправилни начини. За правдата трябва да се борим със спокойствие, с кротост, без агресия. Това е трудното - да се бориш, да изтърпиш хули, но да покажеш грешката на ближния без лошо чувство към него. Това е много трудно, но това е целта за православните християни - да се научим от Спасителя, да станем като него.

-Усещаме ли ние 2000 години по-късно светостта на празника? Не взема ли превес материалното? 

-Съвременният човек е улисан в битови задължения, разглезен от удобства и модерни  технологии. Трябва някой да го подтиква към същността на нещата. За много съвременни човеци Възкресението си остава великото събитие, което е станало преди 2000 г. За много човеци това е ден, в който се ядат яйца и козунаци, ходи се на църква само защото така е прието. И едните, и другите са съвременни хора.

Но модерният човек със съзнанието и вярата в това, което е написано в Божието слово, е стъпил на правилната основа. Съвременният човек, който не е чел Божието слово и няма нужда от Спасение, търси битовизма. Търси да оправдае гузната си съвест със запалена свещ, боядисани яйца, вкусни козунаци.  Те обаче не са същността. Тя е вътре в сърцето.

Празнувайки деня на Възкресението, човек трябва да се замисли какво и защо е станало в този ден. Да си даде сметка, че преди да има Възкресение, има страдание - Страстната седмица. С това Христос ни показва как трябва да живеем. Независимо дали живеем в 3., 5-, 21. или 25. век, душата на човека е една и съща.  

Съвременен човек обаче е и православният християнин, личността, осъзнала себе си като дете на Исус Христос, която вижда грешките си и търси помощта на Твореца, за да се пребори с  тях. 

Търсейки помощ, християнинът започва да работи в най-важните аспекти на своя живот - всекидневната молитва, изповедта, причастието  и постът, които трябва да бъдат ритъм за душата. Тялото също има ритъм - без въздух, храна, вода, сън тялото ще загине. Без духовните потребности обаче човек живее непълноценен духовен живот.    

-Има ли по-специален Великден, който е оставил незаличим спомен у вас?

-От детските години не. Повярвал съм в Бога в дълбочина на 20 години, тогава съм  приел, че някой е умрял заради мене, някой ми е показал как трябва да се живее. Първите 20 г. от живота ми са в мрак, в мъгла и спомените от тях са за яйцата, за халвата на конче на Сирни Заговезни. Имах желание да видя Библията, Божието слово. В годините на комунизма обаче вярата беше обявена за опиум на народите, свещениците бяха обявявани за  „най-закостенелите лъжци и лицемери”.

Първата ми среща с Божието слово беше по време на студентските стачки през 1990 г. , малко след като Тодор Живков беше свален от власт. Бях студент, учех за санитарен инспектор в Полувисшия медицински институт във Варна. Списъците на стачкуващите бяха затиснати с Библия - за мен това докосване беше велик момент.  

По-късно завърших задочно богословие във Велико Търново -  стана потребност на душата ми да осъзная вярата си, да разбера защо богослужението протича по този начин. Запознах се със същността на православието и разбрах, че то е изворът на християнството. Разбрах, че има огромен смисъл от това човек да се помоли не на иконата, а пред иконата, да участва на богослужението в храма. Това беше моят път към православието. Възкресение  за мен е денят, в който животът побеждава смъртта. 

-Този година за пръв път ще поведете шествието в Бачково на втория ден на Великден. Трудно мисия или благодат ви се падна да сте отговорен за тази света обител? 

-Бих се радвал, ако хората, които дойдат в Бачковския манастир, си отидат с  чувството, че са получили нещо от Бога, частица благодат от Света Богородица. Ако някой получи нещо на този ден, то няма да е от игумена, а от Божията милост.  Благодатта идва от Бога.

ъзнавам, че много хора се надяват денят в Бачковския манастир да бъде специален. По традиция ще им дадем малки подаръци. Както и преди, така и сега това ще се случи благодарение на миряни с възможности и добра воля да дарят.  Това е дар от хората за хората. Бачковският манастир е свързващото звено, тук се извършва светата литургия. Ала благодатта е от Бога, а той действа чрез хората. 

Не искам да си приписваме велики дела.

Нека обаче хората знаят, че негативизмът, който ни притиска отвсякъде, не е същността на живота ни. Ако си го представим като блато, то е само до коляното. Всичко друго е добро. 

И сега, и винаги е имало щедри хора. Ще ги има и занапред. Човешкото сърце изначално е добро. И когато човек слуша съвестта си, когато следва сърцето си, той живее по Божия закон.

Коментари