Подай сигнал

Арх. Петкана Бакалова: Пловдив загуби вяра

Биткаджиите в нашия град се предават един по един, казва зам.-председателят на КАБ

Интервю

от Илияна Караланова 3096 прегледа 0

Арх. Петкана Бакалова, зам.-председател на КАБ

Арх. Петкана Бакалова има над 20 години професионален опит. Притежава магистърска степен по архитектура от Висшия институт за архитектура и строитeлство, София, и артмениджмънт от Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство, Пловдив. Преминала е двегодишен курс по опазване на наследството, организиран от „Ecole de Chaillot”, Париж, и Националния институт за паметници на културата, София. Има сериозен управленски и административен опит, включително като ръководител на проекти, финансирани от фондовете на ЕС, един от които е награден от Европейската комисия в България. Разработва инвестиционни проекти за публична инфраструктура и за едни от най-значимите паметници на културата в България от различни епохи. През май 2016 г. e избрана за зам.-председател на КАБ с ресор „Нормативна уредба“.

- Арх. Бакалова, още през 2017 г., далеч преди да гръмне скандалът с къщите за гости, предупредихте за корупция по Програмата за развитие на селските райони. В практиката си натъквали ли сте се на подобни случаи?

- При Програмата за развитие на селските райони проблемът е в контрола. Контролът по време на строителството е формален. Никой не контролира обектите след въвеждането им в експлоатация. Изобщо цялото ни законодателство има един основен порок: контролът не е реален, а е само въз основа на документи. Проблемът е навсякъде - в обществените поръчки, в устройството на територията, в усвояването на средствата от ЕС. В КАБ в момента работим по скандален случай, докладван ни от инженер. Става дума за детски градини, при които в рамките на реконструкция са премахнати носещи елементи без съгласието на конструктора. Проектантът сезира прокуратурата, защото сградата е опасна - в нея има деца, които могат да пострадат дори при лек земетръс.

Прокуратурата проверява по документи и казва: Всичко е точно!

- За Пловдив имате ли сигнали?

- В Пловдив най-фрапиращ е начинът, по който се случиха големите обекти - площадът, изложбената зала…

- Това ли беше причината да се оттеглите от проектантския екип на изложбената зала?

- Напуснах проекта за галерията, защото бях наясно, че ако направя още една крачка и продължа, вече няма да съм същият човек. Струва ми се, че все повече хора вече не усещат тази вътрешна граница. Изчезна чувството за достойнство, за професионализъм, за майсторска чест на всяко ниво - и в строителя, и в архитекта, и в цялото ни общество.

Ще го илюстрирам с конкретен случай. Колега от Варна се обади скоро и потърси съдействието на Камарата на архитектите за пешеходна зона, дадена на инженеринг. Архитектът предава проекта на изпълнителя и в процеса на строителство вижда, че материали се подменят с по-евтини и некачествени. Иска, на базата на авторските си права и на други законодателни норми, да повлияе на изпълнението. Но не може да го направи по никакъв начин. Авторът е неглижиран. Никой не му дава думата. При инженеринга проектантът е зависим от прищевките на строителя. Той е принуден да прави продукта евтин, бързо изпълним и съответно - некачествен.

- Това ли поискаха и от вашата фирма?

- От 2006 г. досега фирмата ни има изпълнени над 250 договора. Галерията беше първият ни обект на инженеринг. Дотогава само съм си въобразявала, че знам за пороците на този тип обществена поръчка. При нея проектантът всъщност няма контакт с общината, с държавата, изобщо с възложителя. Всички негови идеи стигат само до строителя, който иска да изпълни проекта с максимална печалба и минимални средства. Ако вие си строите къща и си наемете архитект, ще позволите ли на някой друг да застане между вас и проектанта и да обяснява колко етажа искате, в какъв стил да е къщата, какви материали да се ползват? Или ще поискате директно да наблюдавате процеса на създаване на къщата? Това е големият въпрос.

Защото истинският възложител не е нито Общината, нито държавата, а гражданите, които ползват този обект и го плащат с данъците си.

Единственият механизъм, по който гражданите могат да контролират какво става с парите им, е чрез обществените обсъждания. Само че те често са формални, а в Пловдив не се случват изобщо. Представянето на проекта за площада например не беше обществено обсъждане. То беше разказ какво ще представлява площадът. Истината е, че едно обществено обсъждане означава документацията да е налична месец по-рано, за да могат хората да се запознаят внимателно, организациите да изготвят становища. А не да отидеш и в рамките на половин час някой да ти показва картинки.

- Обществото също не показва голям интерес към тези обсъждания.

- Присъствала съм на едно обществено обсъждане преди години, много важно за Пловдив. Беше свързано с Гребната база. Разбрах за него от фейсбук. То беше проведено в 9:30 сутринта, когато хората са на работа, в стая, по-малка от една нормална спалня. След като експертите влязоха в нея, просто не се дишаше. А е нормално обществените обсъждания да се правят в големи зали, след работно време, да имат разгласа. И най-вече да бъдат намерени правилните канали за разгласа, като се комуникира през професионалните, творческите, гражданските организации.

Ето защо после обществото е недоволно, а градовете ни изглеждат като от третия свят, дори по-зле. През последните 30 години заедно съсипахме градската си среда.

- Каква е причината?

- Първо, нямаме стратегия. 30 години цялата ни градска среда се развива хаотично, само на пазарен принцип. „Планиране“ стана мръсна дума.

При обществените поръчки за проектиране колегите дават невъзможни срокове. Случвало се е да дадат време за проектиране на обществена сграда в рамките на 6 часа. Всички знаем, че това е невъзможно, дори да имаш 600 работници. Има една приказка, че девет майки за един месец не могат да родят бебе. Същото е и в архитектурата. Колкото и да е голям екипът, има един минимален срок, който е необходим за всеки обект. Бях удивена да разбера, че има случаи, в които архитектът обещава да проектира сградата за 2 дни, но после му дават 30, за да си отстрани грешките. Това на практика е един скрит срок за проектиране. Защо един кмет ще поиска да го направи? Със сигурност не е, за да получи качествен проект. Просто избира проектант, който вероятно е достатъчно услужлив, че да си затваря очите по време на строителство. Кметовете не си избират послушен проектант без причина. Нека разследващите разберат причината.

Защото със законосъобразни средства се постигат забранени от закона резултати.

- У пловдивчани се натрупа негласно недоволство към проекта за Голямата базилика. Защо не се опитахме да го спрем?

- За мен това, че някой дава парите, не е оправдание да прави с проекта каквото си иска. В Словения всеки обект над 2 млн. евро, дори частен, отива на архитектурен конкурс. Защото се приема, че е достатъчно значим да участва в градската среда. Архитектурата е инструмент за социално влияние. Неслучайно архитектът на Хитлер е оказвал с парадите си такова хипнотично въздействие върху хората. С архитектурата можеш да възродиш едно общество, можеш и да го унищожиш. Тя действа подсъзнателно. Чрез околната среда много лесно можеш да предизвикаш апатия.

А Пловдив сякаш загуби вяра. Забравихме онези години, когато Пловдив беше мерило за демокрация, когато пловдивчани се вдигнаха срещу проекта за Небет тепе, срещу чалга концерта на Античния театър, когато спасиха кино „Космос“. Докато преди проявяваха гражданска позиция, в един момент сякаш постепенно започнаха да се предават. Може би хората, които водеха битки в Пловдив, се измориха.

- Голяма част от пловдивчани са на мнение, че в града става все по-хубаво.

- През последните 30 години ни оставиха в една силно амортизирана среда - падащи и олющени фасади, разбити улици, изкривени тротоари. Всичко това създаде усещане за безизходица и безнадеждност. И в един момент, когато започнаха първите ремонти, били те некачествени и неестетични, хората се радваха и ги оценяваха, защото за пръв път нещо със знак плюс се случваше в тяхната среда. Както се казва: на харизан кон зъбите не се гледат.

За разлика от нас, софиянци са много по-будни и непримирими, по-реактивни. В Пловдив може би не успяхме да постигнем достатъчно натрупване на критична маса, за да се променят нещата.

Ние сякаш живеем в Средновековието. Чакаме някаква справедливост да дойде отгоре. Някой да се погрижи за нас. Не сме достатъчно активни. А освен активност ни трябва и експертно управление, не политическо. Управляващите трябва най-после да разберат, че експертите не са страшни. Да, те не са послушни, често не са и единодушни, но без тях промяната, която всички искаме, няма как да се случи.

Коментари


Защо отклони въпрос за Голямата базилика ? Това , което се вижда засега не е за харесване ! Даже е грозно .

Абсолютно вярно. Също голяма част от хората не правят разлика от автентичната красота на Пловдив, бетон, стъкло и кич. Същото е и със средствата, които не отиват по предназначение.

Браво за думите! Хайде да се вдигнем и да им покажем, че повече така не може! Къде е прокуратурата? Къде сме гражданите? Моделът "Тотев-ГЕРБ" ТРЯБВА ДА СЕ ПРЕКРАТИ!

ИНЖЕНЕРИНГЪТ Е СКРИТА ФОРМА НА КОРУПЦИЯ ! Как може да има проект, спечелил конкурса, а след това да има "инжинеринг"?? Може ли хотелът/ на кой е той!/, който са издига пред църквата"Св. Петка" да е полуготов за 2 месеца, а другите обекти в центъра на града не могат да станат за 2 години? И след като се видя че т.н."Голяма Базилика" е грозна и не съотвества на околната среда, защо не се спря изпълнението, а продължиха да се монтират огромните железа на" протиоатомната защита"?

Нищо не се задвижва отдолу , ако е солово изпълнение. Стигаш до някой чиновник , който формално придвижва някаква преписка . Понякога няма дори заключение и отговор. Формално, енергоспестяващо и внимателно да не се настъпи котарака - от заплата до заплата .

Браво , някой да каже истината.