Арх. Белин Моллов: Пловдив става мултимодален център

За решаване на съществуващия от десетилетия проблем се изисква подход, който да интегрира двата различни потока на движение в единна система

Арх. Белин Моллов, ръководител на екипа на „Консорциум Пловдив 2020”, автори на ИПГВР на Пловдив

Арх. Моллов, от НКЖИ твърдят, че проектът на Жп възел е ключов за Пловдив. Но дали той е заложен във важните за града документи, например присъства ли в ИПГВР на града, изготвен от вашия екип?

- Да, проектът е заложен във важните за града документи, включително и в Общинския план за развитие до 2020 г. Що се отнася до Интегрирания план за градско възстановяване и развитие на Пловдив (ИПГВР) - това е една от големите идеи за планиране не само на града, но и на целия Южен централен район. Това е проект за утвърждаване на Пловдив като мултимодален транспортен център от национално и европейско ниво. ИПГВР предлага три зони на въздействие - “Първа градска част” като зона с преобладаващ социален характер, “Гладно поле“ като зона с потенциал за икономическо развитие и “Централна гара“ като зона на публични функции с висока обществена значимост. Зоната обхваща основния транспортен ареал на гр. Пловдив, включващ териториите на: Централната жп гара, две от  най-големите автогари, предгаровия площад, както и 6 мощни транспортни артерии: бул. „Хр. Ботев”, „Коматевско шосе”, ул. „Н. Цанов”, бул. „Руски”, бул. „В. Априлов”, бул. „Македония”. Сегашното състояние на този транспортен ареал, осигуряващ пътникопотока извън града, практически затруднява вътрешноградските транспортни връзки. За решаване на съществуващия от десетилетия проблем се изисква подход, който да интегрира двата различни потока на движение в единна система, действаща синхронно и кохерентно за цялостния организъм на града. Близостта на зоната до Летище Пловдив повишава значението в регионален и национален контекст.

Какъв беше мотивът ви да го заложите в Плана?

- Мотивите са синтезирани във формулировката на Специфичната цел на ИПГВР за тази зона, насочена към решаването на транспортно-комуникационната връзка „север-юг“ под жп гарата, като се създадат възможности за реализация на потенциала за изграждане на обществено-обслужващи сгради, офиси, хотели, както и богато озеленени терени, попадащи в сервитута на ареала. Тази цел се допълва с изграждането на южната тангента на Пловдив и необходимите комуникационни връзки. Предизвикателствата, свързани с решаване на транспортния възел, са обусловени от изключително важните за града транспортни потоци в посока север-юг (под жп ареала) и изток-запад - с израждане на южната тангента с необходимите комуникационни развръзки към нея. Влиянието на тази зона за въздействие се разпростира на север до централния площад, на юг - до ул. „Щип”, на изток до бул. „Цар Борис III Обединител” и на запад - „Коматевския възел и ул. „Модър”. Всъщност решаването на транспортните връзки в зоната практически ще окаже въздействие за територията на целия град. На долната схема са посочени обектите, включени в комплексните проекти на зоната, които са с висока обществена значимост.  

Каква е по-глобалната роля на Жп възел Пловдив за развитието на града? Какво ще променим с реализацията на проекта?

- Бързото развитие на транспортната инфраструктура е основно условие за поддържане на висок икономически растеж и предпоставка за привличане на инвестиции. Ето защо този проект е приоритетен за Пловдив и за България. Той е интегрална част от изграждането на цялостното жп и пътно направление през южна България от сръбската граница през София и Пловдив, към Бургас и Свиленград по трасето на европейските транспортни коридори №8 и №10. Този проект отговаря напълно на изискванията за интермодално обслужване на пътници и товари при съвместяване на различните видове транспорт. В този смисъл се финансира реконструкцията и модернизацията не само на инженерните транспортни съоръжения, но също така рехабилитация на сгради, обществени пространства и др. Този подход изцяло съвпада със съвременните тенденции за развитие на европейските градски жп ареали.  

Както се вижда от приложената схема, за постигането на конкретните цели са представени 3 комплексни проекта, които акцентират върху транспортно-комуникационните връзки, благоустрояването на свободните квартални пространства, обновяването и доизграждането на обектите на социалната и техническата инфраструктура. Ще бъдат обновени водопреносната, канализационната, електропреносната, телекомуникационната и  газопреносната  мрежа. Предстои изграждане на енергоефективно улично осветление и на двупосочна велоалея по бул. „Хр. Ботев”, както и рехабилитация на едроразмерната дървесна растителност.  

Проектът се съобразява с предвиденото по Общия устройствен план на Пловдив подземно преминаване от бул."В. Априлов" към бул. "Македония" под района на гаровия комплекс. Трасето на подземното преминаване е успоредно на пешеходния подлез и максимално близо до него с цел изграждане на спирки на МГТ, както и подземни паркинги, обслужващи гаровия комплекс: с удобни вертикални  и хоризонтални пешеходни връзки. Обектите в зоната са ключови за нея и за региона и освен конкретните си функции изграждането им цели да постигне голям екологичен и икономически ефект и пространствено обвързване и развитие между различните части на града. Осигуряват се озеленени площи за широко обществено ползване и места за паркиране. Съществено важен ефект е намаляването на вредните емисии вследствие на подобряването на транспортните връзки.  

В момента сред обществеността е актуален въпросът около премахването на Бетонния мост. Според вас може ли той да се запази, при положение че се построи пробивът под гарата? Каква е тезата на ИПГВР по този „казус”? 

- На този въпрос експертите - инженери конструктори, специалисти в строителството на мостове, отговарят „НЕ”. Според тях мостът няма необходимия габарит за преминаване на електрическите влакове. За да може Пловдив да стане желаният „транспортен хъб”, има два варианта - мостът да бъде повдигнат или разрушен. Повдигането и разширението на Бетонния мост е проблемно, защото липсва място за необходимите подходи. От инженерно техническа гледна точка мостът не може да бъде сърцевината на бъдещия терминал. Това е причината да се планира изграждането на пробив под Централна гара. Това е проект, за който се говори от години. Когато се провеждаха обществените обсъждания за избор на зоните за планиране на ИПГВР, Централна гара беше определена като зона на публични функции с висока обществена значимост именно за да се създадат условия идеята за пробива да бъде реализирана. Искам изрично да подчертая като ръководител на екипа и модератор на обществените дискусии, че пловдивската общественост тогава, през 2013 г., възторжено подкрепяше изграждането на пробива. Спомням си едно интервю на уважаван колега, автор на Общия устройствен план на града и на поредица от градоустройствени разработки за развитието на Пловдив, в което той каза: „…на този, който направи булевард под гарата, ще му издигнат паметник!”. Такова беше настроението тогава. Не мисля, че има основание да променяме идеите си без сериозна аргументация за това.

Да, но днес масово се чува „НЕ” сред пловдивчани, когато става дума и за пробива под гарата, и за естакадата Пловдив-Филипово. Говори се за трудности в строителството, в изолацията на трасето и т.н. Как си обяснявате този отпор да се направи нещо ново в този град? Нормална ли е подобна реакция?  

- НКЖИ подкрепя първо изграждане на пробива под гарата, след което да се събори Бетонният мост над жп ареала, с което ще се осигури изпълнение на стратегията за скоростен жп транспорт. Това е рамката за финансиране на комплексните проекти, залегнали в програмата на ИПГВР. Тази програма е създадена с активното и целенасочено участие на местни граждански инициативи и структури на гражданските организации в областта на екологията, социалната сфера, бизнеса, културата, младежите, както и професионалните организации на архитекти, инженери, ландшафтни архитекти и др. Активно участие имаха и продължават да имат средствата за масова информация. Същевременно трябва да си даваме сметка, че обществеността обикновено е консервативна и трудно приема сериозните промени в градската среда. Хората стават все по-взискателни към властите по отношение на изразходването на обществени средства и постигането на очакваните устойчиви резултати. Властите, експертите и медиите са длъжници на гражданите по отношение на предоставянето на разбираема, достоверна и убедителна информация за предстоящите мащабни проекти. Трябва да се търсят атрактивни начини за обществено осведомяване и да се разобличават злонамерените, лъжливи новини, които се разпространяват вследствие на себични и корпоративни интереси, които нямат нищо общо с действителните обществени нужди и очаквания.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?