Подай сигнал

Арх. Антоанета Топалова: Панелките в „Тракия” са много по-висока класа от днешните гиганти

Интервю

от Даниела Арнаудова 7974 прегледа 0

Арх. Антоанета Топалова

Арх. Антоанета Топалова ръководи проектантско ателие УРБА-А. Тя е дъщеря на скулптора Иван Топалов, израснала е и досега живее в Стария град.

През 70-те работи в екипа, който проектира новия жилищен квартал на Пловдив - "Тракия”. И до днес той е сочен като един от най-добрите примери за типов комплекс в страната.

Арх. Топалова, как си обяснявате появата на новите жилищни мастодонти?

Сега, когато собствеността е частна, държавата не участва в процеса, както беше в годините на соца. Така хуманният подход към колективното обитаване отстъпи място на пазарния. Подобни строежи се правят, за да носят печалба на съответния предприемач. Тук няма друга логика - никой не строи от хуманни или чисто християнски подбуди.

Вие, архитектите, как гледате на подобни строежи - в чисто естетичен план? А и от човешка гледна точка.

Това, което виждам, а то се случва вече и в Пловдив, е появата на онези „затвори” или гета, подобни на еврейското гето - в миналото, или ромските гета - днес. Структури, които нямат отношение към околната среда. Част от тях се вмъкват между старите панелки и по-малко се усещат като присъствие. Само че онова, което е построено на свободен терен („Оазис”-ът срещу затвора в „Южен”), е зловещо. Бедна архитектура! Да не говорим за качеството на живот в тях - липса на природа, жилища, “изпилени” до сантиметър. Изводът е само един - тези комплекси не осигуряват необходимото спокойствие и хуманно обитаване.

Факт е обаче, че хората купуват апартаменти в тях.

Да, пазарът е господар на нашия живот. Друг е въпросът да се разбере защо ги купуват. Заради ниската цена ли? Вероятно целият ни живот протича по този начин - консумираме храна, която знаем, че е вредна. Купуваме, защото рекламата ни предлага нещо, и купуваме жилища, защото те са най-евтини и достъпни. Т.е. правим компромис със себе си, което е жалко.

Как дойде “модата” и у нас да се правят масови и типови жилища?

В годините на следвоенното строителство и на Запад, и на Изток се строяха масови жилища. В Европа ги правеха заради разрушенията от войната. В България комплексите се родиха, защото до средата на миналия век страната беше основно селска (72%). С урбанизацията и индустриализацията градските територии и структури стремително нарастват. Хората от селата идваха да работят в градовете, за да ползват по-големите удобства. Тогава започна масовото строителство на жилищни блокове.

В Пловдив по време на социализма годишно се строяха по 3000 апартамента

Днес обаче панелките на „Тракия” са с много по-висока класа от сегашните колективни жилища. Това, което са “Оазисите", “Орхидеите” и разни други екзотични букети, е бедняшко обитаване. Това са жилища за бедната част от обществото.

Работили сте в екипа, който “разчерта” комплекс „Тракия”. Какъв бе подходът ви?

В края на XX век, при оформянето и изграждането на градовете, започнахме да мислим как да осигурим най-добрия комфорт на хората. Преди 70-те години у нас се използваше кулокранната схема. Така се появиха първите типови блокчета, подредени успоредно едно на друго. Пример са 5-етажните кооперации на кв. “Гагарин” в Пловдив. В началото на 70-те обаче се появиха други тенденции в жилищните структури, като кварталите „Младост” и „Люлин” в София. Тогава се появи и нашият квартал „Тракия” - той е сред последните типови комплекси и с времето се оказа, че е един от най-добрите в страната.

Следвахте ли някакви специфични правила при оформянето му?

Разбира се, при държавното планово стопанство Българският държавен стандарт - БДС, задължително оразмеряваше всичко при строителството.

Така беше и с кв. „Тракия”.

Нормите се спазват за всичко - и за публичните дейности и пространства, и що се отнася до жилищните структури. Примерно спалнята да не е под 12 квадрата. Сега либералният капитализъм ги прави по 8 квадрата, като килерчета. Всяко жилище да осигурява оптималния комфорт, близък до самостоятелното обитаване. Какво означава това да не "надничаш“ в балкона или в прозорците на съседите, да е достатъчно ослънчено, да има поглед към зеленината и природата.

Друго, което спазвахме като стандарт на обитаване, бе да се осигури достатъчно по площ вътрешноквартално пространство. В този “колективен двор” трябваше да има място за детската площадка, място за почивка - беседка, имаше предвиден лост - за изтупване на килими, също огнище, което заместваше днешното барбекю. И ред други придобивка, които бяха една добра предпоставка за социални контакти и общностно единение на обитателите.

Архитектите от КАПО: Кой иска Пловдив да е бетонен град без душа

Новите жилищни комплекси се превръщат в бетонни стълпотворения, в които връзката на човека с околната среда е прекъсната. В тях обитателите се обричат на живеене от хотелски тип - предупредиха за проблема преди време архитектите от КАПО (Клуб на архитекта професионалист и общественик към САБ-Пловдив).

От клуба дават за пример комплекс „Оазис 4” в „Южен", често оприличаван от живеещите наблизо на „затвор”. „Това са 10-етажни постройки с монотонни и еднообразни фасади, ограждащи два атриума с изключително потискащо въздействие, достъпът до които е по дълги (около 15-16 метра), тесни, неуютни проходи, на едно място до 1,80 м ширина!!! Входовете към апартаментите са в тези проходи, неприветливи и тъмни (да не кажем криминални!). В атриумите е отделено централно място на паркирането, което се разпростира така или иначе и около целия комплекс. Но интересното е, че по средата на паркинга е ситуирана детска площадка - от една страна, на опасно и нехигиенично място, от друга - притисната от всички страни и съответно засенчена от високите сгради. Особено смущаващо въздействат ъглово разположените апартаменти в атриума, при което единият от ъглите е остър!”, констатират от КАПО.

Кой иска Пловдив да е бетонен град без душа? - питат архитектите от КАПО, възмутени от прекомерното уплътняване на застрояването, което се допуска днес. Ограничените площи на имотите, ситуирането на сградите непосредствено до натоварени с непрекъснат автомобилен трафик шосета (пример „Корона” и „Орхидея” на Пещерско шосе), високата етажност - 9-10 етажа, определят бъдещия дискомфорт на обитателите. Наличието на подземни гаражи няма да разтовари околното пространство от паркирането, а затрудненията с комуникацията тепърва предстоят, предупреждават от групата.

Коментари