Американците имат да догонват Найден Геров

Учен го доказва на Паисиевите четения, които стартираха в Пловдивския университет

Как ще ги стигнем американците е доста закъснял въпрос. Още през 19. век сме ги надминали с първия български учебник по физика, докато те още са превеждали немските. А негов автор е Найден Геров, макар да го познаваме повече като книжовник с принос към българския език. В тази непозната светлина  е представен будителят от проф. Никола Балабанов в рамките на Пасисиевите четения, които стартираха в ПУ „Паисий Хилендарски”. 

„Найден Геров има принос и в езика, но  най-вече във физиката. Формулира основните понятия на съвременно ниво през 1850 г. Докато в половин Европа философи и физици отричат съществуването на атома, той пише, че всички тела се състоят от атомите – малки, неделими, непроницаеми частици”, категоричен е ученият. Той определя книжовника като  изключително прогресивна в научно и езиково отношение личност, уверена че физиката е фундаментална наука, която води до прогрес. 

Ученикът му  Йоаким Груев прави два превода от немски на трудове по физика. Така до края на 19. век физика в България се изучава по учебниците на българските книжовници. В същото време до края на столетието в САЩ няма учебник и превеждат този на Гано, който Йоаким Груев превежда 20 г. по-рано, изтъкна проф. Никола Балабанов. 

Според него Геров е истински феномен по още три причини: не е учил физика, а стопански науки в Одеса, но е написал учебник по тази дисциплина. Не е учил филология, а е създал речник в 6 тома. Не е следвал и дипломация, а 30 г. е бил на дипломатическа служба. 

Още над  230 учени от 13 държави ще представят резултатите от проучванията си в рамките на Паисиевите четения днес и утре. Тази година престижният форум е юбилеен и е посветен на 45 г. от началото на филологическите специалности във вуза, като представя и четиритомник с трудовете на участниците от миналата година.


Оказа се, на физиката и науката за езика са вървели ръка за ръка и в историята на Пловдивския университет. Първият прием на филолози е през 1973 г., като в началото дават рамо преподаватели от Софийския университет. До 1984 г. филологическите специалности на практика са във Физическия факултет, след това поставят началото на Педагогическия, като към тях се добавят и начална и предучилищна педагогика. Филологическият факултет е самостоятелен от 1991 г. и в момента предлага най-много специалности, като извършва обмен с над 50 университета, сред които Кралския колеж в Лондон и Сорбоната в Париж, каза деканът проф. д-р Вера Марковска. На старта на форума по решение на Факултетния съвет за особен принос със статуетки бяха наградени три знакови личности: проф. Иван Чобанов, доц. Владимир Янев и доц. Йордан Костурков. 

Навремето филологията беше широкопрофилна специалност с поток от 150 студенти. Сега се феминизира и интересът е спаднал, но има светлина – тази година приехме 55 младежи в редовна форма, а задочната е пълна, каза ректорът на Пловдивския университет проф. Запрян Козлуджов. Той добави, че част от първокурсниците са наистина добри, а другите – мотивирани. Налага се да наваксваме липси от средното образование, когато расте генерация от нечетящи хора, не скри той.

На старта на форума бе открита и академична книжарница, в която преподаватели предоставиха като дарение свои трудове – ценни издания в малки тиражи от последните няколко години.

Съпругата на Увалиев донесе дипломата му от Френския колеж

Изложба с архивни снимки на Петър Увалиев от времето, когато е бил хлапе на годинка в бяла роба с дантели и медальон с кръст на врата, до златните му години, когато е правил филми със София Лорен и Микеланджело Антониони, бе открита на старта на Паисиевите четения. В ретроспекцията по повод 100 г. от рождението му може да се види снимка от последните му дни в компанията на сестра му. Има кадри на българския дипломат, филмов продуцент, сценарист, режисьор, критик, преводач и университетски преподавател, на които е  с Желю Желев и Валери Петров. Черно-челите снимки показват запечатани моменти от снимачната площадка на „Фотоувеличение” – лентата, която печели „Златна палма” в Кан през 1967 г.  Самата София Лорен „влезе” в ПУ с момент от снимките на „Милионерката”, продуциран от българина. Обективът го е уловил и до Джералдин Чаплин.  От личния архив е извадена също снимка от брачната церемония със съпругата му Соня Рув, която пристигна на откриването и донесе копие на дипломата на мъжа си от Френския колеж в Пловдив, който той е завършил през 1932 г. 

„Много съм доволна пак да бъда в Пловдив. Много интересен исторически град. За мен в него има много спомени”, каза тя на прекрасен български език. И подчерта, че за нея е много важно да присъства като знак на уважение към българския език и култура. Експозицията върна Соня Рув назад в годините, когато през 1947 г. съпругът й получил стипендия да работи в Париж и да се завърне в България, за да реновира кинематографията тук. „Той беше много мил, с много добро чувство за хумор – разказа в човешки план Рув. - За мен и дъщеря ни у дома винаги имаше някакъв малък подарък. Много любезен човек. Голям интелектуалец. Ако знам нещо за България, всичко е благодарение на него”.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?