Подай сигнал

Александър Секулов: Мечтаем да направим спектакъл само за Античния театър

С "Одисей" не се случи, защото нямаше как да наемем сцената за задължителните дълги репетиции

Интервю

от Росен Саръмов 744 прегледа 0

Александър Секулов

Драматургът на Драматичен театър-Пловдив Александър Секулов е автор на текста на новата постановка „Одисей”, която ще се играе специално за инициативата Европейска столица на културата. В основата е темата за пътуващия човек. Александър Секулов е автор на пиесите: “Светли хотелски стаи”, „Няма ток за електрическия стол”, драматизациите „Възвишение” по романа на Милен Русков в сътрудничество с Иван Добчев и „Вълци“ по „Трънски разкази” от Петър Делчев.

- Г-н Секулов, всяка постановка на "Одисей" сякаш е обречена на успех. Това ли са очакванията и за пловдивския мегаспектакъл?

- Ще е трудно, защото материалът не е никак лесен. Всеки има някаква представа за Одисей. Самата литературна основа на Омир е без диалог, без много герои. Всичко се движи около Одисей, не се знаят имената на хората от екипажа му. И това плаване се развива през много дълго време - близо 9 години, минават през дузина острови. Това време трябва да се събере в някакъв фокус. Трудно ми беше да намеря драматургична основа за това - оказа се най-сложното нещо, с което със се захващал. Не е интересно никому да направиш само илюстрация на този герой. Трябва да се намерят конфликти - трябва да има някаква история. Така че това ще е някакъв наш Одисей.

- Защо пловдивският "Одисей" не успя да плава на сцената на Античния театър?

- Проектът за тази постановка е на Театъра, и то от 4-5 години назад във времето. Първоначално тя беше предназначена за сцената на Античния театър - всичко трябваше да се случи там. Но фондация "Пловдив 2019" по една или друга причина не подкрепи тази идея. Не става въпрос за наема за две-три седмици. Когато отидеш да Античния театър, ти трябва напълно различен декор, оттам и още финанси. От фондацията не можаха да ги осигурят. Не по-малка се оказа трудността да затворим Античния театър за 15 - 20 дни, за да репетира екипът. Но дори след 2019-а ще остане задача на Драматичния театър да направи спектакъл със собствени сили, който да е продукт само за Античния и да се играе само там. А не да е постановка просто пригодена за него.

- Драматичният театър правил ли е подобни трансформации на свои постановки специално за сцената на Античния?

- Правил го е в далечното си минало. И другите трупи, които гостуват, пригаждат и това винаги си личи - декорът е по-малък, защото там има специфични обеми. Акустиката не е проблем - не е проблем и броят на хората. Когато правиш нещо специално за Античния театър, ти съобразяваш и тематиката - не можеш да направиш психологическа пиеса там. Това ни остава като задача. Но в никакъв начин не виним фондация "Пловдив 2019", че не можа да подкрепи този проект. Причините не са в парите. Тя просто не можеше да ни осигури Античния театър за толкова дълъг период. А без достатъчно на брой репетиции не става. Актьорите трябва да свикнат и да познават дълбочината на сцената, времето, за което влизат и излизат, да могат да се движат свободно по нея. Не е опера, в която героите си знаят ариите и ти само трябва да аранжираш пространството. Идеята обаче си остава тази наша мечта и сме амбицирани да я реализираме. Това не е гола мечта. Всяка една институция освен собствени цели трябва да има и някакъв дълг към обществото. И наш дълг е да направим спектакъл специално за Античния театър.

- България отказва да подпише пакта на ООН за миграцията, а вие избирате темата за постоянно пътуващия човек...

- Това е история за пътуващия и любопитния човек. Той иска да пътува, дори когато е застрашен животът му. Този човек иска да знае и рискува всичко за това. Това провокира всички реакции на хората около него и те не разбират защо той прави това. Темата ни отвори да мислим за един човек, който е много жизнен, като в основата му е познанието дори с цената да рискува. Затова и не спира. Самата книга свършва, преди да се сбъдне предсказанието на Терезий - че ще има ново пътешествие на Одисей. Пътуващият човек никога не спира на едно място.

- Какво очаквате от гръцкия майстор на инструменти Янис Пантазис?

- Той прави инструменти по древни технологии, които са били актуални по времето на Омир. Това са лири, флейти, гайди - всичките от античните времена. Живее на остров Санторини в стара винарска изба, която е превърнал в концертна зала, нещо като дом на изкуствата. Ще вземе участие при оформянето на звуковата картина на спектакъла, но е възможно, поне за премиерните представления, да му намерим място на сцената и като артист. Открихме го с помощта на друг български музикант, който работи с нас в "Калигула" с Диана Добрева. Той ни разказа за Янис, свързахме се с него и той дойде в Пловдив. Сега майстор Пантазис прави уъркшоп с нашите актьори, за да се научат поне малко да свирят на древните инструменти.

- Драматичният театър сякаш не е правил толкова мащабна продукция напоследък?

- Не само е мащабна - тя е цял нов етап в развитието на театъра. Този сюжет не може да бъде изигран само от нашата трупа, която е 22-а души. На нас ни трябваха поне 40. И се наложи да правим кастинг и да вземем нови 20 актьори. А те основно са хора, които са завършили НАТФИЗ миналата или по-миналата година. Трудно е.

- Логистиката тук е трудна - къде ще настаните толкова много хора?

- Трудно е - настаняваме ги където можем. Общо сме 150 - 160 души - като сложиш всички технически служби - железари, перукери, шивачки, майстори за различни неща... Кораба на Одисей няма да правим на сцената - но сценографията ще е мащабна.

- Кой ще играе Одисей?

- Още не е решено. От групата, която репетира, ще е, но не е ясно още. Самите актьори се чудят кой от тях ще бъде. Такъв е методът и стилът на Диана Добрева - тя си взима решението в процеса на работа. Когато започва един спектакъл, текстът обикновено е готов на 50%. Той ще претърпи големи промени, защото самите сценични решения го изискват. Крайният вариант на спектакъла е решение на режисьора. Но и в течение на репетициите се появяват нови сцени, които трябва да бъдат уплътнени или пък се предлагат от самите актьори.

Коментари