Актьорът карикатурист, който си пие виното с Депардийо

Творецът Тодор Генов от златната епоха на Драмата получи статуетка на Дон Кихот за сценичния си юбилей

Статуетка на Дон Кихот получи актьорът Тодор Генов навръх творческия си юбилей - 40 години на сцената на Драматичния театър. Подаръка му връчи лично директорът Кръстю Кръстев с пожелание за творческо дълголетие. И на светлата годишнина Генов изигра ролята си в пиесата „Да се провреш под дъгата“ и спечели бурни аплодисменти от вярната публика.



Тодор Генов е част от златната епоха на Пловдивския театър, но малко хора знаят за останалите хобита на актьора. Рисува карикатури и негови творби са публикувани в няколко водещи вестници. Третото му любимо занимание е винарството. Покрай него успял да се сближил и с филмовата легенда Жерар Депардийо на снимките на „Аз и моето прасе". Френският актьор е прочут ценител на рубинената напитка и има собствена изба в родината си.

Преди няколко години Депардийо с български екип засне в селата край Пловдив комедийната лента. Филмът, в който участва и Деси Тенекеджиева,  спечели наградата „Кино без граници" на фестивала RIIFF в САЩ. „С Депардийо опитахме няколко вина и разменихме мнения за качествата им. Той е изключително сърдечен човек", разказва Тодор Генов.

Той пристъпва прага на НАТФИЗ през 1967 година. Кандидатстудентският му изпит се провежда в кабинета на тогавашния директор на Сатирата проф. Желчо Мандаджиев. „Влязох в стаята и останах изумен - Мандаджиев провеждаше съвещание с част от актьорите - Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Григор Вачков и Нейчо Попов. Помоли ме да изиграя подготвените роли пред тях", спомня си актьорът. 

Генов вглъбено преминал откъса от „Женитба" на Гогол и чул големите имена да се смеят бурно на неговото изпълнение. Няколко дни по-късно той пийвал коняк в заведение пред театралната академия с друг кандидат-студент - Иван Евстатиев, когато минал Парцалев и казал на познайника си Иван: „Не го мисли Тодор - той е вътре. Ти отивай да учиш нещата, които съм ти дал!".

След бурните студентски години в курса на проф. Мандаджиев и Крикор Азарян го разпределят в Димитровградския театър с други изгряващи таланти. Петгодишното си битие на сцената в  бригадирския град свързва и с една знаменателна случка. Режисьорът Васил Луканов решил да представи монолога на министър Балтов пред осветен салон. Лампите блеснали и героят започнал: „Всяка партия има своите хиляди гладници, хиляди „наши", които е длъжна да нареди на държавната трапеза, като дойде на власт…". 

"В този момент в залата настана гробна тишина. На другия ден пресата гръмна. Оказа се, че на представлението са дошли партийните ръководители на Димитровград и са помислили, че този откъс е обвинение към БКП. Спектакълът беше спрян и дойде комисия от София да разследва случая", допълва Генов. Инспекцията излиза със соломоновско решение - пиесата ще се играе, но на тъмно. 

Мечтата му била да играе в родния Пловдив, чийто театър блестял с големи имена като Цветана Манева и Георги Василев. През 1978 г. тя се сбъдва и той получава първата си роля в пиесата „Карнавална история", режисирана от Митко Гочев. Любимите му превъплъщения на сцената под тепетата са дядо Трифон в „Районна болница" на Христо Бойчев и най-вече петте роли на чиновници в „Сако от велур" с режисьор Дамян Попхристов. „И петте ми герои бяха коренно различни - като говор, поведение и костюми. Наложи се непрекъснато да се преобличам зад сцената", разказва той.  В един от образите на бюрократи той умело имитира Тодор Живков като диалект и жестове. „Публиката разбра и се смееше. После никой не ми се скара, беше дошло времето на перестройката", отбелязва Генов.

Години по-късно той отново участва в „Сако от велур" в други превъплъщения. „Петте роли  на чиновници ги изигра Кръстьо Лафазанов, а аз имах две малки роли. Публиката умря от смях", спомня си той. В годините Пловдивският театър блести и с могъщо режисьорско присъствие. Тук творят режисьори, които са мечта за всички артисти - Любен Гройс, Иван Добчев, Николай Ламбрев и други.

„Като млад актьор наблюдавах големите артисти как изграждат образите си, какво искат да знаят за своите персонажи. Попивах тяхното търсене на истината за героите и се научих да разсъждавам върху образа", подчертава той. 

Драмата се счита и като добър трамплин за актьори, които мечтаят да отидат в софийските театри. Тодор обаче остава верен на публиката под тепетата. Той участва и в десетина филма. Първото му филмово участие е „Неделни мачове", където заедно с Велко Кънев играят главните роли. Сред останалите са „Искам Америка" и „Служебно положение: ординарец" под режисурата на Киран Коларов.

По думите му, някои артисти стават повече за театър, а други - повече за кино. Уникални са тези, които стават и за кино, и за театър - сред тях Георги Парцалев, Георги Георгиев - Гец, Апостол Карамитев, Николай Бинев и Наум Шопов. Самият Тодор Генов счита себе си за театрален актьор.

От 30 на 40

40-годишнината му в Пловдивския театър ще бъде отбелязана със специално представление, което се подготвя в момента. Ще покани същия екип, с който е чествал и 30 години на сцената - режисьора Краси Ранков и артистите Николай Станчев и Ивана Папазова.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?