Актьорът Илия Виделинов кацнал на едно дърво заради фенки

В пиеса играехме хоро, когато мъж от публиката скочи на сцената и се хвана с нас, казва актьорът

Илия Виделинов е роден в Пловдив на 19 януари 1990 година. Завършил е "Актьорско майсторство за драматичен театър" през 2013 година, а след това и "Мениджмънт в сценичните изкуства" в НАТФИЗ "Кр. Сарафов". Играе в постановките „Закачане”, „Палачи”, "Блажено наддумване", "Гленгари Глен Рос" „Мери Попинз”, "Слухове", „Женитба”, "Гимнастика за бременни". А авторският му моноспектакъл „Живот в 8 GB” излиза през 2015 година и му носи голям успех.

Актьорът ни посрещна в дома си, вече сготвил и подредил масата, а кучето му Ру обикаля любопитно около трапезата. Илия често има гости, а и работните му срещи напоследък се провеждат вкъщи. Обожава да готви, но истински оценя храната само когато я приготви някой от семейството му. Всеки един от тях е майстор в различни манджи. Вуйчо му е цар на месото, майка му е кралица на десертите, а за баба си дори не иска да коментира. Взел е по някоя тънкост от тях, която творчески прилага в собствената си кухня, и всичко сервирано изглежда апетитно. 

Впечатление прави голямата му библиотека. Именно книгите са най-любимите му неща в апартамента. По рафтовете е наредил и предмети, които също са много ценни за него. Скъп му е колажът със снимки, подарък от майка му. До тях е поставил един нож от дядо си и няколко ретро фотоапарата. Често си събира спомени от пътешествията - магнити, камъчета. "Те ми напомнят за приключенския ми дух", споделя Илия. 

През цялото време Ру иска да  се обръща внимание. "Именно тя е доказателството колко е ценно да обичаш дори да си сърдит", потупва я мило по главата актьорът. В един пролетен ден, разочарован от света и обзет от сиви мисли, Илия се разхождал из пустите софийски улици. Изведнъж от кашон на тротоара изскочило малкото жълтеникаво кученце и криволичащо, се запътило право към него. Взел го и го кръстил Ру - на тигъра от приказката за "Мечо Пух", заради пламъчето в очите. Когато се прибират вкъщи, Виделинов я оставя на леглото, за да  налее малко вода и мляко. "Започнахме да се опознаваме, макар да е трудно да приемеш бързо някого в живота си, след като ти се е изакал на възглавницата. Но това не означава, че не те обича", казва той. С порастването дошли и пакостите. Ру започнала да яде книги, обувки, но сега вече е помъдряла и не прави щуротии. 

Любимите места на Илия в апартамента му са собственото му легло, банята, кухнята и най-вече скарата. Но от всичко най-приятно му е, когато майка му е при него. 

Често се случва  да ремонтира разни неща у дома, които нямат нужда от ремонт. "Ние мъжете обичаме да ръчкаме и да поправяме, дори и да не разбираме какво точно правим", смее се домакинът. 

Ходещата пералня 

"Имам един приятел, който има странен навик - където и да отидем, влезе ли в банята, излиза с изпрани чорапи и бельо", разказва Илия. Това го впечатлило и така сам се научава  да пере. Само дето сблъсъкът му с тази машина бил доста нетипичен. Първата му пералня и сушилня приличали на два кашона. Когато ги пуснел, започвали да подскачат в банята. В началото изглеждало доста стресиращо, мислил, че ще избухнат. Но после се забавлявал със съквартиранта си - пускали пране и наблюдавали как с вибрации машините сами от банята стигали до кухнята. Втората му пералня, която била малко по-нормално устроена, също била доказателство, че и в този случай не е лесно да се пере. "Но с два разговора, много спорове, няколко питиета с нея, сладки раздумки, сърдене от моя страна, защото превърна всичките ми бели дрехи в розови, се разбрахме", споделя Виделинов.

Бягство от театъра 

В първите си театрални прояви Виделинов бил изключително срамежлив и притеснителен. След представление изчаквал поне 30 минути хората да си тръгнат, защото по този начин не се срещал с публиката. Така един ден след спектакъл в Шумен негов колега му казал да не се мота, ами да слиза долу, че го чакали ученички за автограф. "Толкова ми беше неудобно. Да давам автограф? То и днес е така", разказва актьорът. Но в онзи миг се паникьосал и решил, че ще избяга. Гримьорните на втория етаж вече били опразнени и решил, че от там е изходът. Когато отворил прозореца на една от тях, осъзнал колко е високо. Преместил се  в съседната стая, където забелязал дебел клон от дърво до прозореца. Уплашен и напрегнат, покатерил се на клона, но трудното дошло после, когато се запитал как да слезе. "Тъкмо се провиснах на клона, преценяйки как да скоча, че да не си счупя нещо, и видях пет момичета, които се приближиха с викове: "Ето го!". В този миг не можех да мръдна ни нагоре, ни надолу. Заседнах на клона, а девойките започнаха да ме поздравяват за актьорската ми игра", разказва Илия. Успял все пак да се спусне, а когато се наложило да обясни на колегите си защо е попаднал в тази ситуация, той само се усмихнал. 

Ентусиастът

На представлението "Фалшификатори" на Ст. Костов един човек от публиката се качил на сцената. В спектакъла Илия играел заедно със съименника си Илия Раев, вече покойник. "В една от сцените имаше хоро, от публиката излезе един мъж, който се хвана заедно с нас. Да, обаче ние напуснахме сцената, а той остана да пее и да танцува", спомня си актьорът. 

С примка на шията

В спектакъла "Палачи" на Стоян Радев има сцена, в която се представя обесване. За тази цел е изградена сложна конструкция, в която Илия пропада надолу с въже около врата. След това вратите се затварят и подвижната част на сцената се завърта. "Да, обаче веднъж не се затвори и счупи конструкциите. Тогава за мен и хората, които ни обезопасяваха, настъпи втората световна война. Тичахме, а покрай нас все едно светът се стовари - прелитаха пирони, болтове, гайки. Едва се оправихме", казва Илия.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?