Подай сигнал

Академик Марков: Съединението е звездният миг на България

Ако 9 септември е ден на разделение на народа, 6 септември е тъкмо обратното – на обединение, на единение

Интервю

от Акад. Георги Марков, историк Интервю на Хенриета 524 прегледа 0

- 134 г. по-късно - каква е равносметката за Съединението?

- Наистина е звезден миг в националната история.

Чудесно е, че върнахме празника на Съединението, и то по стар стил, на 6 септември. Така след отпадането на 9 септември, ден на разделението на българския народ, 6 септември дойде тъкмо на място - на обединение, на единение.

Само 7 години след разпокъсването на Санстефанска България, въпреки тогавашните разправии между либерали и консерватори, българите се изправяме единно от двете страни на Стара планина в защита на Съединението, в нарушение волята на европейските сили. Това е било изключително дързък акт.

Около Съединението има наслоени имена, има и политиканство. Истината е, че в Източна Румелия и либерали, и народняци са били за националната ни кауза.

Време е да отдадем заслуженото на всички, които имат принос към Съединението. Трябва реално да се отчитат както приносът, така и грешките на всеки политик.

Разбира се, като изтъкваме заслугите на Захари Стоянов и целия му комитет с Иван Андонов, Коста Паница, заслугите на българските офицери начело с майор Данаил Николаев, да не се увличаме прекалено само по Чардафон Велики и годеницата му, които са унижили Гавраил Кръстевич. А той е българин с големи заслуги във Възраждането. Като главен управител по органическия устав Кръстевич има право да извика турски войски, но не го прави.

Крайно време е за реабилитация на тези българи, които са били тогава на османска служба, но са работили за благото на българския народ. Като главен управител на Източна Румелия Александър Богориди, известен като Алеко паша, идва в Пловдив не с фес, а с калпак и пропуска да издигне османското знаме над конака. Той работи за българския характер на областта.

- Как успява този български бунт напук на Великите сили?

- Голямата изненада е, че руският император Александър Трети се обявява категорично против Съединението. Русия е пострадала от Берлинския договор като велика сила и Александър Трети не иска засилване на позициите на братовчед си Александър Първи Български.

Съществува потомствена вражда, омраза. Александър Трети е знаел, както и става, че Съединението ще засили позициите на княз Александър, и се налага по-късно да му спретне преврат и детрониране. Руският император изтегля руските офицери от българската армия, за да загуби България войната от нападателката Сърбия.

Английската политика, която е в основата на Берлинския договор и разпокъсването на Санстефанска България, е против Съединението. Когато обаче Александър Трети се обявява против него, британската кралица Виктория подкрепя Съединението. Това е единственият случай, когато английската дипломация е била в полза на българските национални интереси. Но всъщност кралица Виктория подкрепя княз Александър Първи срещу Русия, защото разбира, че по този начин българите вече няма да бъдат всички признателни русофили. Тогава се разбира, че Русия си има имперски интереси на Балканите.

И наистина вече след Съединението не всички българи са русофили. Това е успех на английската политика. И Англия, която разполага с влияние на Златния рог, е тази, която спира нахлуването на османската армия в Източна Румелия. Тогава другите велики сили - дори германският канцлер Ото фон Бисмарк, който е бил за добри отношения с Русия, също изненадващо подкрепя Александър Първи.

Този път историческата съдба е на наша страна, голямата политика не ни носи съдбовни нещастия и национални крушения. Но рискът е бил много голям, съзнавал го е премиерът Петко Каравелов. И княз Александър Първи е трябвало да бъде убеждаван от председателя на Народното събрание Стефан Стамболов, че трябва да отиде в Пловдив, трябва да подпише манифеста за Съединението. След като народът вика „Да живее Съединението!”, политиците не могат да тръгнат срещу него.

- Но Съединението има и противници, според които при отлагане е можело да присъединим Македония и Одринска Тракия...

- В историята няма „ако". Наистина комитетите "Единство" работят преди всичко за административна автономия на Македония и на Одринска Тракия, а след това за присъединяването на Източна Румелия, която вече си е българска. Но пък това е етап на решението на българския национален въпрос. А това, че претърпяхме национални крушения в периода 1913-1918 г., не означава, че Съединението е трябвало да бъде отложено. След него България става силна държава на Балканите, създава индустрия, дава основа на силната армия, водила войните за освобождение на Македония и на Одринска Тракия.

Тогава е било абсурдно Великите сили да се съгласят на административна автономия на Македония, да не говорим за Одринска Тракия.

Нека приемаме реалностите на историята. Други са вече бедите за страната ни през второто десетилетие на ХХ век. Тогава наследниците на политиците от първото поколение след Освобождението не се оказаха хора на политическия разум, а на измамното чувство за правота. Това не е печелившо в политиката, особено в голямата политика.

Имаше главозамайване, особено след победите в Първата Балканска война. И се стигна до крушение, защото не научихме уроците на историята.

- А уроците от Съединението? Тях научихме ли?

- Все се надявам на това. Нашите политици непрекъснато повтарят девиза „Съединението прави силата", но дали го проумяват?!

С колеги учени и интелектуалци от Сдружението за единение събрахме книжка „Национални цели и приоритети", раздадохме я на депутати и министри. Дано проумеят, че трябва да се обединят около националните приоритети.

- Защо е това снизяване, като сравним днешните политици с тези от времето на Съединението?

- Друг е мащабът, защото онези политици са изстрадали в условията на Османската империя - показват го видните родове като Богориди, Каравелови, Славейкови.

За съжаление, днешните ни политици нямат възрожденски корени, просто са се озовали случайно в политиката. А и днес, вече 30 години след промените, нашите политици не са рискували нищо от себе си.

За разлика от тях героите от Съединението не се главозамаяха, защото знаеха цената на свободна България. А за тях България наистина беше над всичко.

Завършваха западни университети и се връщаха да строят нова България, това са строителите на съвременна България, бляскаво описани от Симеон Радев.

Няма ги онези възрожденци, не можем да достигнем висотата им. Но поне трябва да се опитаме, в тяхна памет, да заложим на духа, да преодолеем стремежа към обогатяване. Не искам да пиша за „рушителите на съвременна България", искам да остана при Строителите.