Акад. Георги Марков: Покажем ли характер, Великите сили ни уважават

Денят на независимостта е звезден миг в историята ни, когато България се превръща в европейска държава

Акад. Георги Марков е един от най-авторитетните български историци. Бащата на пловдивчанина е военен инженер от Военновъздушните сили, дядо му е загинал през 1916 г. по фронтовете на Първата световна война. 

Георги Марков е завършил история в Софийския университет. През 1981 г. специализира в Института за европейска история в Майнц, ФРГ.

През 1977 г. постъпва в Института по история към БАН. В периода от 1993 г. до 2013 г. е директор на Института по история към БАН.

Автор на десетки трудове и книги, сред които „Българското крушение 1913“, „Парола Сабя. Заговорите и превратите на Военния съюз 1919-1936", „Друга история на най-голямата война".  

  


Една от най-славните дати в българската история е Денят на независимостта 22 септември. Какъв заряд крие тази велика дата?

-След Съединението това е денят, в който ние, българите, сме доказали, че ако сме единни и ако имаме волята да успеем, можем да се противопоставим дори и на великите европейски сили, подписали Берлинския договор. По договора от Берлин България е васално княжество, което е зависимо от Османската империя, но тогава и монархът, и правителството, и Народното събрание и народът са се обединили, че трябва да има независима българска държава. И са успели въпреки съпротивата на Османската империя и на европейските сили.

Тази дата е звезден миг от нашата нова история. Тогава, независимо от партийно-политическата си принадлежност, всички български политици са смятали, че e крайно време след 30-годишен възход, когато България се превръща в европейска държава, да се измени съдържанието в нашия държавно-политически и стопански живот. Стига се до формата, до новия международен статут на независимото Трето българско царство.

Главната поука е, че само когато българските държавници покажат характер и себеуважение, само тогава гласът им се чува от Великите сили.

Дошъл е моментът българските политици да разберат, че трябва да вземат своите решения за защита на националните интереси в София, а след това да ги бранят в Брюксел и пред други наднационални европейски институции. България днес е в Европейския съюз, тя доброволно се е отказала частично от своя държавен суверенитет, но това не означава, че трябва да се отказваме от защита на националните интереси.

-Днес как звучат поуките от този исторически акт?

- Без да обединим усилияq не можем да направим нещо добро за България. За жалост, днес сме твърде разделени и противопоставени. В историята трябва да се търси изворът на поуките, а не на омразата и на разделението. 

-А кои други събития са звезден миг в новата ни история?

-Съединението, направено на пловдивска земя, и Балканската война. Особено началото на войната, когато народът скача, както Джеймс Баучер пише в „Таймс” - българите сякаш не отиват на война, а на сватба. 

На 29 септември ще отбележим и годишнината от Солунското примирие и излизането на България от Първата световна война - началото на една 100-годишна страшна гражданска война, гореща и студена, която продължава, за жалост, и до днес. Трябва да намерим общото в една голяма идея за доброто на България. Винаги ще има различия и спорове, разбира се, както и по време на Съединението са се карали партиите и разни политически дейци. Но по отношение на идеята за обединение, на бляскавата  военна защита, те са били единни.

-Максимализмът ли ни изиграва лоша шега при тези наши победи? 

-Да, това е поуката и от войните. Ние сме прави, но в историята невинаги силата е на страната на правото. В историята често надделява правото на силата, и сега е така. Чудят се защо Русия, която се завръща в световната политика като велика сила, започва с оръжието. Много просто - иначе ще я подритват.

Да, правото е  било на наша страна, но не можем да се изправим във втората Балканска война срещу останалите пет балкански държави. Не е било възможно да се спечели тази война.

Надявам се да отбележим на 29 септември във Владая излизането на България от Първата световна война и началото на тая злощастна 100-годишна гражданска война, която - гореща, или студена - продължава. От време на време избухне някой политик и започва да рови в тези рани на гражданската война, за да спечели някакво влияние. Това не е морално. Трябва да настъпи съгласие, помирение  и единение. Но трябва да има съгласие по големите въпроси. Винаги ще се караме за дребни неща. И политиците трябва да разберат, че има национален идеал, който е над тях. Те идват и си отиват, трябва да служат на националния идеал, а не държавата да служи на тях. Това е урокът.

-А каква е ролята на царете във всичко това? Дворецът „Врана” наскоро  разбуни духовете. Трябва ли Симеон Сакскобургготски да го върне на държавата?

-До Освобождението „Врана” е чифлик на паша, който бяга. Хаджи Боне купува чифлика, а княз Фердинанд чрез зъболекаря си купува чифлика с пари от майка си Клементина. Това е документирано. Прави скромен дворец - не е прилично да строи голям по времето на Балканските войни. Задлъжнява обаче с 2 милиона лева на Централната банка. Тогава чрез финансовия министър Теодор Теодоров от правителството на Гешов, когато се преговаря за Балканския съюз и има трудности в отношенията със Сърбия и Гърция, Фердинанд дава своята благословия, срещу което император Николай Втори му отпуска частен заем в размер на 3 млн. златни франка. 1 наполеон е 20 франка, като го разделите на 20, ще получите колко чувала злато са това. С тези 3 млн. златни франка Фердинанд строи големия дворец във Врана - това е истината, чел съм документи. Цар Фердинанд си гледа интересите, нито е руски, нито е германски агент, както някои твърдят.  Взема от германския кайзер Вилхелм Втори 3 млн. златни марки.  Дори има пожизнено възнаграждение в Кобург - и Ваймарската република му плаща, и Хитлер му плаща. Да се върнем на „Врана” - поради избухването на Първата световна война Фердинанд не плаща заема. После идва болшевишката революция, а царска Русия дължи милиарди на европейски банки. Ленин обявява, че СССР няма да търси своите заеми, но няма и да плаща. Така от заема на независимостта от Русия, който е 82 млн. златни франка, плащаме само 2 млн. до Първата световна война. За останалите 80 млн. трябва да благодарим на другаря Ленин, че са ни опростени. По същата логика и цар Фердинанд не плаща частния заем от 3 млн., с които е построен новият дворец „Врана”.

Както е известно, обявяването на независимостта на България на 22 септември 1908 г. е посрещнато враждебно от Великите сили. А Османската империя се подготвя за война и настоява за 429 млн. златни франка, за които претендират, че България дължи по Берлинския договор, за периода от Освобождението до 1908 г. Русия предлага да опрости дълг, който Турция има по силата на Берлинския договор спрямо Москва, след Освободителната война в размера на изискваните средства от Турция като обезщетение от страна на България за обявяването на независимостта. България се задължава да възвърне сума в размер на нейното предложение - 82 млн. франка на Руската империя. Така е разрешен по дипломатически път финансовият въпрос около независимостта. 

Адвокатите на държавата твърдят, че Интендантството и цивилната листа били като УБО на Тодор Живков. Все едно Живков да си иска резиденциите. Но случаят е съвсем друг - Живков не е купувал резиденцията в Банкя, която е ползвал. Оказва се дори, че е носил кърпени чорапи.

Има идея „Врана” да стане музей на Третото българско царство точно в този дворец се вземат съдбоносните за България решения по онова време. Но дворецът беше ограбен в годините, когато го стопанисва държавата - изнесени са мебели, телефони. Когато се снима филмът „Цар и генерал” през 60-те, показват колекцията стенни часовници на цар Борис Трети. Те са изчезнали в Бояна. А Симеон събира оригинални мебели от края на 19. век по антиквариати.

Нека не се заяждаме политически.

Симеон има голяма заслуга - притъпи студената гражданска война между сини и червени.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?