Следвайте ни

Земеделци: Каквото даде Европа, държавата ни го взема

Днес производители за пореден път протестират срещу еднодневните трудови договори

Каквото даде Европа, държавата ни го взема. До тази горчива истина е стигнал един от селскостопанските производители в Пазарджишко – Георги Спасов от Цар Асен. Срещу всяка дадена субсидия от Фонд „Земеделие“ стоят ангажименти, свързани с такива плащания, че се обезсмисля тичането и подаването на документи, смята той.

Сочи и пример. Ако един животновъд има 40 овце и му дадат по 50 лева на животно, са 2000 лева. Само осигуровките му за година са 1200 лева. С ушните марки и таксите за ветеринар вече сметките излизат на червено.

Още по-сложно става, ако се наложи да се наемат пастири – трудови договори, заплати, осигуровки, тичане по институции, губене на време.

Георги Спасов от петгодишен се е захванал със земеделие. Първоначално – като помощник на родителите си. Но с мерак. Със същия хъс се хвърлял да помага и на дядовците си в животновъдството. След разпускането на ТКЗС-тата им върнали овце като компенсация за национализираните в зората на социализма. Животните били наполовина по-малко и в състояние за бракуване, но с тях все пак започнало възраждането на семейната ферма. Продали ги и започнали да купуват нови и здрави.

На 13-14 години Спасов решил сам да си сади ниви, да си ги гледа и да изкарва пари. Първо опитал с дини, после – с домати. Споходил го късметът на начинаещия – все улучвал стока, която се търси на пазара и държи цена за съответната година. Така меракът му още повече се разпалил.

Разочарованията от селскостопанския бизнес дошли после, в зряла възраст. От неуспехи в битката с различни администрации. Субсидии не е вземал от 6 години. Вече като младеж, Георги кандидатствал за европомощ на декар. Получило се застъпване на земите с тези на арендаторка от близко село – от 100 дка около 70 били дублирани. От фонд „Земеделие“ дали правото на нея. Години по-късно била изправена пред правосъдието за фалшифициране на договори със собственици на земя. Но дори да я осъдят, на ощетения няма кой да му предложи компенсация, гневи се Спасов. Тази година част от нивите му също са очертани и декларирани от крупен агробизнесмен, с когото на Спасов не му се занимава да се бори, битката е обречена, държавата е на страната на богатите. Факт е, че мнозина получават субсидии за животни, без да имат стада, както и за пасища, без да са животновъди, припомня той.

От подпомагането за добитъка се отказал пак заради чиновнически безумия. Тогава гледал овце. Кандидатствал, документите били одобрени, при посещението на място всичко било наред. Накрая служителите му казали, че на другия ден ще дойдат да снимат всяка отделна ушна марка с камера. Било 15 декември, всички овце били натегнали от напреднала бременност. Опитал се да обясни, че с дърпането, изкарването на снега, държането да кротуват може да им навредят на плода и не е моментът за това. След разгорещен спор не предложили друг вариант, стопанинът подписал декларация, а отдолу добавил: „Със спестените от мен пари си купете изборите!“. Така приключил с въпроса.

Сега Спасов е на 39, още не се е отказал. Отглежда към 100 дка зеленчуци, над 300 кози, крави, прасета, кокошки. Козето стадо е голямо, но млякото му не се продава на мандрите. Стопанинът е толкова гневен на политиката на преработвателите, че се е зарекъл от него да не печелят. Неговата продукция я изкупуват по 50-60 стотинки за литър, а килограм сирене от склада на фирмите е по 16-17 лева, в Испания го пласират и до 20 евро.

Прави си вкъщи сирене, кашкавал, каквото намисли и си го къта за зимнина. Раздава на приятели, които му помагат по един или друг начин. Печалбата от дейността му е само от продажба на животни за месо и разплод. Повечето майки на година му дават по две ярета, от тях успява да си докара приходи. За субсидии не иска и да мисли.

За да не наема работници, се е съюзил с друг животновъд от съседното село Росен. Събрали са двете стада, гледат ги заедно, заместват се и засега работата върви добре. Не е и лесно да се намерят пастири – бързо се отказват заради тежката работа.

Днес проидводители за пореден път излизат на протест срещу административните бариери. Главният повод са еднодневните трудови договори и регламента за отчитането им. Основното предложение е да бъде отменен чл. 114а от Кодекса на труда, който регламентира сключването на еднодневни договори, в настоящия му вид. Имат и предложения за конкретни промени, включени в протестна декларация. Първата е отчитането на контрактите на надничари да става в хартиени дневници, които да се представят пред Инспекцията по труда веднъж месечно или в края на сезона. Освен това да се осигури опция за почасово наемане на хора – за 4 или 6 часа според реално отработеното време. Да бъде намалена финансовата тежест на осигуровките, като част от тях да поемат надничарите, те да си плащат и плоския данък, е следващо искане. Да не се задължават фермерите да плащат предварително осигуровките – никой друг бизнес в страната няма такъв ангажимент, настояват още земеделците.

Коментари

За да публикувате коментари трябва да имате профил в сайта

Коментари (0)

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?