Следвайте ни

Дивата коза е изчезващ вид в България

Охлювите, мидите и рибите вече са дефицит в Европа

viber icon

Заплашени от изчезване в Европа са над 1670 растителни и животински вида от около 15 000, подложени на оценка, показват данните на Международния съюз за защита на природата. Специално в България застрашени от изчезване са дива коза, глухар, трипръст и белогръб кълвачи, къдроглав пеликан, малък корморан, голям воден бик, тръноопашатата и белооката потапници, ценни ядивни и лечебни гъби и др.

Сред застрашените видове в Европа в най-голяма опасност са охлювите, мидите и рибите.

Около половината от типичните за Европа видове дървета също са застрашени, включително конският кестен. В категорията на застрашените попадат и една пета от земноводните и влечугите. Полярната лисица, европейската норка, средиземноморският тюлен монах, североатлантическият гладък кит и полярната мечка са сред най-застрашените бозайници в Европа. Видовете, които опрашват растенията, също намаляват. Около 10% от видовете пчели и пеперуди са заплашени.

Международният съюз за защита на природата посочва 36 животински и растителни вида, които вече ги няма в Европа към 2015 г. Сред тях са някои сладководни риби, сладководното мекотело Graecoanatolica macedonica, което е обитавало Дойранското езеро, както и Viola cryana - вид теменужка. От бозайниците в Европа вече липсват вид дългороги говеда (Bos taurus primigenius) и безопашати зайци от Сардиния (Prolagus sardus). Необходими са още проучвания за точна оценка на състоянието на много видове, особено на пчелите, морските бозайници и рибите.

Европейският съюз работи в насока да подобри и съхрани биоразнообразието. В резолюция от януари 2020 г. Европейският парламент призова за амбициозна стратегия за биоразнообразието до 2030 г., която да предложи адекватни мерки срещу основните причини за изчезването на видове и да наложи обвързващи цели за ЕС като цяло и за отделните държави членки. Тя бе представена от Европейската комисия през май заедно с другата амбициозна стратегия „От фермата до трапезата“. Двете стратегии се подсилват взаимно и обединяват природата, земеделските стопани, предприятията и потребителите за съвместна работа с цел конкурентоспособно устойчиво бъдеще. Според дългосрочния  план за действие най-късно до края на 2021 г. Европейската комисия трябва да договори с държавите членки критерии и насоки за определянето на допълнителни защитени зони.

От решаващо значение за икономическото възстановяване на Европа от кризата, свързана с пандемията от COVID-19, ще бъдат и инвестициите в действия за опазване и възстановяване на природата. Съхранението на биологичното разнообразие може да донесе преки икономически ползи за много икономически сектори. Така например опазването на морските запаси може да увеличи годишните печалби в отрасъла на морските продукти с над 49 милиарда евро, а опазването на крайбрежните влажни зони - да спести на застрахователния сектор около 50 милиарда евро годишно чрез намаляване на щетите от наводнения. 

Мария Петрова

Мария Петрова

Журналист - екип "Бизнес"

Мария Петрова е ръководител на екип "Бизнес". От 2006 г. работи във вестник „Марица“. С награди от посолствата на USA и Ирландия и приз Зелено перо.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Остана ли ви отпуск за ваканция през лятото?