3906

За пет месеца на 2024 г.: Наляха близо 1,63 млрд. лв. по сметките на родните фермери

Близо 1,63 млрд. лева са преведени по сметките на българските фермери за периода 9 април ​- 26 август 2024 г. Средствата са по различни европейски мерки и национални помощи за агросектора. Колосалната сума е записана в отчета за дейността на Министерството на земеделието и храните по време на управление на служебния кабинет в посочения период. Най-голямата сума е по линия на директните плащания - от ​кампания 2023 са изплатени  740 907 531 лв., което е 99% от бюджета за директно подпомагане по интервенциите от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г. (СПРЗСР 2023-2027 г.). По Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. са разпределени 174 125 946 лв., а държавната помощ за газьола е 404 343 лв. В общата сума влизат и безпрецедентните помощи за родните фермери с цел преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна. 

Като успех за МЗХ е посочено сериозно намаляване на административната тежест на изискванията, свързани със стандартите за добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС) по Стратегическия план по общата селскостопанска политика на България за периода 2023-2027 г., важно условие за получаване на подпомагане по линия на европейските фондове. Това облекчение обаче  се извоюва от стопаните след серия протести и затваряне на възлови пътни артерии в страната. Последва обществено обсъждане, в резултат на което миналия месец се извършиха корекции в стандартите ДЗЕС 5, 6, 7 и 8. С тези промени се облекчават някои екологични изисквания, като се премахва задължението за оставяне на непроизводствени площи (под угар), въвежда се опция за диверсификация, отменя се зимен чувствителен период при обработките на обработваемите земи и др.

След серия протести, най-активни по време на предишния служебен министър Явор Гечев

 

се стигна и до второ изменение на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони (СПРЗСР) 2023-2027 г. Удара понасят и сегашният министър и екипът му, а изменението на плана е в ход. Проведена е комуникация с ЕК и са изготвени предложения за промени, съобразени с предложенията на земеделския бранш. Чака се одобрението им от Брюксел.

В процес на подготовка са методика и санкционен механизъм в социалната сфера за земеделски стопани, кандидати за директни плащания, който да се прилага в България от 1 януари 2025 г., като част от изпълнението на СПРЗСР 2023-2027 г. Механизмът включва правилата, които трябва да спазват земеделските стопани при прилагане на предварителните условия в социалната сфера, свързани с трудовата заетост и здравословните и безопасни условия на труд. Припомняме, че по данни на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ за първите 7 месеца на 2024-та от извършените 122 проверки в секторите "Растениевъдство" и "Животновъдство" в област Пловдив са констатирани 65 нарушения, като 40 от тях са за здравословните и безопасни условия на труд. В отчета е посочено още, че

 

България е подала на Европейската комисия 17-ото предложение за изменение 

 

на Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. (ПРСР 2014-2020 г.), с която бройка за промяна страната ни може да влезе в Гинес. Иначе с промяната става възможно увеличението на бюджета с 29 млн. евро по подмярка 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“. Схемата е за реализация на важни инфраструктурни проекти на общини в селските райони - за реконструкция на улици, пътища и повишаване на енергийната ефективност на административни сгради.  В това отношение имаме доста да догонваме селските общини в другите европейски държави. 

Като успех от МЗХ посочват стартиралия прием по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделските стопанства“ от ПРСР 2014-2020 г., насочен към инвестиции, свързани с ефективно използване на вода в селското стопанство с бюджет в размер на 50 млн. евро. Според фермери тази мярка, макар и отворена, е във фризера. От една страна, заради голямата суша и безводието, от друга -разбитата поливна инфраструктура, а двете в комплект водят до неефективни инвестиции в напояване. Но пък не може да не се отчете националната помощ от 16 млн. лв. в подкрепа на разходите на фермерите за вода за напояване. 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Този сайт е защитен от reCAPTCHA и Google Политика за поверителност и Условия за ползване са приложени.

Публикувай
0 коментара

Анкета

Кой е най-големият проблем на българското училище?