Умна система следи нивото и качеството на водата

Електронна система за непрекъснато наблюдение, прогноза и контрол на количеството и качеството на водата в язовири, реки, сондажи и водопреносни мрежи разработи екип от наши специалисти. 

Системата вече е патентована в България и в Европейския съюз. По същество тя получава и анализира информация от група датчици и камери, които са разположени в зоната на наблюдаваните обекти. „Анализът се извършва от мощна компютърна конфигурация и разработения от нас специализиран софтуер, който е базиран на изкуствен интелект АI“, заяви Красимир Владимиров, ръководител на екипа, разработил иновацията.

Захранването на всички компоненти се извършва от фотоволтаични панели и акумулаторни батерии, което позволява независима работа на системата 24 часа/365 дни в годината при всякакви метеорологични условия

Датчиците позволяват следене и анализ на разтворения кислород, киселинност, мътност, радиоактивност, тежки метали, пестициди и други заложени параметри. Освен това чрез друга група датчици се следи налягането във водопреносната мрежа и се регистрират моментално всички пробиви и течове в мрежата.

Използването на фотоволтаични панели, електрически тласкащи помпи от ново поколение и датчиците за контрол на качеството и количеството позволяват чрез изкуствения интелект да се експлоатират всички сондажи и повърхностни водоизточници.

Ефектът от системата ще доведе до значително снижаване на себестойноста на водата, а от там и до значителни печалби на ВиК дружествата, които могат да реинвестират в поетапната подмяна на остарялата инфраструктура в България, подчерта Владимиров. Той допълни, че това ще доведе до голямо намаляване на загубите на питейна и битова вода.

Системата изготвя непрекъснато краткосрочни и дългосрочни прогнози за количествата вода, необходими за питейни битови и промишлени нужди чрез сравняване на прогнозните количества вода, необходима за съответния регион.

Тя може да анализира данните от системата, от метереологична станция, разположена в наблюдавания язовир, както и метерологичните данни, постъпващи от БАН и европейски метеорологични институти. Тези анализи и прогнози позволяват да се избегнат състоянията на “пълно източване“ или „високи води“ при различни метеорологични условия.