Учените са категорични: Тропични култури у нас? Два дни зимен студ ще ги съсипе

Рекордните жеги това лято не само в България, както и прогнозите, че климатичните промени ще доведат до глобално затопляне, поставят редица въпроси и предизвикателства пред агросектора у нас. Някои се шегуват, че един ден наистина можем да станем бананова република.  За бъдещето на земеделието у нас и какви ефективни мерки да прилагат фермерите, за да се адаптират към капризите на природата,  потърсихме агроексперти за коментар.

Въпреки свръхвисоките летни температури, в България все още не може да се мисли за отглеждане на тропични и субтропични култури. За това са категорични двама водещи учени у нас в областта на овощарството и зеленчукопроизводството - доц. д-р Сава Табаков, декан на Факултета по лозаро-градинарство в Аграрния университет в Пловдив, и проф. д-р Нидал Шабан - бивш преподавател в АУ и Лесотехническия университет в София.  Доц. Табаков обясни, че въпреки наличието на сахарски жеги в страната,

Южни плодове у нас няма как да виреят, защото лимитиращ фактор е зимата.

"Това, че има горещини през лятото, не означава, че няма да има студове и критично ниски температури през зимата. Достатъчно е един-два дни да има такива температури и всичко ще се провали. Може 5 години зимите да са меки, но на шестата година нищо чудно да падне до минус 15 градуса дори за един ден, което за България не е необичайно, и да унищожи растенията, които са адаптирани по на юг. Така че е рано да се преориентираме. По-добре да търсим варианти за тези плодове, които сме свикнали да отглеждаме, да ги правим по-интензивни, на по-малки площи, с повече напояване и правилна агротехника, за да получаваме от малки площи високи добиви", категоричен е доц. Табаков. Той припомни, че преди години много хора, които стигали до Беломорието, за да пасат овцете си, пренасяли в България маслини и мандарини, но към днешна дата културите нямат разпространение у нас.  

Със сигурност мнозина са виждали в много от селските дворове в Пловдивско, включително и в града, 2-3-метрови банани, но повечето се отглеждат с декоративна цел. На малко места обаче дават плодове. "По принцип всички култури са чувствителни на засушаване, но най-уязвими и най-бързо показват страдание ябълки, круши, малини, ягоди и други, но проявите при отделните овощни видове са различни. Страдат също и прасковите, които дори да изглеждат в добро състояние, не формират добив, плодовете остават дребни и непродаваеми", коментира доц. Табаков.

Той уточни, че най-големият климатичен проблем, с който се сблъскват земеделците, и в частност овощарите, са продължителните периоди на засушаване - през пролетно-летния и есенния период, и недостатъчните валежи през зимата. Наличието на влага в почвените хоризонти е сведено почти до нула. Вследствие на това овощните култури изпитват много големи затруднения да си набавят необходимата влага и да формират достатъчно качествен добив, както и да заложат през лятото плодни пъпки за следващия сезон. Всичко това води до утежняване на производството, по-ниско качество на плодовете и ниски добиви.

Подходът е различен за всяка конкретна ситуация и всяко конкретно място, регион, почва

Направленията, в които трябва да се работи и се работи - на първо място, в най-засушливите райони, където не може да се осигури вода, трябва да започнат да се използват сухоустойчиви подложки, за да е гарантирано преживяването на тези тежки периоди. Затова кореновата система при череши, сливи, кайсии трябва да бъде много сухоустойчива.

На второ място - там, където има достатъчно подпочвени води, които могат да служат за напояване, трябва да се правят по-гъсти насаждения, на слаборастящи подложки, защото при тях кореновата система се разполага в много плитък почвен хоризонт - от 5 до 25 см, който много бързо може да бъде омокрен и поддържан в оптимално състояние, за да функционират добре коренът и растенията.

На трето място са сортовете - когато се създават нови трайни насаждения, трябва да се избират такива сортове, които издържат на високи летни температури и по-малко да страдат от слънчеви пригори.

При такива сухи периоди - по принцип всички култури са застрашени от изчезване, ако не се прилагат изброените три спасителни мерки. Това изчезване обаче няма да е мигновено. Но се вижда, че постепенно площите намаляват, градините се разреждат, някои хора ги изоставят. Поради това някои култури са слабо представени в страната, като крушите, а в южната част на страната - ябълките.

Важни са също храненето, торенето, пръскането с препарати, които намаляват транспирацията (изпарението) от листата, осигуряват защита от прекомерното слънчево нагряване и могат да помогнат да се спаси реколтата.

За борба с екстремни температури и суша трябва да се прилага подповърхностно капково напояване, препоръчва проф. Нидал Шабан. Този метод включва заравяне на капкови линии под повърхността на почвата на дълбочина 10 см, доставяйки вода директно до кореновата зона на растенията. Така се създава по-хладна атмосфера към корените, намаляват се загубите от изпарение и се минимизира растежът на плевелите, което води до спестяване на вода до 30% в сравнение с традиционните методи за повърхностно напояване.

Подповърхностното капково напояване е особено подходящо за зеленчукови и редови култури като царевица, соя и памук, където прецизното подаване на вода е от съществено значение за оптимален растеж. Важен е също и ритъмът при гравитачното поливане - трябва да е често и по малко, така вегетационният слой понася резките промени на въздуха.

В Саудитска Арабия например прилагат ефективен метод за отглеждане на моркови и картофи при полски условия, и то при температури 50-55 градуса. Ключът е в модерни системи за мъглуване, а не в дъждуване с остарели хидранти, при които капката изсъхва във въздуха, преди да стигне почвата. Там получават толкова високи добиви, че правят експорт за Европа. От значение са и сортове, които трябва да са пригодени към различни климатични аномалии.