49

Учени от 4 континента работят в Центъра по биология и биотехнологии

В него ще се създават устойчиви на суша и стрес сортове зеленчуци и растения за фармацията

Млади учени от четири континента избраха България и Пловдив за живеене и кариерно развитие. Шанс за това им дава уникалният за страната ни и Европа Център по растителна системна биология и биотехнология (ЦРСББ), който официално бе открит миналия петък. Официални гости на церемонията бяха министър-председателят акад. Николай Денков, проф. Галин Цоков, министърът на образованието и науката, Бойко Благоев -  ръководител на Представителството на Еврокомисията в България, проф. д-р Бернд Мюлер-Робер от университета в Потсдам - партньор по проекта, и др.

“Помня първата си среща с проф. Цанко Гечев преди девет години, когато той дойде при мен в ролята ми на министър на образованието и науката, за да представи своята идея в България да се създаде Център за върхови постижения в областта на растителната системна биология и биотехнология. Още тогава видях, че зад тази идея стои един изключително добре подготвен план за развитие със срокове, източници на финансиране, партньорства с научни организации от България и чужбина. Благодарение на този план, както и на подкрепата на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, Европейската комисия, българското правителство и Община Пловдив за реализиране на проекта ПлантаСИСТ, днес имаме удоволствието да се намираме в един високотехнологичен изследователски център, който е не само сбъдната мечта, но и еквивалентен на най-престижните научни институти в световен мащаб”, каза в приветственото си слово акад. Николай Денков. Той е категоричен, че България и регионът могат да бъдат водещи в Европа по производството на аграрни продукти, защото имаме прекрасна природа и климат. За да бъде устойчива тази тяхна позиция обаче, са ни необходими технологиите, които помагат да реагираме адекватно на климатичните промени. Именно високите технологии са бъдещето на България, добави премиерът.

В ЦРСББ работи висококвалифициран научен екип от близо 30 изследователи от България, Германия, САЩ, Южна Африка, Южна Корея, Индия и Пакистан. С реализацията на проекта „ПлантаСИСТ“, по който е изграден центърът, се сбъднаха думите на неговия основател и директор - проф. д-р Цанко Гечев, че

научният кампус ще стопира изтичането на наши мозъци в чужбина и ще привлича чуждестранни учени в България.

Пророчеството и доброто пожелание той направи през 2015 г., когато бе първото публично представяне на проекта.

Осем години по-късно, видимо развълнуван, проф. Гечев, който преподава в ПУ "Физиология на растенията и молекулярна биология", сподели: „Пътят, който изминахме, за да стигнем до тук, бе много дълъг и труден. Резултатът може само да ни радва - международен институт на световно ниво, който дава възможност на много млади хора да развиват научна кариера в България. Институт, който е връзка между науката и бизнеса. Институт, който прилага фундаменталните научни открития в конкретни приложни изследвания и иновации в полза на нашето общество“.

По време на изграждането на центъра за върхови постижения в областта на растителната системна биология и биотехнология учените и част от лабораторното оборудване бяха в Института по зеленчукови култури „Марица“, един от партньорите по проекта. Там се заложиха първите опити с устойчиви към изсушаване т.нар. възкръсващи растения, каквито има и в България. Такъв е видът Haberlea rhodopensis, известен още като Родопски силивряк, или Орфеево цвете.

Сградата на научния център е построена на обща площ от 23 дка на терен, предоставен с право за строеж от Община Пловдив. 

Комплексът разполага с 2 оранжерии с обща площ от 4000 кв.м

В момента там се правят експерименти с домати, краставици и царевица. Всяка оранжерия се състои от 12 секции с индивидуална климатизация, 6 научни лаборатории, 8 климатични стаи и 20 специализирани помещения с апаратура. Има и административен корпус, който разполага с 26 офис помещения и конферентна зала за 15 души. Изградена е голяма амфитеатрална зала с 300 места за конференции, симпозиуми и обучения, както и 4 семинарни зали, всяка от които разполага с по 80 места.

Основните области на приложната и фундаменталната изследователска дейност в  ЦРСББ са свързани с развитие на растенията, молекулярна физиология на стреса, растителна клетъчна биотехнология, метаболомика, биоинформатика и селекция на зеленчукови култури.

Приложните изследвания включват разработване на технологии за подобряване растежа, развитието и устойчивостта към биотичен и абиотичен стрес на стопанскозначими култури, биотехнологично производство на ценни метаболити за козметичната и фармацевтичната индустрия, създаване на нови сортове зеленчукови култури с подобрени хранителна стойност и устойчивост на изменящите се климатични условия.

ЦРСББ вече е спечелил и работи с партньори от цял свят по 20 научноизследователски проекта с общ размер на финансиране от 130 млн. евро, от които 68 млн. лева ще бъдат реализирани от центъра.

ПлантаСИСТ получи 15 млн. евро от ЕК

ЦРСББ е първият в България Център за върхови постижения в областта на растителната системна биология и биотехнология. Построен е за по-малко от две години в рамките на проект “ПлантаСИСТ”. През 2017 г. той е единственият български научен проект, одобрен за подпомагане с европейски средства. Финансирането от ЕК възлиза на  14 940 000,00 евро. Отпуснатите средства обезпечават административните разходи на центъра до края на проекта (28.02.2025 г.), както и набирането на висококвалифицирани учени от България и чужбина, които да работят в ЦРСББ по международни научни проекти. Финансирането от ОП “Наука и образование за интелигентен растеж” възлиза на 15 337 750,68 евро, с които са реализирани проектирането и строежът на сградата, както и технологично оборудване от най-висок клас, което е без еквивалент в Източна Европа. Партньори по проекта са учени от Института по молекулярна биология и биотехнология и Института по микробиология, с Лаборатория по приложна биотехнология. Партньори от германска страна са Университетът на Потсдам и Институтът по молекулярна растителна физиология „Макс Планк”, също в Потсдам.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Кои са най-важните проекти за Пловдив?