Сушата бави сеитбата на пшеницата

На фона на задълбочилото се есенно засушаване преваляванията в края на изтеклия седемдневен период - на много места в страната под 5-6 л/кв.м, бяха без особено стопанско значение

Вследствие необичайно високите температури през октомври и поднормени валежи почвените влагозапаси в 50 cм слой в по-голямата част от полските райони са напълно изчерпани, а в 100 cм слой нивото на влагозапасите е необичайно ниско - под 40% от ППВ (пределна полска влагоемност).

На места в южните райони отсъства влага в еднометровия и в по-дълбоките почвени слоеве. Поради засушаването в част от полските райони са преустановени предсеитбените обработки и сеитбата на зимните житни култури. По тази причина се очакват сериозни закъснения при сеитбата на пшеницата. В края на октомври изтичат агротехническите срокове за сеитбата на зимните житни култури в южните райони, а в началото на ноември - и в районите по Черноморието.

И през следващия седемдневен период агрометеорологичните условия ще продължават да се определят от наднормени температури, прогнозират агрометеоролозите от НИМХ. Дефицитът на почвена влага остава лимитиращ фактор за поникването и протичането на началните фази от развитието на засетите зимни житни култури (агростанциите Новачене, Търговище, Силистра, Любимец). Вероятност за валежи и положителна промяна в агрометеорологичните условия се прогнозира в началото на ноември.

В Пловдив и региона ще посрещнем ноември с 25 градуса. Рязко понижение на температурата до 16 градуса се очаква в сряда, както и краткотраен дъжд.  След това живакът отново ще се покачва, достигайки 22 градуса в неделя и началото на следващата седмица.

През повечето дни от следващия период условията ще бъдат подходящи за освобождаване на площите от късните окопни култури, за прибиране на реколтата от есенно-зимните сортове овошки. Краят на октомври и началото на ноември е препоръчителен срок за есенно засаждане на малини и френско грозде (касис).

Според синоптиците от Meteo Balkans през месец ноември средната месечна температура в повечето райони от страната ще бъде с 2-5 градуса над нормата (от 10°С до 17°С), а на местата, където се очакват повече мъгли и облаци, особено в котловините и част от Дунавската равнина, ще бъде около нормата.

Във валежно отношение очакванията са под нормалните. Количествата дъждове ще са по-малко от обичайното за месеца, като в западните части те ще са между 50 до 80 л/кв.м, а над източната половина - до 30-50 л/кв.м.

Към средата на втората десетдневка (13-15 ноември) се очаква преминаването на студен фронт, заради който температурите ще се понижат чувствително. Минималните температури в периода ще са в широки граници в Западна и Северозападна България и в планинските райони - между минус 5- 6°С и до плюс 4-5 °С, по-високи по Черноморието и Горнотракийската низина - между плюс 6-8°С.

Към края на месеца утрините ще бъдат хладни, а в котловините - и с намалена видимост. Очакваните най-ниски температури по високите западни полета и на места в Добруджа ще бъдат до 3-5 градуса, а дневните температури ще достигат 9-14°С.

Народна метеорология: Без зима през ноември вещае слабо плодородие

За месец ноември народната метеорология гласи: Слаба зима през ноември води до неплодородие за есенните посеви. Ако на свети Архангел (8 ноември) е ясно и падне слана, зелето ще е добро и до първи декември няма да вали сняг.

Каквото е времето на Въведение Богородично (21.11), такова ще е и през цялата зима. Когато е облачно срещу Въведение Богородично, зимата бива мека, когато е ясно - много студена.

Народната метеорология включва прогнози за времето, които са основани на традиционните познания и наблюдения върху движението на небесните тела, атмосферните явления, поведението на животните, състоянието на дърветата и растенията. В тях е синтезиран многовековният трудов опит на селския стопанин и обикновено те се предават от поколение на поколение като потвърдено от практиката познание. Наблюденията върху явленията в природата и връзката между тях са свързани с народните предсказания и вярвания, които, от своя страна, имат връзка със селскостопанската работа през годината, като определят благоприятни и неблагоприятни моменти за работа.