Следвайте ни

Заливаме Китай с български шафран

Износът на най-скъпата подправка от България за Китай ще скочи двойно, правят демонстрационен парк край Пловдив

viber icon

200 тона шафранови луковици ще бъдат изнесени през 2020 г. от България за Китай. През 2021 г. се очаква те да достигнат 400 тона. Така общата стойност на шафрановия минзухар за експорт възлиза на 6,5 млн. евро. А напредъкът по процедурата за износ на шафран и шафранови луковици от България за КНР вече е факт благодарение на Центъра за насърчаване на сътрудничеството в областта на селското стопанство, разказа за "Марица" Хасан Тахиров.

Той е пионер в бранша и председател на Българската национална асоциация за производство на шафран и биологични шафранови продукти. Основава я през 2015-а, днес членовете <210> са над 6500 с общо около 10 000 дка засети площи в страната.

 

Край Пловдив вече се изгражда първият Демонстрационен парк в подкрепа на сътрудничеството със селскостопански стоки по инициативата 16+1 между Китай и страните от ЦИЕ. Целта на парка е да подпомага търговията със земеделски стоки. В работата по експозиционния парк са взели участие около 20 китайски предприятия с инвестиции за 60 млн. евро. В проекта участват още Аграрен университет - Пловдив, земеделска кооперация „Единство“, а общите обработваеми площи стигат 17 000 дка.

Най-скъпата подправка в света е напът да замени изчезващия по нашите ширини тютюн. „Златното време” на шафрановия минзухар е през октомври-ноември. Лилавите цветове се обират сутрин и след това на ръка се отделят подобните на нишки червени близалца и се сушат. Именно това е подправката шафран - днес тя е най-скъпата в света, но се оказва забравена с хилядолетия. С шафран лекували раните на Александър Македонски, получени в битка, а самата Клеопатра го ползвала като еликсир на младост и красота.

Изсушеният шафран има приложение и в текстила, където се използва като боя за тъкани. Облеклата, направени от лилавия минзухар, се смятали за много скъпи в Античността и Средновековието, разказва Хасан Тахиров, председател на Българската национална асоциация за производство на шафран и биологични шафранови продукти.

Днес членовете са над 6 500 с общо около 10 000 дка площи, засети, основно в областите Ямбол, Стара Загора, Кърджали, Русе и Силистра. Освен Асоциацията днес у нас вече има регистрирани Асоциация европейски център "Развитие на шафран и биологични шафранови продукти", също Световен център "Развитие на шафран и биологични шафранови продукти", Българо-ирански център "Развитие на Шафран в България" и шафранова борса. През м. октомври в София ще се организира Световна конференция на производители на шафран от целия свят. 

70 килограма - точно толкова са първите луковици,

които Тахиров внася у нас през 2009 г. За „трансфера” му помага спортната легенда Наим Сюлейманоглу. Хасан Тахиров обясни, че в Иран, както и в Турция, има забрана да се изнасят шафранови луковици. Нашенецът обаче не се отказва и убеждава посланика ни с думите: „Сега идвам за помощта Ви за моя народ. Шафранът ще спаси нашите планински и полупланински райони от обезлюдяване”. Връщайки се със съпругата си Рени в България, те раздават луковиците на 40 семейства в Кърджалийско, за да пробват почвите. "Още в тези години потърсих съдействие от министерството и от аграрните университети в страната - никой не беше чувал за шафрана”, спомня си Тахиров.

Той и съпругата му Рени обработват 60 декара. Двамата са убедени в бързата възвръщаемост на инвестицията. Работата по ценната подправка е малко повече от месец - от началото на октомври до средата на ноември.

80% от хората имат малки площи от по 1 декар. „От 1 дка площ спокойно може да се изкара най-малко между 2 и 3 тона шафранови луковици”, изчислява експертът.  Вече обаче има и по-големи стопанства от по 60-100-120 декара. Една зряла луковици ражда от 6 до 16 луковици. Един декар дава посадъчен материал за два декара. Ако за половин декар са нужни 20 хил. луковици, на следващата година има 120-150 хил. броя, или половин декар дава посадъчен материал за 2 декара и не е необходимо да се започва с големи средства.

Тахиров прави една бърза сметка: да вземем едно семейство, което преди е отглеждало 4-5 декара тютюн и е изкарвало по 8000-10 000 лв. Същото семейство от 1 декар засят шафран ще има същите приходи.

 

От Фотиново до Швеция и Иран и обратно

Родом от село Фотиново, днес Хасан Тахиров живее в Родопите, на Стръмни рид до телевизионната кула. Бяга от комунизма в далечната 1973 г. С негов приятел минават през Сърбия, цяла седмица вървят пеша през планината. После пътуват с влак до Марибор, продължават през Алпите.

В Австрия нашенецът живее повече от година в емигрантския лагер в Трайскирхен до Баден, недалеч от Виена. После продължава образованието си по икономика в Швеция и дори основава свой бизнес в Малмьо, където живее до 2000 г.  

Посещава и Иран още по времето на шах Мохамед Реза Пахлави. „По това време Иран е една от най-модерните държави в Близкия изток.

От приятели разбрах как в суровия климат по стръмните планински райони хората се препитават с отглеждането на шафран. Работата им отнема по 2-3 месеца в годината, през останалото време се прехранват с припечеленото", обяснява Тахиров.

 

Мeчтаем за BG марка

“Шафранът е златна мина за страната ни. Голямата ми мечта е да създадем собстве-на шафранова марка, която би конкурирала “Нестле” или “Кока Кола”. А защо пример-но да не произвежда-ме шафранова вода”, предлага Хасан Тахиров.

И изчислява, че бутил-ка от нея би била с 50 стотинки по-скъпа от обикновената минерал-на вода, но пък с безцен-ни качества.Експертът допъл-ва, че на този принцип може да се развие цяло производство: йогурт, сладолед, чай, сапун, добавка към бебеш-ките или детските храни.

Продажбите на шафранови продукти ще са високи, прогно-зира отсега Тахиров. Днес шафранът влиза успешно в медицин-ската козметика, в парфюмерията и в текстила. Една чаша чай от шафран на ден прочиства токсините и регулира теглото. Той е от полза при сърдечно болни, понеже намалява натрупването на плака по вътрешните стени на кръвоносните съдове (атеросклероза).

Даниела Арнаудова

Даниела Арнаудова

Репортер-редактор - екип "Бизнес"

Даниела Арнаудова е завършила Българска филология в ПУ „П. Хилендарски”. От 2002 г. работи в приложение „Имоти – строителство и архитектура” на вестник „Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (1)

polkmjn

14.02.2020 | 06:47

Прочетете моите поздрави от показанията на всички вас. ([email protected]) Казвам се Катика Каменич ,, Искам да използвам тази страхотна златна възможност да дам осезаемо свидетелство за това как наскоро получих заем от 60 000 евро. Преди търсех заем и те по-късно ме подлъгаха. Опитах отново и срещнах жена като мен, която желаеше и желаеше да ми помогне да получа заем при 2% лихва. Казаха ми, че е кредитор и жена, на която имах доверие, затова реших да се свържа с нея и тя ми даде възможност да кандидатствам за заем от нейната компания, който лесно получих, но обяснението е, че получих добрият си кредит с добър здраве и с по-малко стрес. Ако се интересувате от заем, можете да се свържете с нея по имейл ([email protected])

Отговори
0 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?