Розоберът труден и слаб, но маслото с високо качество

Розоберът тази година е истинско изпитание за производителите - студът и постоянните дъждове не позволяват на маслодайните рози да цъфтят, а липсата на работна ръка и поскъпването на труда на берачите ощетяват земеделските стопани. Така характеризират  кампанията по прибирането на ароматното цвете розопроизводителите от Карловско.

Очертава се слаба година, реколтата ще бъде по-малко от предишни години, а причината е неподходящото време през май, когато цъфти маслодайната роза, разказа Георги Андонов, собственик на 60 декара розови градини край Карлово. Нощните температури са под 10 градуса, дневните не се покачват над 17-18 градуса и този климат държи розовите пъпки неразцъфнали. Ако времето изведнъж се затопли в началото на юни, това също ще е проблем -

розите ще изцъфтят за два-три дни и ще окапят.

Ако пък студовете и дъждовете продължат, цветните пъпки ще загинат неразцъфнали. Дълъг, труден и непродуктивен розобер, обобщава Георги Андонов.

Наистина, вече е краят на май, а все още не сме навлезли във фазата на същинския масов розобер, допълва Зара Клисурова, розопроизводител и председател на Националния съюз на розопроизводителите. Берем малки количества, розите цъфтят бавно, вероятно ще има загуби на цвят. Розоберът се изтегля през юни, да се надяваме тогава на подходящо време, споделя тя.

Основен проблем в розопроизводството остава липсата на берачи. Той е системен още от 15-ина години, когато започна масово засаждане на градини с маслодайна роза. Собствениците на семейните градини от 4-5 декара успяват да се справят сами, но на големите масиви изпитват затруднения. Още преди десетина години ромите от Розино, Христо Даново, Слатина и околните села, които бяха основната работна ръка по време на розобер, засадиха свои розови градини и печелят от тях, вместо да обикалят Розовата долина и да търсят препитание на десетки километри от дома. През това време розовите масиви ставаха повече, а берачите по-малко.

От доста години работя с едни и същи берачи, които познавам и каня за всяка кампания, споделя  Георги Андонов. Много от колегите ми ползват същия опит. В момента обаче берем малко цвят. За моите 60 декара предишни години ми бяха необходими 40 берачи, а сега 20 са достатъчни.

Но цената на труда скочи и на нас като производители почти не ни остава печалба,

твърди той. Месец преди розобера имаше споразумение между розопроизводителите и розопреработвателите за изкупната цена на розовия цвят и за труда на берачите. Според него цветът се изкупува по 3.60 лв. за килограм, а на берачите да се плаща по 1.50 лв. за килограм набран цвят. Ние имаме и разходи за обработка на градините, за препарати и пръскане и ни остават около 70-80 стотинки печалба, която е много ниска, обяснява Георги Андонов.

За да си осигурят берачи, някои от розопроизводителите плащат по 1.80-2.00 лв. за килограм розов цвят и това вече наистина става проблем, защото все по-трудно ще се намират работници през следващите години, коментира Зара Клисурова. Най-голямата част от разходите са за берачите. За производителите не остава почти нищо и това поставя въпроса кой ще отглежда рози, допълва тя.

Поради климатичните условия количеството розов цвят от тази реколта ще е по-малко, но пък качеството му ще е по-добро, смятат розопроизводителите. Влагата от дъждовете и хладното време задържат розовото масло в цвета и при неговото изваряване се получава по-висок рандеман, дестилериите ще са доволни, допълват те.

В началото на розобера сме, кампанията се измества през юни, затова е рано да се коментира колко розово масло ще бъде добито тази година и каква ще е цената му, смята Зара Клисурова. САЩ, Германия, Швейцария, Франция, Япония остават най-големите пазари за българско розово масло и количеството от нашето течно злато, което те купуват, не намалява. Останалите продукти от маслодайната роза - розова вода и розов конкрет, също имат добър пазар. Има бум в разнообразието на козметични продукти, които съдържат розово масло и розова вода, допълва тя.

Но площите с маслодайна роза в Розовата долина намаляват

през последните години - стотици декари са изоставени, окосени и по този начин временно замразени, други са изкоренени и на тяхно място са засадени нови култури - овощни градини с ябълки, лешници, орехи. При сегашните условия на пазара на труда и цената на розовия цвят маслодайната роза се отглежда по-лесно като семейна градина от 5-6 декара, отколкото в голямо стопанство от 100 или повече декари, смята Зара Клисурова.