Следвайте ни

Яжте само дръжките на ревена, листата са отровни!

Нетрадиционни зеленчукови култури тепърва навлизат на българския пазар

viber icon

Листата на ревена са отровни. Единствената ядлива част от растението са дръжките.  Това обясни гл. ас. Цветанка Динчева на Открит ден в Института по зеленчукови култури "Марица", посветен на нетрадиционните и слабо разпространени зеленчукови култури в България. На опитното поле на института се отглеждат над 10 вида, между които аспержи, артишок, девесил, пащърнак, ревен, рукола и др. Цветанка Динчева представи всяка една от екзотичните култури и изнесе любопитни данни от проучване за тяхната популярност у нас. 

Аспержите са отглеждани в с. Катуница още през 1937 г. на площ от около 250 декара. По-късно културата била забранена. Аспержата е многогодишно растение, което може да се отглежда в продължение на 15 години. По отношение на сортовия състав свещите са зелени и пурпурни, а в зависимост от технологията на отглеждане - бели или зелени. Белите свещи са по-богати на аспарагин, докато зелените и пурпурните са по-ароматни и с по-добри вкусови качества. На българския пазар аспержите са все още слабо разпространени, а българският консуматор не е запознат с тази култура, за разлика от европейските страни, особено в Германия.

Друг зеленчук, който все още няма разпространение в страната, но пък е много популярен в страните от Северна Европа, е ревенът. Това е многогодишна култура, при която се консумират само дръжките, тъй като листата <210> са отровни. Реколтирането се извършва сутрин рано в периода май-юли.

Ревенът е богат на оксалова и оцетна киселина

Неговите дръжки се използват основно за приготвянето на сладка, на сладкиши, както и във вид на добавка за салата.  

Артишокът е многогодишна култура, на която се консумира дънцето на кошничката заедно с част от месестата консистенция. Произхожда от Средиземноморския регион и също е слабо разпространен в страната. Т​ой е доста интерес​ен и полезен, богат на цинарин - вещество, което  се съдържа само в артишока. 

Ендивията, която видимо прилича на марулята, се отличава по силно нарязаните си листа и образува розетка. Тя е два вида - широколистна и теснолистна. За широколистната има специална технология, по което се приготвя във вид на етиолирани растения, които се консумират във вид на листни добавки към салати.

Шалотът е вид лук,

на който се консумира листната маса. Тя е крехка, сочна и богата на витамин С. Луковиците нямат особена стойност и приложение. Резенецът се отличава с по-добри вкусови качества. Също като шалота се използва свежата му листна маса. Листата са тънки, цилиндрични и най-крехки от всички видове лук. Зимният пясъчен лук също не формира луковица и се консумират само листата. Тази култура е силно разпространена в Япония и в Китай. 

Бисерният лук видимо прилича на праз, но той е по-близък до обикновения чесън. Формира една глава без луковици и е доста ароматен. Рокамбола също се приближава до обикновения чесън. Формира луковици със скилидки, но образува и цветоносно стъбло, като цветовете образуват малки луковички, наречени бобили, които служат за размножаване. Физалисът е култура, която бива два вида - декоративна и за консумация. Отличава се с богато съдържание на захари и пектин и служи за приготовление на сладка.

Бататите са вид картофи,

но многогодишни, които образуват стелещо се стъбло. Имат различен цвят на кожицата и са богати на хранителни вещества. По отношение на оцветяването могат да бъдат жълти или оранжеви. Манголдът е листен зеленчук, също богат на хранителни вещества. Може да се бланшира и да се използва като добавка на различни ястия. Много е подходящ и за плънка за баница.

Савойското зеле е почти непознато в България,

макар че в миналото се е отглеждало у нас. Видимо прилича на главестото зеле, но се отличава по силно оребрените си листа. Консумира се само в свежо състояние. Луфата е култура, която има доста широко приложение, но най-вече се използва в козметиката. Турнепс прилича на ряпата, но не трябва да се бърка с нея, тъй като са от два различни рода. Консумира се основно в Япония, но в България е непозната. Дръжковата целина се отличава с доста сочни, крехки стебла, които са основната консумативна част. Подходяща е за приготвяне на сосове, смутита. Има я на българския пазар, но почти не се консумира.

Патисонът е интересна култура,

която се отличава с доста нестандартна форма. По вкусови качества се доближава до готварските тиквички, а формата на продуктовата част позволява да се приготвят различни ястия в интересен дизайн. Пак-чай основно е разпространен в Китай и Корея. По отношение на сортовото разнообразие може да бъде с бели или зелени дръжки на листата, а оцветяването на листата може да е жълто и от светлозелен​о до тъмнозелен​о и имат приятен  леко горчив вкус. Подходящ е за гарнитура на месни ястия. Руколата е основно разпространена в Италия и Испания. Отличава се с доста специфичен аромат и е подходяща за добавка за салати. От нея има доста широко предлагане на нашия пазар.

Кейлът е листен зеленчук, който тепърва навлиза у нас и по-рядко се среща, за разлика от другите европейски страни, където е широко разпространен. Консумира се в свежо състояние, основно във вида на салати и не се преработва. Романеско е култура с доста интересна форма, която прилича на корал, затова е известна и като коралово броколи. Позволява да се приготвя в различни ястия и има доста добри вкусови качества.

Екзотични зеленчуци конкурират родния зарзават на модерната БГ трапеза

В периода юни 2018 г. - март 2019 г. е извършено изследване относно производството и пазара на нетрадиционни и слабо разпространени зеленчукови култури в България.  Анкетирани са 29 земеделски производители. От тях 26 са отговорили, че отглеждат в стопанствата си традиционни зеленчукови култури, като домати, пипер, краставици, главесто зеле и др. Останалите фермери залагат и нетрадиционни и слабо разпространени, като салатно цвекло, аспержи, девесил, земна ябълка, физалис, кейл и др. 

Най-много са площите с аспержи ​- 12 декара, следвани от салатно цвекло и земна ябълка - по 10 декара. Площите с физалис са 3 декара,  а по 1  декар - манголд, фенел, лобода, цикория и кейл. Две трети от анкетираните смятат, че у нас има пазар за нетрадиционните и слабо разпространени зеленчукови култури, но той е за ограничен кръг потребители. Консумацията на нетрадиционни и слабо разпространени зеленчукови култури в страната е най-вече от хора, които са били в чужбина, показва проучването. 

Относно наличност в търговската мрежа за посочения период са изследвани четири хранителни вериги.  Установено е, че с изключение на бялата аспержа има предлагане на българско производство от  зелени аспержи, рукола, пак чой, пащърнак, девесил и артишок. Иначе от същите култури внасяме от Испания, Мексико, Италия,  Перу, Гърция, Унгария и Израел. 

Мария Петрова

Мария Петрова

Журналист - екип "Бизнес"

Мария Петрова е ръководител на екип "Бизнес". От 2006 г. работи във вестник „Марица“. С награди от посолствата на USA и Ирландия и приз Зелено перо.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Остана ли ви отпуск за ваканция през лятото?