46

Птицевъди и свиневъди скочиха срещу европейска директива

Представители на най-уязвимите сектори в животновъдството в България - птицевъдство и свиневъдство, реагираха остро срещу проект на нова европейска директива. Предмет на тяхното недоволство и притеснение са промените, заложени в Директива 2010/75/ЕС - относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването). Предвижда се двата сектора да бъдат включени в приложеното й поле с цел намаляване на емисиите с метан и амоняк.

„Изразяваме своята категорична позиция Европейката комисия да насочи своите усилия към прилагане на вече въведените норми, а не в разработването на нови такива. През последните години в сектор птицевъдство и свиневъдство са въведени много нови технологии и практики, които са щадящи околната среда. Във времена на финансови и икономически кризи и затруднения българските бизнес оператори се нуждаят от предвидимост и сигурност за своите инвестиции и не могат да се ангажират с технология, която да трябва да бъде подменена само няколко години по-късно. Тъй като инвестиционните цикли могат да бъдат много дълги и капиталоемки, е необходима правна яснота, предсказуемост и сигурност на планирането. Иновациите трябва да бъдат стимулирани чрез различни финансови инструменти, 

но не и налагани със законодателни инициативи.

Съюзът на птицевъдите в България, Асоциацията на свиневъдите в България и Асоциацията на индустриалното свиневъдство в България ще продължат своята активна дейност за подобряване на практиките чрез съвети към земеделските стопани и доброволни мерки, които са адаптирани към местните системи за отглеждане на птиците. Високите цени на енергията, нарушените вериги за доставки, високите цени на фуражите и свръхинфлацията създават екзистенциални трудности за бизнес операторите в сектор птицевъдство и сектор свиневъдство, които вече бяха подложени на натиск през последните години поради ковид кризата. Тази драматична ситуация изисква ясна и стабилна политическа позиция, която да защитава интересите на българския бизнес“, пишат родните фермери в официална позиция, изпратена до компетентните органи.

Мотивите, които излагат от Брюксел за готвените промени, са следните: В Европейския зелен пакт беше обявено преразглеждането на мерките на Съюза за справяне със замърсяването от големи промишлени инсталации, включително преразглеждането на секторния обхват на законодателството и начина, по който то да бъде приведено изцяло в съответствие с политиките в областта на климата, енергетиката и кръговата икономика.

Има ли обаче логика в предложените промени?

В позицията е посочено, че с Решение за изпълнение (ЕС) 2017/3023 са дадени насоки за изграждане на инсталации при интензивното отглеждане на птици или свине. Тези изисквания се прилагат за птицевъдни обекти с капацитет повече от 40 000 птици и свиневъдни обекти с над 2000 места за свине за угояване (над 30 кг) или 750 за свине майки. В обхвата на решението са дадени ясни насоки по отношение храненето на птиците и свинете, събирането, съхранението и обработката на оборската тор, както и съхранението и обезвреждането на мъртвите птици. Съгласно Решение (ЕС) 2017/302 държавите членки имаха четири години (до 2021 г. ), за да се преразгледат и ако е необходимо, да се актуализират дадените разрешителни. На този етап няма извършена оценка на въздействието от прилагането на този нормативен акт и считаме, че предложението за изменение на Директива 2010/75 е прибързано и необосновано. Считаме, че преди въвеждане на нови норми следва да бъдат взети предвид спецификите в отделните държави членки, процесът на амортизация на вече въведеното в експлоатация оборудване, както и направените значителни инвестиции от страна на бизнес операторите в сектора“, категорични са браншовиците.

В дългосрочната стратегия за смекчаване на изменението на климата до 2050 г. в България ясно е записано, че 10% от всички въглеродни емисии в ЕС са с произход селско стопанство, а към 2030 година се очаква 

85% от емисиите на метан да са с произход от преживни животни. 

Именно в стратегията от „Фермата до трапезата“ са заложени целите за намаляване на емисиите от метан. Няма предвидимо нововъведение, което да промени коренно селскостопанския сектор и да елиминира напълно емисиите, особено предвид нарастващото потребление. Продоволствената сигурност е стратегическа цел, а също и ключово предизвикателство за намаляване на емисиите в селското стопанство. Следователно се очаква земеделието да съставлява определено количество от останалите емисии на парникови газове след 2050 г.

Трябва да отчетем, че за разлика от развитите държави в ЕС, където интензитетът на производство задоволява потреблението в някои случаи над 100%, в България сектор птицевъдство произвежда 50-60 процента от консумираното пилешко месо, а сектор свиневъдство - 30-40 процента. Наследената структура на българското свиневъдство е предимно от големи по мащаби комплекси в сравнения със стопанствата в Западна Европа, но за сметка на това по-малък брой предприятия.

В предложения проект не е направена задълбочена оценка на въздействието върху икономическите и социалните аспекти в отделните сектори. Не са отчетени техническите параметри на различните инсталации в рамките на един и същи сектор, включително различните суровини, местните условия и др.

Ивайло Гълъбов, председател на Съюза на птицевъдите: Малките ферми ще фалират

Промишлените птицевъди в страната сме против всякакви бюрократични промени. Тази промяна в директивата е точно такава, коментира Ивайло Гълъбов, председател на Съюза на птицевъдите, цитиран от Agrozona.bg. Това, че ферми, които досега са били извън обхвата на процедурата за оценка на ОВОС и от утре трябва да правят такава процедура, не прави тяхното стопанство с повече или по-малко емисии. Бюрократичната тежест върху по-малките ферми ще се увеличи, а по никакъв начин няма да промени тяхната технология или неутралност по отношение на климата.

За да може една ферма да изпълнява тези регулации, тя трябва да сключи договор или с консултант, или да назначи правоспособно лице, което да прави всички записи, контролни изследвания и т.н. Вероятно е това да доведе до фалит на ферми поради невъзможност да се справят с тази тежест.

Всички ферми над 40 хиляди кокошки минават с режим на комплексно разрешително и правят ОВОС, ние не виждаме тревожни последствия и въздействия, които тези обекти оставят върху околната среда. Ако това беше така, е разбираемо да се намали прагът за обхват на тези регулации. Но няма никаква причина, произтичаща от въздействието върху околната среда на по-големите обекти, да се въвеждат подобни регулации и за малките, тъй като административната тежест ще стане непосилна за тях.

 

 

 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?