Следвайте ни

Проф. Христо Филипов: Не торете с азот пшеницата при суха зима

viber icon

Проф. Филипов, качественото земеделие зависи от много фактори. Има обаче т.нар. лимитиращи фактори, които са определящи за добива. Кои от тях са най-важни? 

Азотът е първият силно ограничаващ земеделието фактор. От него зависят добивите на културите. Например при пшеницата той спира добива на 160 кг/дка, ако няма азотно торене - на нечерноземните и по-слабите почви, а в Северна България добивът е около 200-230 кг/дка. Тук е валиден законът на германския химик Юстус Либих за минимума: съществуването и развитието на всеки организъм или група организми зависи от комплекса екологични фактори на екотопа. Има случаи обаче, когато независимо от наличието на всички екологични фактори за развитието на организмите, само един от тях ако е в недостиг, се явява като лимитиращ фактор на минимума. Либих пръв е започнал да изучава влиянието на различните фактори върху развитието на растенията и е установил, че растежът им се лимитира не от факторите, които са необходими в голямо количество - като вода и др., а от ония хранителни елементи, които са в малко количество. Законът за минимума образно е представен като буре с различни по височина летвички, при което водата изтича от най-ниското ниво на летвичката. За разлика от България, добивът от пшеница в Англия е 530 кг/дка, ако не се тори с азот. Причината е в системата на земеделие на островната държава. Там се отглеждат многогодишни треви, които единствено правят новообразуван хумус, а

99% от запасите на азота са в хумуса. 

Органичният азот в хумуса не се ползва пряко, а след минерализация. За съжаление у нас нямаме добри условия за минерализация и се стига да силен азотен дефицит.

У нас като че ли няма практика и за масово отглеждане на многогодишни треви? 

Да, в България няма условия за отглеждане на толкова много треви. Площите са разорани от незапомнено време, а разораването на площите разрушава молекулата на хумуса и разклоненията, които са най-лесно минерализуеми, и остава сбитата молекула на хумуса. Ако можем да отглеждаме треви, както прави Англия, и на 12-13-ата година ги разорем и след това засеем фуражна бакла, минерализацията ще се засилва при обработките.  Но пък нашите условия имат един много голям плюс. Ние нямаме практическо значимо  измиване на азотни съединения - на нитратен азот, който се движи с водата, а амониевият азот се задържа от почвите.

Защо в България е забранено азотното торене през зимата?

Тази забрана е свързана преди всичко с екологизацията. Прибързаното наторяване през зимата, когато снежната покривка не се е оттеглила от площите, създава предпоставки за замърсяване на околната среда и финансови загуби за фермерите. По-добре е да се изчака подходящо време, отколкото да се избърза.  Някои стопани погрешно залагат на факта, че

амониевата компонента на торовете не се измива,

и затова още през зимата внасят различни азотни торове. 

Тази зима е безснежна и сравнително топла. Как ще се отрази дефицитът на почвена влага върху есенниците?

Водният режим и температурата са следващите лимитиращи фактори. Като дойде пролетта, влагата много бързо изчезва, а без влага няма микробиологично разлагане. Затова решаващи за водозапасяването са валежите от октомври до март. Но не всяка земя се водозапасява при високи валежи. Когато има суша, биологията на пшеницата се нарушава, както и минерализацията на почвата. Когато водният режим е благоприятен, оптималните азотни торови норми и ефективността им са високи. При неблагоприятен воден режим те се понижават. Засиленото азотно торене при лимитирани от влага условия води до по-дребно и недохранено зърно. Освен това у нас в продължение на няколко месеца ​- от октомври до края на април, имаме опасност от слани, както и температури под 5 градуса, което за пшеницата е биологична нула. В този период няма минерализация на хумуса -т.е. няма усвоим азот, и растенията страдат. След април започва бързо покачване на температурите, а валежите не са масови, а с регионален характер. Тогава започва вретененето. Колкото по-дълго време трае то, по-големи стават параметрите на класа. Затова е добре у нас да се сеят сортове с къса вегетация. Така че от климатично определените растежни фактори най-често и силно лимитиращо влияние върху пшеницата оказват количеството и разпределението на валежите и топлинните условия.

Може ли да се влияе на някои от лимитиращите фактори?

Може да се управлява факторът азот. 

При внасяне на 1 кг селитра добивът с пшеница се увеличава с 8 кг/дка

Но тъй като е важен разходът за торене, тук идва въпросът - какъв добив да гоним - максимален или икономически изгоден добив? Според мен е вторият. Трябва да се знае, че азотът при нашите условия има силно последействие, което не се отчита и може да се хване единствено с почвен анализ или да се изчисли статистически. Трябва да се знае също, че няма район в България, който да не се нуждае от силно азотно торене. За житните е най-добре азотът (най-добре амониев нитрат) да се внася във фаза трети лист и не по-късно от началото на месец февруари. 

Има обаче фермери, които прилагат някои вредни практики. Аз съм против предсеитбеното внасяне на чисто азотни торове.  Против съм и торенето да се извършва и след средата на февруари, както някои го прилагат. Много ранното внасяне на азотните торове при по-влажни условия намалява ефекта на азота върху качеството в сравнение с по-късното му прилагане. Закъснялото торене при засушливи условия може да забави контакта между корените и торовия азот и да намали неговия ефект върху добива от зърно и качеството му. А влагата, както и температурата са неуправляеми фактори. 

Но сега има компютри, не е нужен специален софтуер. В един файл например за воден режим могат да се включат всички данни и всяка година да се следят подробно.

Предшестващите култури могат мощно да изчерпат наличната влага

и ако зимната не е достатъчна, балансът силно ще се наруши. Информацията за това също трябва да влезе в компютърните системи на всеки що-годе добър производител на пазара. 

Необходимо е да се разбере, че възможните добиви и качество се определят при оптимум на всички агротехнологични практики. Грижливите стопани следва редовно да наблюдават отделните посеви и да регистрират растежните прояви на пшеницата, добивите и качеството на зърното от всяка конкретна нива. След няколко реколти, поне пет, усреднените стойности за периода ще са твърде близки до средните и реално възможните. Те са ориентир за планиране както на разходите, така и на приходите от производството. 

България е невероятно сложна за земеделско производство, с много неблагоприятни условия за конкурентно земеделие. Причината за това е географското местоположение на страната, с много климатични разлики. Те идват от това, че България се намира на границата между умерения и субтропичния пояс и има влияние и от юг, и от север.

 

Проф. Христо Филипов e известен учен, работещ над 44 години по проблемите на агрохимията  и минералното хранене на полските култури. Най-цялостни са проучванията му по азотния режим на смолниците. С оригинални постановки изследва движението на минералния азот с почвения разтвор и връзките му с валежите и сроковете за торене. Автор е на повече от 140 научни труда. Дълги години проф. Филипов работи в Института по растителни и генетични ресурси „Константин Малков“ - Садово, където се пенсионира. 

Мария Петрова

Мария Петрова

Журналист - екип "Бизнес"

Мария Петрова е ръководител на екип "Бизнес". От 2006 г. работи във вестник „Марица“. С награди от посолствата на USA и Ирландия и приз Зелено перо.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?