44

Продоволствената сигурност измести климатичните цели

В последната година ЕК вече направи някои корекции заради войната в Украйна и фермерските протести

Климатичните цели и устойчивостта вероятно ще отстъпят водещото си място в Общата селскостопанска политика и в следващите пет години приоритет ще бъде продоволствената сигурност. В последната година ЕК вече направи някои корекции към подобен курс заради войната в Украйна и тежките трусове по веригата, които доведоха и до масовите фермерски протести. Сега курсът в бъдеще се потвърждава и от изтекъл проект на Стратегическата програма на ЕС, цитиран от европейски медии. 

В последните две седмици председателят на Европейския съвет Шарл Мишел обсъждаше с лидерите на държавите приоритетите на блока за следващите пет години - първо във Вилнюс, а после и в Букурещ. Това е стандартна процедура преди европейските избори, различното този път е, че войната е до границите на Европейския съюз. Така освен "силна и сигурна Европа", "свободна и демократична Европа" и "конкурентоспособна и просперираща Европа" като централна тема се налага и тази за наличието на достатъчно хранителни ресурси, и то на достъпна цена за всички. Инфлационният шок и протестите на фермерите още отекват в ушите на лидерите на страните членки и те не са напълно приключили. 

Така в изтеклия документ чернова за Стратегическите приоритети на ЕС до 2029 г. вече не се говори директно за устойчиво селско стопанство или опазване на околната среда, макар че се посочва "подготовката за новите реалности, произтичащи от изменението на климата". За сравнение - в документа от 2019 г. се съдържат формулировки като "насърчаване на устойчиво селско стопанство" и "призоваване на всички страни от ЕС да продължат напред и да засилят своите действия в областта на климата". Изтеклата чернова вече предизвика критики от страна на екозащитниците, но Брюксел надали ще отстъпи от този нов курс на фона на всички проблеми от последната година. 


Спецификата на източноевропейските пазари 

Пазарът на храни винаги се е влияел от геополитическата ситуация. В началото на 90-те години на XX век в срещите си държавите членки обсъждаха помощ за Източна Европа, която преминаваше от планова към пазарна икономика и това намаляваше производителността на сектора с около 25%. Много скоро регионът бе разтресен и от избухващи епидемии като свински и птичи грип, които допълнително застрашаваха продоволствената сигурност. 

Преди финансовата криза през 2008 г. пък производството бе насочено към биогорива, а високите цени на петрола и бързият икономически ръст даваха различна картина на ситуацията. Тя съвсем скоро се промени изцяло със "зелените" политики и реформите за "устойчивост" на ОСП, които поставиха според фермерите твърде високи изисквания за намаляване използването на пестициди, по-висок процент от земята за угар и нови ниши на пазара за биопроизводство. 

Войната в Украйна засегна отново най-силно сектора на храните. Прекъсванията във веригите за доставки, високите цени в енергетиката, горивата, съответно и на някои суровини (торове, фуражи и т.н.) се отразиха силно и на производството в Източна Европа и света. Досега Русия и Украйна общо гарантираха 30% от глобалния износ на пшеница, 20% от износа на царевица и минерални торове, 80% от слънчогледовото олио и е нормално, че войната създаде дисбаланси на пазара. Първоначално цените за зърнените култури на борсите достигнаха немислими висоти, после обаче се сринаха. Недалновидните бизнес решения на земеделците и в България да задържат количества в изчакване на "още по-добри времена" им донесоха загуби, а селскостопанският сектор насочи недоволството си към започналия евтин безмитен внос от Украйна.

Ефектите от войната с Украйна 

Около два месеца преди европейските избори (през юни т.г.) повечето държави в ЕС вече работят важните за тях теми да влязат в дневния ред на следващия мандат. Състояха се интензивни срещи между лидерите Вилнюс (където присъстваше и българският премиер в оставка акад. Денков) и Букурещ. Войната е тук и ще остане и очевидно тя присъстваше в почти всяка точка от дискутираните приоритети. 

"Русия продължава да използва храната като оръжие. С прекратяването на споразуменията Русия носи цялата отговорност за прекъсването на доставките на зърно в световен мащаб и за подхранването на инфлацията на цените на храните в света", коментира висшият дипломат на ЕС Жозеп Борел. Европейският съюз знае, че сега не е моментът да отслабва помощта за Украйна, и затова тази седмица окончателно бе подкрепено от държавите членки удължаване с още една година на безмитния украински внос.

Въпреки продължаващите протести в Полша, Унгария, несъгласието в останалите държави на първа линия, тази помощ всъщност е точно част от стратегията на ЕС за осигуряване на продоволствената сигурност.

Стратегическият документ предстои да бъде обсъден окончателно по време на лидерската среща в Брюксел. Там ​ще станат ясни и останалите детайли как блокът ще осигури достъпна и качествена храна за всички в трудната геополитическа обстановка. 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Този сайт е защитен от reCAPTCHA и Google Политика за поверителност и Условия за ползване са приложени.

Публикувай
1 коментар
комунист

комунист

23.04.2024 | 17:03

Както винаги глада ще им вкара акъл в главите макар и късно.

Отговори
0 0

Анкета

Решихте ли за кого да гласувате на 9 юни?