Прибираме по-малко слънчоглед и зеле, внасяме повече домати и картофи

Прибраните до момента количества маслодаен слънчоглед и царевица за зърно са съответно с 29,6% и 39,8% под отчетените по същото време на миналата година. Това се дължи на по-бавния темп на реколтиране на площите и формираните по-ниски средни добиви до момента, отчитат от Министерството на земеделието и храните. 

Последните оперативни данни сочат увеличение на продукцията от открити площи на дини, ягоди, краставици, домати и пъпеши в рамките на 0,5% (дини) - 25,1% (пъпеши) спрямо година по-рано. При ягодите, дините и пъпешите това се дължи на по-големия размер реколтирани площи, а при доматите и краставиците - на повишените добиви от единица площ. Засега от открити площи са прибрани по-малки количества пипер (с 18,9%), зеле (с 27%) и картофи (с 34,4%).

 От началото на 2023 г. досега в оранжериите са произведени със 17,1% повече домати в сравнение с аналогичния период на миналата година и с 1,9% по-малко краставици. При всички наблюдавани трайни насаждения, чиято беритба все още не е приключила, се отчита изоставане на производството спрямо година по-рано вследствие на спад на реколтираните площи и/или на средната продуктивност от декар. Към края на месец септември 2023 г. прибраните количества сливи, малини, ябълки, круши, праскови, грозде (десертно и винено) и орехи са с между 8,2% (сливи) и 84,5% (орехи) под миналогодишните. Единствено за сливите и орехите се отчита по-висок добив от единица площ за момента, съответно с 1,2% и 6,5%.

Добитата продукция от лавандулови насаждения е с 23,2% по-малко на годишна база поради намаление както на реколтираните площи, така и на средния добив.

Съществено по-големият размер засадени площи с ориенталски тютюн допринася за ръст на производството с 24% на годишна база. На този етап прибраните количества тютюн от типовете „Бърлей“ и „Вирджиния“ са респективно с 19,2% и 24,2% по-малко в сравнение с отчетените по същото време на 2022 г. 

По предварителни данни на НСИ, през първите шест месеца на 2023 г. в България са внесени 178,3 хил. тона пресни зеленчуци и 182 хил. тона пресни плодове, или съответно 3,5% повече и 8,9% по-малко спрямо същия период на 2022 г. Увеличението на общия внос на пресни зеленчуци се дължи основно на по-големите доставки на домати (с 3,3 хил. тона, или 6,3%), пиперки (с 2,8 хил. тона, 17,2%) и картофи (1,1 хил. тона, 3,4%). Нараснали са и количествата лукови зеленчуци, краставици и корнишони, тикви и патладжани - с между 1,4% (лукови зеленчуци) и 15,9% (патладжани). Същевременно се отчита по-малък внос на моркови и репи (със 7,8%), марули (с 9,2%), гъби (с 13%) и зеле (с 23,4%).

През периода януари - юни 2023 г. износът на пресни зеленчуци е с 3,7% по-голям от този за същия период на 2022 г., до 21,3 хил. тона, докато при пресните плодове се отчита намаление със 17,4%, до 36,1 хил. тона.

Голяма част от регистрирания износ на пресни плодове през първото полугодие на 2023 г. представлява реекспорт на продукти, които не са произведени в България, в т.ч. основно цитрусови плодове - 24,2 хил. тона, с 16,8% под нивото отпреди една година. Реализираните извън страната черупкови плодове и дини са съответно с 6,9% и 24,6% по-малко на годишна база.