46

Предвиждат 319 млн. евро за над 14 хил. млади фермери

В Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони в България за периода 2023-2027 г.

Министерството на земеделието внесе в Европейската комисия Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони в България за периода 2023-2027 г. за последна предварителна оценка. Документът включва всички промени, направени след получените 405 забележки през месец май т. г. Основните изменения включват подобряване качеството на интервенционната логика, допълняемост и демаркацията с другите фондове и програми, взаимовръзките на отделните части на Плана и качеството и последователността на отделните интервенции за подкрепа. Предстои вътрешно съгласуване на документа между отговорните звена в ЕК и неговото окончателно одобрение. В няколко поредни броя ще ви запознаем с по-важните акценти в него. Днес ви представяме интервенциите за привличане и запазване на млади земеделски стопани с цел устойчиво развитие на селските райони.

 

За целта е предвиден финансов ресурс около 319 млн. евро публични средства. Те ще са насочени основно към мерките „Стартова помощ за установяване на млади земеделски стопани в селското стопанство“, „Инвестиции за неселскостопански дейности в селските райони“ и „Допълнително подпомагане на доходите за млади земеделски стопани“. Предвидено е с бюджета да бъдат подпомогнати не по-малко от 5290 млади земеделски стопани, както и 9212 потомствени фермери.

Шест основни интервенции за подпомагане на младите фермери:

1. Ускоряване на модернизацията на земеделските стопанства на младите стопани - чрез допълнително подпомагане на доходите за млади земеделски стопани.

2. Увеличаване подкрепата за младите стопани и на фермерския доход и улесняване стартирането на стопанство. За това са предвидени повече от досегашните консултантски услуги.

3. Повишаване на професионално-квалификационното равнище на мениджърите и останалите заети в отрасъла. Тук се предвижда интервенция за професионално обучение и придобиване на умения.

4. Намаляване диспропорциите в земеделската заетост на младите стопани между различните райони и аграрни сектори. За целта ще се прилага комбинация между интервенциите „Подкрепа на организации на производители или групи от производители“ и „Допълнително подпомагане на доходите за млади земеделски стопани“.

5. Улесняване развитието на стопанска дейност в селските райони и създаване и подпомагане на стартирането на стопански и неземеделски дейности. За адресиране на тази потребност ще бъде включена и интервенция „Инвестиции за неселскостопански дейности в селските райони“.

6. Стимулиране на иновативни или технологично интензивни производства и развиване на дейности в секторите на индустрията и на информационните услуги, които да допринасят за повишаване на добавената стойност. Тук ще се прилага предходната интервенция.

В Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони в България за периода 2023-2027 г. са посочени редица силни фактори, които биха привлекли младите хора в земеделието. Важна е силната връзка на потомствените млади фермери с родното място, със земеделската земя и фамилните традиции. Проучването показва, че най-голям брой млади стопани има в секторите полски култури, тревопасни животни и трайни насаждения. Освен това младите стопани в сравнение с останалите фермери имат по-голям афинитет към внедряването на иновации и използването на цифровизацията в земеделието.

Въпреки това има и много въпросителни

как агросекторът да стане привлекателен за млади хора

при наличието на съществени недостатъци. Например - рязкото намаляване на заетите в отрасъла и на стопанствата на младите фермери потиска добавената стойност и ръста на производството. Ниската производителност в секторите животновъдство и плодове и зеленчуци, силно изоставаща от тази в ЕС-27, води до по-ниско заплащане на труда в земеделието. Голям проблем са също недостатъчният собствен капитал, ниската кредитоспособност на младите фермери и липсата на средства за модернизация и иновации в стопанството.

Сред заплахите за подмладяване на агросектора са също демографската криза, ниската привлекателност на качеството на живот в селата за младите хора, липсата на възможности за наемане или закупуване на повече земя, особено в най-плодородните райони, липсата на преференциални условия за ползване на кредити и средства за инвестиране и др. Към днешна дата най-голям е спадът на земеделска работна сила в Северна България. Като цяло за страната най-слабо присъствие на млади фермери има в секторите свине, птици и зайци, смесено животновъдни и зеленчукови стопанства.

Агросекторът застарява, съотношението е 5:1

Застаряване на агросектора се наблюдава не само в България, но и в ЕС. Към днешна дата съотношението стари-млади фермери у нас е 5:1. Това обяви преди време Марио Милушев, директор в Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“. Точният брой на младите фермери в България не се знае. Не всички от тях членуват в една от двете браншови асоциации, нито пък са били бенефициери по мярка "Млад фермер". По принцип за млад фермер се приема този, който не е навършил 40 г. 

Сред страните от ЕС Австрия има най-висок дял на младите фермери (под 35 г.) - 12,2% от земеделското население, според данни на Европейската комисия за 2021 г.

Германия е на седмо място сред страните от ЕС по дял на фермерите под 35 г. Със 7,4% страната има повече млади фермери от средното за ЕС. Все пак около половината от германските ферми в момента са в ръцете на стопани на възраст над 55 години, според Федералния статистически институт.

Във Франция днес има по-малко от 400 000 млади фермери в сравнение с 1,6 милиона в началото на 80-те години.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?