Преди 5 века сме изнасяли хиляди овце за Цариград

Назад в годините овцевъдството е било традиционен поминък в България. Още от времето на траките по нашите земи са се гледали най-добрите агнета. Учили сме цяла Европа на градинарство и овцевъдство. А днес българското овцевъдство умира.  От над 10 млн. глави добитък в края на 80-те години на 20. век, сега те са около 800 000, сочи анализ на отдел Агростатистика в Министерство на земеделието.

През Средновековието османлиите бързо схванали предимствата на богатата Тракийска низина, която раждала в изобилие зърнени храни, ориз, зеленчуци, а по склоновете на Родопите, Средна гора и Балкана пасели многобройни стада. От особено значение за турската икономика били три отрасъла: производството на ориз, овцевъдството и отглеждането на коне. 

През XVI в. на базата на овцевъдството се създават и някои от големите планински селища в ​пловдивския край, като Копривщица. С доставката на овце и месо за Цариград започва да се занимава специална група хора, наречени джелепкешани (доставчици на стада), а също бегликчии (браничари), хора, натоварени от Портата да събират десятъка (беглика) от дребния рогат добитък. Днес в музея в Панагюрище могат да се видят снимките на четирима от най-видните за времето си джелепи - Стайко Дедьов, Тодор Белопитов, Недельо Ланджев и Никола Илчев. В подробен регистър на джелепите в българските земи от 1576 г. има списък на старите и новите търговци на овце, както и брой на търгуваните от тях животни. В същия музей има и карта, указваща пътя на стадата към пазара в Цариград и към Панагюрище. 

 Архивите сочат, че от една заповед до кадията на Филибе от 1567 г. се узнава, че джелепкешаните на каазата трябвало да доставят в Цариград 25 115 овце. Тази стопанска дейност била толкова развита през XVI в., че в края на века в Пловдивската кааза имало вече 1349 джелепи, които доставяли за продоволствието на Цариград 30 430 овце, пише Николай Генчев в книгата си „Възрожденският Пловдив“.

  През 80-те години на ХХ век българското овцевъдство преживява най-върховия си период. През 90-те нивата на износа се запазват до около 6 млн. агнета годишно, като основните експортни дестинации са Сирия, Ливан, Либия и други страни от Близкия изток. 

В следващите години секторът се срива десетократно, като за това спомагат обезлюдяването на селата, слабият интерес към развиване на животновъдство, малките и труднодостъпни субсидии. По ред причини българско агнешко спира да се изнася на близкоизточните пазари, а шумно обявяваните намерения за износ на милиони български агнета към Катар приключиха с няколко спорадични сделки. Така България отдавна изгуби експортния си потенциал, докато вносът остава устойчив във времето. 

Как се стигна до крах в сектора

Унищоженото овцевъдство у нас се характеризира с липсата на чуждестранни инвестиции, с предимно дребни и разпокъсани производители. Все по-малко хора искат да се занимават с овцевъдство, мнозина затварят фермите си и разпродават животните.  

Овцевъдите на практика получават жълти стотинки от националните доплащания. Данните на Фонд “Земеделие” показват, че най-големите бенефициенти на субсидии в земеделието са едрите зърнопроизводители, а в животновъдството повече пари вземат тези, които отглеждат едър добитък.

 Според производителите овцевъдството е рисков бизнес, свързан с жива стока, затова всички обичайни схеми за кредитиране и застраховане са трудни, скъпи, а и оттам - ниско достъпни.