4020

Пловдивски учени разчетоха генома на Орфеевото цвете

Съвместно с германски изследователи

Учени от българския Център за върхови постижения в растителната системна биология и биотехнология - ЦРСББ, който се намира в Пловдив, съвместно с изследователи от Потсдамски университет и Института по молекулярна физиология на растенията “Макс Планк” в Германия, успешно разчетоха генома на Haberlea rhodopensis. Това е ендемичен за България вид - т. нар.“възкръсващо растение”, известно още като Орфеево цвете или родопски силивряк.

Резултатите ще бъдат в помощ за учените от целия свят, които работят в областта на растителната биология, особено тези, които се занимават с проблемите на абиотичния стрес при растенията. Интересното е, че близо 24% от идентифицираните 44 306 гена в растението са уникални и специфични само за него, като няма подобни на тях в никои други изследвани видове. Това прави генома на родопския силивряк изключително ценен ресурс за бъдещи проучвания.

Орфеевото цвете демонстрира огромен потенциал за бъдещи открития в полза на селското стопанство, медицината, фармацията и козметичната индустрия. Секвенирането на неговия геном ще улесни изследователите в търсенето на гени за подобряване устойчивостта на стопанско значими култури към неблагоприятни условия на околната среда, както и природни молекули, които да са в полза на човешкото здраве. 

Основен акцент на научните изследвания в ЦРСББ е високата устойчивост на Haberlea rhodopensis към засушаване - дори след екстремна суша и пълно изсъхване, при последващо напояване растението “възкръсва” и се възстановява напълно. Haberlea rhodopensis проявява устойчивост и при други екстремни условия - като ниски температури и продължителна тъмнина. Учените в ЦРСББ изследват молекулярните механизми, чрез които растението се приспособява към такива видове абиотичен стрес. Основната цел е резултатите от проучванията да бъдат приложими при стопанско значими култури с цел увеличаване на тяхната устойчивост към неблагоприятни условия.

Характеристиките на генома на родопския силивряк са описани в научна статия със свободен достъп “The genome of Haberlea rhodopensis provides insights into the mechanisms for tolerance to multiple extreme environments” публикувана в специализираното издание “Cellular and Molecular Plant Sciences”.

Реликва от ледниковата епоха

Установено е, че Орфеевото цвете датира отпреди около 25 милиона години и е реликва от ледниковата епоха. Открито е в средата на 19. век от експедиция, организирана от Ботаническата градина на Виена. В България има около 20 района, където вирее в природата и е включено в Червената книга. То може да се намери на различни височини до около 2000 метра над морското равнище. Повечето места се намират в Родопите и южните склонове на Северна Гърция, но по-малки популации се срещат и в района на Стара планина. Растението се среща по варовиковите скали в района на родопския град Ардино, по поречието на река Арда, в местността Шейтанкюприя, около Ягодинската пещера. Макар и рядко, и защитено, общата популационна тенденция е стабилна и местообитанието не е застрашено. Haberlea rhodopensis притежава археологическа, историческа и етноботаническа стойност. Интересът към това уникално растение датира от древни времена. Пример за това е монета, издадена от император Антоний Пий с изображението на Haberlea rhodopensis. Изобразена е богинята Родопа (с отбелязано име), която държи в лявата си ръка цветето на Орфей. Според родопска легенда малкото лилаво цвете е родено от сълзите на Орфей по загубената му любима Евридика. Римляните вярвали, че растението носи на хората здраве, дълголетие и спокойствие.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Този сайт е защитен от reCAPTCHA и Google Политика за поверителност и Условия за ползване са приложени.

Публикувай
0 коментара

Анкета

Решихте ли за кого да гласувате на 9 юни?