Печат от червен восък може да гарантира качественото БГ розово масло

Борислав Георгиев, експерт по външна търговия

България е сред водещите доставчици в света и в Еврос​ъюза на етерични масла. Оценката на МТЦ/УНКТАД/ СТО - Женева е, че този вековен български поминък има възможен потенциал за удвояване на износа. 

Розовото етерично масло е уникален природен продукт, добиван в България от 19. век, като статистически данни за неговото производство и износ има от 1882 г. За съжаление обаче през последните години то се подлага на фалшифициране и смесване с други видове етерични масла.

До 1999 година съгласно заповед на тогавашното Министерство на вътрешните работи луксозният продукт се предлагаше в чист вид и се изнасяше от България на цена от близо 4200 евро за килограм. Това се правеше само и единствено след неговото хамуриране в единствената национална лаборатория „Българска роза“,  а всяка партида се запечатваше с печат с червен восък на мускалите. България тогава запазваше световното си реноме за високо качество, налагано повече от век и практически безусловно прието от света.

Днес, повече от век след успешното начало, този отрасъл осигурява заетост за редица региони. Българският външен пазар на розово масло и розова вода обаче остава почти същият. За съжаление, през годините на промяната след 1989 г. са „възродени“ някои не особено добри практики, като

фалшифицирането и смесването на розовото масло с други етерични масла. 

Липсва национална българска отчетност за производството и износа, а продажбите са на цени, в пъти по-ниски от завоюваните български позиции през миналия век. За сравнение - повече от 80 години до 1999 г. секторът бе регулиран в интерес на всички ​- производителите, фабрикантите и търговците. Сравнителните данни за износа на българското розово и лавандулово масло през последните десет години са тревожни и затова подробният анализ и създаване на национална стратегия трябва да започне, както българската индустрия е направила през 1906 г. Тогава пловдивската Търговско-​индустриална ​камара прави Първа конференция върху розовата индустрия от 19 до 21 юни 1906-а и на основание на взетите решения започва възходът на този сектор.

Разбира се, днес на световния пазар има място и за евтини, и за смесени масла. Ние обаче трябва да решим какъв ще е българският интерес - да се позиционираме във високия клас качествени масла или да се целим в по-масовия, но по-нисък клас сегмент.

Световният средногодишен износ на етерични масла за последните пет години е на стойност от близо 2 милиарда евро в обем от 58 хиляди тона. Износът на ЕС 27 е близо 745 милиона евро за близо 12 хиляди тона. Българският износ на етерични масла е за близо 77 милиона евро за 541 тона. България е на 7-а позиция по стойност (близо 4%) и на 18-а позиция в тонове (близо 1%) за света. За последния век и половина, сравнявайки географските данни от 1882 ​- 1905 и тези от 2017 ​- 2021, постоянно доставяме на едни и същи пазари, със само едно ново направление - Китай.

България е нетен износител на „бутикови“ етерични масла. Огледалните разлики в тонове за 2017 - 2020 са между 100 и 200 тона, което е добре да бъде специално анализирано от и с активното участие на производители и износители.

Три са основните групи български етерични масла - розово масло, лавандулово масло и други видове етерични масла. В рамките на КН на ЕС те имат три различни кода, но има признаци, че са допускани смесвания на розово с друго масло. Затова е необходимо да се намери българско решение за статистиката за производството и износа. Парадоксално, но факт -

САЩ имат отделен тарифен код за розовото масло, а България няма.

Розовото масло е с усреднен дял от 64% от стойността и 50% от килограмите, лавандуловото е с дял от 17% от износа на етерични масла в евро и 34% от килограмите. Има парадоксална близост в количествата и дори преобладаване в натура на лавандуловото масло. Това подсказва, че можем да станем страна на лавандулата, а не на розата. 

Данните за вноса в САЩ и Китай на етерични масла и по-специално на българските масла също са много любопитни. Парадоксът е в показателя евро/килограм. За Франция, Обединеното кралство, Испания, Швейцария и Италия този показател за розовото масло е в пъти по-голям от този за българското розово масло при вноса в САЩ!?! За лавандуловото масло България има два пъти по-добър показател от Франция, но Андора и Австрия имат по-добър такъв при вноса в САЩ. Възможно е това да се дължи на видовете отглеждана лавандула и/или други фактори, но е добре тази разлика да бъде допълнително анализирана.

Развитието на сектора би трябвало да включва и възстановяване на вековна българска практика и световното реноме на българското розово масло. Средногодишно сега се изнасят близо 271 тона розово масло при цена 183 евро на килограм за общо близо 49 милиона евро. Ако се възстанови например хамурирането и гарантирането на качеството с печата от червен восък, ще може да се предлага най-високото качество българско розово масло от близо 4 тона средногодишно за бутиков износ при повече от 4,2 хиляди евро за килограм, или близо 17 милиона евро. При останалата част - розово масло за масов износ се сведе до 60 тона при 700 евро за килограм, може да се достигне износ от 42 милиона евро, или общо за двете качества розово масло 59 милиона евро средногодишно.