Пчеларският бранш е модерен, но разпокъсан

След двегодишно прекъсване заради ковид пандемията Общинското пчеларско сдружение “Акация 1899”-Пловдив възстановява традиционното честване на празника на пчеларя. Той ще е на 10 февруари, на Деня на св. Харалампий, който е патрон на пчеларите. Това съобщи за "Марица" председателят на сдружението инж. агр. Николай Гайдов. Празникът ще започне в 11 ч. с традиционния водосвет във фоайето на Дома на техниката, след което ще има лекция на тема "Полезни свойства на пчелните продукти и начини за тяхното използване" с лектор д-р Пламен Енчев. Първият за тази година базар на мед, организиран от “Акация 1899”, вече е разположен ​на площад Джумая джамия и ще продължи до неделя. Там се предлагат различни видове български мед и пчелни продукти. Най-скъп е мановият мед - 16 лв. за буркан от 700 грама, 13 лв. е същото количество мед от магарешки бодил, а 12 лв. - от лавандула. 

В историята на българското пчеларство има върхове и падения, но днес българските пчелари са попаднали в силна депресия.

Това твърди биопчеларят инж. Димо Димов, основател на Сдружението за биологично пчеларство, цитиран от zemedeleca.bg. Според него секторът има за разрешаване редица проблеми, по-важните от които са: организационна разпокъсаност, хаос и несъгласуваност между отделните организации. Провеждането на целенасочена полезна политика в сектора може да стане много трудно, даже това е невъзможно именно поради липсата на единност в организационно отношение.

Липсата на браншови закон допълнително усложнява провеждането на пчеларските политики. Разговорът за полезните насоки на развитие на българското пчеларство не се провежда, дори не се планира, а това тежи днес и има значение и за бъдещите политики в рамките на европейския план за развитие. Добрата новина е, че съвременното българско пчеларство е добре съоръжено, много пчелари работят с голям брой нови кошери, производителна техника, обслужващи машини от последно поколение. По данни на ОДБХ-Пловдив броят на пчелните семейства за изминалата стопанска година е 38 385. Благодарение на Националната пчеларска програма, действаща от 2008 година, значително се подобри инвентарът на българските пчелари. Не е така обаче по отношение на общоприетите технологии на пчеларстване, където човешкият фактор е основен.

Пчеларите хвърлят огромни усилия, за да опазят пчелите си, да възстановяват загубените през зимата и пролетта семейства, но това не е достатъчно, за да имат ефективна и печеливша пчеларска дейност. Причините за това са комплексни.

Вниманието е насочено към усвояването на субсидии и държавни помощи, а на втори план остават личното отношение и професионализмът. Това кара всички, които сме свързани с българското пчеларство, да твърдим, че ползата от Националната пчеларска програма, субсидиите за практикуване на биологично пчеларство и други е по-скоро съмнителна и затруднява естественото развитие на сектора, убеден е инж. Димов. Освен това политиката на профилактика и здравеопазване на пчелите има твърде много недостатъци, а най-важният е дистанцирането на личните ветеринарни специалисти от пряката дейност в пчелините.

Тепърва ще бъдат оценявани моралните, психичните, социалните и душевните поражения от вирусната пандемия. А както е известно, никакви помощи от страна на държавата нямаше върху тази категория производители - те нямат персонал, нямат досиета в банките, нито крупни финансови възможности. Пчеларите са най-ощетените самоосигуряващи се и понасят всякакви финансови и административни удари, за да поддържат своята дейност.

Забраниха вредните за пчелите препарати „Пикос“ и “Крайцер”

Препаратите за растителна защита „Пикос“ и “Крайцер” вече са забранени за употреба в България. Заповед за това е издадена на 31 януари 2023 г. от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните д-р Иван Шиков. От Националната асоциация на зърнопроизводителите бяха извоювали картбланш да използват в рамките на стопанската 2023 г. двата пестицида за обеззаразяване на царевични семена в Северна България. Те са от групата на никотиноидите и с доказана вредност при пчелите. Според регламент на ЕС активните вещества на двата препарата - амидаклоприд на „Пикос“ и тиаметоксан на „Крайцер“, са забранени за употреба в държавите членки.