Овцете се стопиха 10 пъти за по-малко от половин век
- 16:00, 03.05.2022
- 16:44, 04.05.2022
- 1928
- 0
Овчарите скоро ще останат в приказките, а агнетата за празничните трапези ще са прекалено скъпи или вносни. Това сочи печалната равносметка в навечерието на Гергьовден за един емблематичен български поминък.
Овцевъдството отдавна е повече от традиция по родните земи. През годините то е белязало възходи и падения. Факт е, че в края на 19-и век, когато отрасълът набирал скорост в България, както и на пика през 40-те години на ХХ век, думата "субсидия" била абсолютно непонятна за животновъдите. Въпреки това числеността на поголовието в страната била значително по-висока тогава в сравнение с настоящето. Исторически сведения сочат, че през 1939 г. броят на овцете в България достига 9 027 915.
През 1910 г. България е №1 в Европа с над 8 600 000 овце
До Освобождението от турско робство животновъдството у нас и в частност овцевъдството имало изключително екстензивен характер. За фураж се използвала естествената растителност - мери, пасища, ливади, клонки и листа на храсти и дървета, жълъди и др. През топлото полугодие овцете се отглеждали основно в Родопите, Стара планина и Средна гора. През есента овчарите водели стадата до Беломорието, където не се задържала снежна покривка, а имало постоянна паша. През пролетта отново се връщали по старите места. Животновъдството изцяло задоволявало потребностите на българското население, а голяма част от овцете се продавали на огромния турски пазар.
Пикът е през 80-те години на ХХ век, сривът започва с разпадането на ТКЗС-тата
За живота на овчарите и интересни случки от тяхното битие разказва големият наш революционер и белетрист Захари Стоянов (с рождено име Джендо Стоянов Джедев) в неговите „Записки по българските въстания“ - глава I. „Няколко подробности“. Самият Захари бил наследствен овчар и като юноша натрупал 4-годишен опит в пастирството, след което се отдал на революционна дейност. „Когато обявих на баща си, че ми е омръзнал вече овчарлъкът и че желая да го напусна, то той се разсърди страшно, а другите ме провозгласиха за нехранимайко - защото нечуто беше дотогава подобно възражение и непокорство от страна на един овчарски син“, пише Захари.
След Освобождението започнал спад в развитието на животновъдството, тъй като новите държавни граници на България не позволявали презимуването на стадата по крайбрежието на Бяло море. Въпреки това през 1910 г. в страната ни се отглеждали над 8 600 000 овце. По това време България държала първо място сред европейските държави като брой овце на глава от населението. В навечерието на Втората световна война у нас имало сравнително голям брой животни, като овцете били над 9 милиона. След войната незначително се променил техният брой, но се повишил добивът на вълна, която днес се изкупува за жълти стотинки.
През този период обаче се подобрява породният състав и се повишава продуктивността на овцете. Създават се две нови тънкорунни породи - "Североизточнобългарска" и "Тракийска", отглеждани предимно в низинните и равнинните райони на страната. В полупланинските райони се извършва специализация в отглеждането на полутънкорунни породи, а в планинските - полугрубовълнести. Днес в племенната книга са записани породите: "Плевенската черноглава овца", "Свищовската овца", "Медночервената шуменска овца", "Цигайската овца", както и редица автохтонни (местни) породи. Интересни са и породите "Бяла Маришка овца" и "Вакла Маришка овца". В миналото "Маришката" била известна под името „Малоконарска овца“, „Овца от Пловдивско“ или „Овца от поречието на Марица“.
Захари Стоянов е най-известният овчар в родната история
Пик в овцевъдството в страната има през 80-те години на ХХ век, когато в България се отглеждат над 10 млн. овце. След промените в България през 1989 г. и разпадът на ТКЗС-тата, с което се бележи срив в цялото селско стопанство, броят на овцете прогресивно намалява, като към днешна дата сривът е 10 пъти. От последните данни на отдел "Агростатистика" към Министерството на земеделието от ноември 2021 г. се вижда, че общият брой на овцете у нас е 1 199 500, което е с 8,3% намаление спрямо предходната година. От сектора обвиняват държавата в недалновидна политика и прогнозират, че ако не се вземат адекватни мерки, овцевъдството у нас ще остане в историята.
Симеон Караколев: Помощите трябва да са на база стопанство, не на хектар
Кои са най-големите проблеми в родното овцевъдство и за какво се бори браншът? По тези въпроси коментира Симеон Караколев, председател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация.
„Над 80% от фермите, в които се отглеждат овце и кози, са в изключително незадоволително състояние най-вече по отношение на механизацията. Въпреки изтеклите два периода от Програмата за развитие на селските райони и един предприсъединителен - САПАРД, въпреки милиардите, налети в селското стопанство, в сектор овцевъдство и козевъдство трудът е крайно непривлекателен и примитивен дори. Хората, които сега отглеждат овце и кози, го правят по-скоро от любов, отколкото като сериозен бизнес.
Когато започнем да говорим за субсидиите, всички знаем, че те никога и никъде не са достатъчни. Необходимо е да се спре подпомагането на стопанствата на база хектари. То води до окрупняване на производството, от което губят малките и средните ферми във всеки един отрасъл. Трябва да се премине на друг тип подпомагане на база стопанство, както го правят в останалите страни на Европейския съюз.
Проблемите в този сектор от животновъдството са много, а деградацията по отношение броя гледани животни се дължи на липсата на адекватна държавна политика.
Министерството на земеделието би следвало да постави ясни цели - и на себе си, и на стопаните. Заетите в този бранш трябва да бъдат уведомени какво ще се изисква от тях оттук нататък и как ще се развива той. За да се превърне този отрасъл в доходоносен и интересен за така необходимата работна ръка, са необходими големи промени."
Близо 100 агнета въртят на чевермета в Златоград
Автор: Петя Гайдарова
От община Златоград обикалят трескаво кошарите в Родопите в търсене на най-добрите агнета за местния празник на чевермето. Цените на агнетата тази година са повишени, още повече че ние търсим най-доброто, заявява заместник- кметът на Златоград Елмира Угорлиева. Празникът на чевермето т.г. отново ще се състои на 7 май след двегодишно прекъсване заради пандемията. На събитието, което се провежда в градския парк и на централния градски парк, е обявен дрескод в народни носии. Началото на тържествата ще дадат 111 гайдари - изпълнителите от Родопите, които ще се съберат и за надсвирване в Златоград.
Агнетата започват да се въртят от много мъже в парка на открито от предната вечер под надзора на опитни майстори на чевермето от района. „Подготовката на месото и огъня е много важна, през цялото време всичко е важно, затова следим положението постоянно. Огънят в началото трябва малко да бъде на разстояние от чеверметата. Трябва да се върти постоянно 6-7 часа. С колички докарваме огън и постоянно въртим, следим и младите, че си гледат телефоните, а трябва да въртят с едно темпо“, казват майсторите на чевермето.
Тази година ще има и „Златна кухня“, с която от управата на най-южния ни град, съвместно с НПО организация ще промотират тайните на златоградските гозби. Ще има демонстрации как се приготвят традиционни златоградски ястия и всеки ще има възможност да опита от храната. На празника си дават среща и танцовите състави от региона за надиграване.
Народното веселие ще е с оркестър „Славяни“ и Златко Кафеджиев и Симоне Маркова. Фолклорен концерт ще има Хамид Имамски от девинското село Триград. Планиран е и музикален спектакъл на популярни гръцки песни с Арис Заримис. Концерти ще изнесат Николина Чакърдъкова с Неврокопските танцьори, както и Виевската фолкгрупа, самодейни състави към ОНЧ „Просвета 1908“ в Златоград и самодейни състави от Костандово, Николай Славеев и танцова формация „Пловдивь“ и обичания родопски славей Росица Пейчева. Музикално-танцов спектакъл ще представи и ансамбъл „Българе“.
Ферма се прочу с 3000 овце от френска порода
Севдалин Севов (вляво) разведе министъра на земеделието Иван Иванов из ферма “Верде”
Ферма "Верде" край Съединение е една от най-елитните в страната, където се отглеждат овце от високомлечната френска порода овце "Лакон". Създадена е през 2015 г. със средства по Програмата за развитие на селските райони. В момента в стопанството има 3000 животни, за които се полагат изключителни грижи. В навечерието на Великден фермата бе отворена за журналисти, а същия ден бе посетена и от министъра на земеделието Иван Иванов.
Овцете се доят механизирано в модерна доилна зала, с капацитет до 500 овце/час. Млякото се съхранява в хладилни танкове и до третата минута е охладено до 3 градуса, което гарантира запазване на неговите качества и неразвитието на болестотворни микроорганизми, обясни зооинженерът във фермата Севдалин Севов.
Изхранването на животните е решено с готови фуражи. Дава им се също люцерна, слама, сено и зърна. А за разходка имат на разположение двор от 50 дка. Млякото се реализира в две от големите мандри в България. Продават се и агнета за месо на вътрешния пазар, а животните даже не достигат да задоволят търсенето на прясно агнешко в страната. Ние продаваме животните на цена между 9 и 10 лв., което предполага, че крайната цена не трябва да е повече от 20 лв. Всичко отгоре е спекула, която идва от звеното на прекупвачите", категоричен е зооинженерът. Той изтъкна два големи проблеми в бранша - забавяне на субсидиите и скъпите фуражи.
Според него овцевъдството в България е толкова редуцирано, че нямаме капацитет за износ. Даде пример, че преди 30-40 г. в страната е имало около 11 млн. овце, а сега са приблизително 1 млн. "Така мечтаните арабски пазари не можем да захранваме поради липса на животни. Ако настъпи възраждане на овцевъдството и бройката на овцете се вдигне достатъчно, тогава бихме могли да изнасяме, убеден е Севдалин Севов. Той разказа следния парадокс: "Преди 2 години имахме опит за износ за Египет заедно с други колеги от бранша. Опитът беше почти неуспешен заради административни спънки - оказа се, че в България няма пристанище за износ на животни. Някои чиновници даже бяха забравили каква е процедурата за експорт, а хората от Египет бяха дошли на място с парите и готови да дадат добра цена за овцете", каза със съжаление Севов.
Към младите животновъди той отправи следния апел - да създават семейни ферми, в порядъка от 250 до 400 животни. Да участват в ПРСР и да развиват модерно овцевъдство - т.е. да отглеждат породи, които дават достатъчно количество мляко. Това може да им осигури препитание, дори да не разчитат на субсидирането.
Дънди, единствената овчарка в Родопите: Народът избра да купува от фермите, но животните са кът
Даниела Чакърова – Дънди е единствената овчарка в Родопите
Автор: Петя Гайдарова
Тази година продаваме на нормална цена, защото има недостиг на агнета. Хората не искат замразено месо и избраха да си купуват на място от фермите. Това заяви пред "Марица" Даниела Чакърова - Дънди от чепеларското село Проглед. Тя е единствената жена със стадо в Родопите. Агнетата на частно в региона за Гергьовден се продават по 10 лв./кг живо тегло. „Има недостиг на агнета, защото с тези постановления, изисквания и глупости накараха много колеги да ликвидират стадата си, други са ги намалили като мен наполовина“, казва Дънди. Тя се занимава с животни от 13-годишна, а собствено стадо гледа от над 20 години. От 37 сезона е ски учител в Пампорово. С парите, изкарани на пистите, отглежда стадото си. Години наред работи и в чужбина по три месеца, за да осигури средства за животните.
Тя и мъжът й са отрязани от субсидии заради въведената регистрация с много изисквания от 2020 г. Става въпрос за регистрация на животновъден обект - лично стопанство, съгласно чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, който впоследствие бе донякъде облекчен, но междувременно доста животновъди загубиха субсидиите си.
„Една година чакаме един обор да го вкараме в кадастъра, де факто нищо не взимаме от държавата, нито една стотинка, тъй като ветеринарите ни отписаха, защото оборът бил в населено място. В Родопите не може да произвеждаме нищо, само слама, а тя ще стане по-скъпа от горивата, как да ги храниш животните през зимата. И как в Родопите да изкараш извън населено място животните и да ги обслужваш през зимата, то няма път, как да им закараш храна, като няма дори изчистен път? - пита Денди и продължава да говори с болка. - Обичам ги животните, всичките пари съм си дала да преживеят тази тежка зима. Да работиш на второ място, за да си храниш животните, и в чужбина, не е ли абсурд?! Докато в Министерството на земеделието не работят хора, които са били в сектора ни, няма да се оправим никога! Затова всички колеги намаляват животните си и агнетата сега не достигат“, гневи се Дънди. Сега тя отглежда към 200 броя животни, но смята да ги намаля още.
„Навсякъде в чужбина, който произвежда храна, го носят на ръце, и го дотират, защото е много отговорна и тежка работа, а тук ни тъпчат и обиждат. 24/7 да работиш и да се чувстваш като крадец, да просиш парите, които ти се полагат. За работна ръка да не говорим, всичко кадърно отиде в Европа да слугува, а тук останаха пияници и безотговорни. Всеки иска да дава хубави пари за заплати и да направи модерна ферма, с мандра, ама откъде да ги вземе тези пари, като едва успява да нахрани животните! Фуражът е на цена 80 ст./кг, абсурдно е човек да се справи, камо ли и да инвестира. През 1989 г. е имало 10 млн. овце в страната, сега са далеч под 800 000, понеже не си отстояваме национална политика за бранша. Така е с кравите и с козите. Хранят виртуални стада за сметка на нас, които още гледаме истински животни", казва Дънди. Тя счита, че системата на субсидиране у нас е тотално сбъркана и от нея се възползват виртуалните животновъди, които си намират фактури, за да отчитат дейност. Докато в съседна Румъния стадата се увеличават, защото хората получават субсидия на база предадена продукция в кланицата, а така не се оскъпява и месото за крайния потребител.
Водещи новини
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни
Този сайт е защитен от reCAPTCHA и Google Политика за поверителност и Условия за ползване са приложени.