46

Откриха у нас дървета и храсти от времето на динозаврите

Горите в източната част на България са истински терциерни паркове. Терциер е остарялото название на геологическия интервал от историята на Земята, който включва промеждутъка от измирането на динозаврите (преди около 65 милиона години) до началото на последния ледников период (преди около 1,8 милиона години). 

В днешно време дори и на малка площ у нас могат да се открият голям брой растения, които са оцелели от топлите периоди по времето на динозаврите и затова се отнасят към групата на терциерните реликтни растения. Това обяви Борис Каракушев, изпълнителен директор на международен консорциум, който през 2021 г. извърши проучване на природните местообитания в България ( в частност гори) от екологичната мрежа „Натура 2000“. 

Изненадващо много от растенията са широко разпространени и добре познати, но не се знае, че са древни видове. Например

от дърветата такива са космат дъб, горун, цер, полски клен, обикновен габър, келяв габър, мъждрян.

Сред храстите се срещат смрадлика, бръшлян, драка, бодлив залист (известен още като бодлив чимшир), подезичен залист. От тревистите растения могат да се посочат полетно ботурче, росен, златисто секирче. Всички те са характерни видове за горските местообитания от европейска значимост, които са били обект на мониторинг.

Част от проучването бяха горите от източен бук в Източна Стара планина. Те образуват отделно местообитание, наречено Западнопонтийски букови гори, обясни Борис Каракушев и уточни - за мнозина може да е изненада, че в България има 2 вида бук - обикновен и източен. Обикновеният бук образува няколко типа местообитания, които се отличават едно от друго не само по условията на средата, но и по комбинацията от характерни видове. Всички те са букови гори, но са толкова различни едни от други. И докато обикновеният бук е разпространен в цяла Европа, източният бук се среща само в Югоизточна Европа. Вторият вид е забележителен и с това, че се отнася към терциерните реликтни растения. 

Дъбовите гори също имат с какво да ни учудят

Косматият дъб (Quercus pubescens) образува два типа природни местообитания, разделени от билото на Стара планина. В Северна България е разпространено местообитанието „Панонски гори с Quercus pubescens“, а в Южна България - „Източни гори от космат дъб“. Разликата между тях се дължи както на различния климат, така и на различния произход на характерните растителни видове. В Южна България броят на средиземноморските видове сред тях е много голям. Още по-изненадващо е, че в Северна България има два типа местообитания, в които преобладава цер. Това са „Балкано-Панонски церово-горунови гори“ и „Евросибирски степни гори с Quercus spp., подтип: Лесостепни гори от цер (Quercus cerris)“. Причините за това отново се крият в различните условия на средата и характерните видове.

Друга неочаквана изненада беше установяването на пролетни растения през есенните месеци. През октомври пролетното ботурче (известно още като циклама) вече е образувало своите розетки и те привличат внимание с красивите си листа. Влакнестото лютиче, което през април и май покрива горския под със златните си цветове, вече се подготвя, като образува първите си нови листа. А кавказката иглика (също терциерен реликт) така и не се разделя с листата, които са обграждали нейните цветове през така далечната пролет.  

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
1 коментар
тиква

тиква

04.01.2022 | 17:59

А динозаврите кога?

Отговори
0 0

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?