Най-много вина изнасяме за Полша и Швеция, а внасяме от Испания и Италия

Заради обилните дъждове през пролетта и началото на лятото тазгодишната гроздова реколта ще е с различно количество и качество в отделните региони на страната. От бранша отчитат, че през 2021 г. за пръв път в периода 2015-2021 г. се наблюдава ръст в произведените количества винено грозде. Реколтата от 164 784 тона грозде е с 13% повече от тази през предходната 2020 г. Все още обаче произведените количества не могат да достигнат нивата отпреди 2019 г., сочи анализ за периода 2015-2021 г.

Основни търговски партньори

Полша остава основен пазар за българско вино и през 2021 г. Износът за Швеция продължава да е на второ място в стойностно изражение. През 2020 г. Чехия измества Великобритания като трети по големина пазар от ЕС, като тенденцията се запазва и през 2021 г. От третите страни най-голям дял през 2021 г. заема износът към Япония, измествайки Русия. Износът за Китай през 2021-ва продължава да бележи спад. По отношение на вноса на вино основните доставчици са Франция, Италия и Испания. В количествено отношение обаче водещите вносители са Испания, Италия и Северна Македония.

Сортова структура на лозята в България

Сортовата структура на винените лозя в България е сред факторите, определящи производствения и конкурентния потенциал на българското винено лозарство. През последните над 25 години освен спад в площите не се наблюдава значително изменение в структурата на отглежданите сортове. През лозарската 2020-2021 г. са създадени 271,8 ха нови лозови насаждения, от които 118,6 ха са за производство на бели вина, а 153,2 ха - за производство на червени вина.

Все пак се наблюдава значителен интерес към създаването и поддържането на насаждения от бели винени сортове, като през 2020 г. те заемат 45,1% от общите насаждения, което е с 8 процентни пункта повече в сравнение с 2017-а. При белите винени сортове, отглеждани у нас, се наблюдава сравнително силно изразена концентрация - през 2020 г. 75% от площите са заети от 5 основни сорта: Ркацители, Мискет червен, Мускат Отонел, Шардоне и Димят. Все пак е налице известна диверсификация в сортовия състав, имайки предвид, че тези пет сорта са заемали 90% от площите с бели винени сортове през 2015 г.

Важен показател е и структурата на реколтираните насаждения, тъй като той отразява в по-голяма степен търсенето на винено грозде в страната. Петте сорта, които са водещи по показателя размер на реколтираните площи в страната през 2020 г., са: Мускат Отонел, Шардоне, Совиньон блан, Мискет червен и Ркацители. От тях при Совиньон блан са реколтирани над 92% от общите площи със сорта, което е важен показател за интереса на гроздопроизводителите към сорта. За сравнение - едва 19% от всички площи със сорт Ркацители са реколтирани през 2020 година.

Сред площите с червени винени сортове водещо значение имат пет основни сорта: Мерло, Каберне Совиньон, Памид, Мавруд и Широка мелнишка лоза, които заемат 80% от общите площи с червени винени сортове. И докато през 2015-а сортът Памид е заемал около 20% от всички площи с червени винени сортове, през 2020-а той заема 18% от площите. Сортът Мерло е на първо място сред отглежданите сортове, следван на 2% от Каберне Совиньон през 2020 г.. Все още има значителни като размер площи с и традиционно отглежданите Мавруд и Гъмза, както и със Широка мелнишка лоза, а в последните години се наблюдава и силен интерес към няколко нетрадиционни за България сорта - Сира, Каберне Фран и Пино ноар. Това е продиктувано от търсенето от страна на винопроизводителите, които залагат на популярни и харесвани в чужбина сортове вина. По отношение на процента на реколтирани площи от общите впечатление прави, че именно модерните интродуцирани сортове като Сира, Каберне Фран, Пино ноар, Карменер, Кот, Пети Вердо, Темпранило, Санджовеце и др. държат първенство през 2020 г.

Възраст на лозовите масиви

Възрастовата структура на лозята също е важен показател за оценка на потенциала за развитие на лозарството в България. Неблагоприятен е фактът, че през 2017 и 2020 година най-голям дял имат лозята с възраст над 30 години, но все пак техният относителен дял през 2020 година е по-малък в сравнение с 2017-а. Малък обаче продължава да бъде и делът на лозята на възраст до 3 години и от 3 до 9 години, макар че може да се отчете като положителна тенденция ръстът в размера на новозасадените площи (лозя до 3 години) през 2020 г. в сравнение с 2017 г. През 2017-а те са 4,1% от площите с лозови насаждения, а през 2020 г. - съответно 4,7%. Тези данни могат да служат и за потвърждение на ефекта, който има мярка „Преструктуриране и конверсия на лозята“ от националните програми за подпомагане на лозаро-винарския сектор, за презасаждане, конверсия и създаване на нови насаждения. Делът на насажденията на възраст от 10 до 29 г. е по-висок от дела на новите насаждения.

Видове лозарски стопанства

По информация от Изпълнителната агенция по лозата и виното (ИАЛВ) пререгистрираните лозарски стопанства по реда на Закона за виното и спиртните напитки към ноември 2022 г. са 3789. Структурата на лозарските стопанства в страната в голяма степен е отражение на структурата на земеделските стопанства по принцип - голям брой малки стопанства, стопанисващи малко площи, и малък брой големи стопанства, управляващи основната част от площите. Настоящата структура е отражение на процеса по връщането на земята на реалните <210> собственици след промените от 1989 г. и на протичащите в резултат от това процеси в лозарството.

Стопанствата с размер до 0,5 ха и тези с размер от 0,5 до 1 ха произвеждат грозде най-често за лична консумация, а произведеното вино най-често е в рамките на допустимото за лична консумация.  

Най-многобройната самостоятелна група лозарски стопанства е тази с размер от 1 до 5 хектара - 1328, или 35% от всички регистрирани стопанства, като те отглеждат едва 10% от общите насаждения - общо 2902,8 ха. Лозарските стопанства от 5 до 30 ха са 578 броя и стопанисват 15% от насажденията. В тази група попадат стопанства, част от които притежават собствени винарски изби, които успяват да задоволят и собствените си потребности от суровина. Това са най-често стопанства - производители на качествени и бутикови вина от по-висок ценови клас.

Стопанствата с размер от 30 до 650 и над 650 ха са значително по-малко на брой - съответно 6% и 0,03%, но съвкупно те управляват 63% от общата площ с лозя в регистрираните стопанства. Само едно стопанство попада в категорията над 650 ха, което разполага с 806,2 ха площ и самостоятелно заема дял от 3% от общата площ с винени лозя.

Производство на вино

По данни на ИАЛВ през 2021 г. в промишлените предприятия са преработени 127 446 т грозде, което е с 5,5% повече от преработеното през 2020 г. През 2021 г. се наблюдава ръст от 17% и в количествата, преработени извън промишлените предприятия. От тях, по данни на отдел „Агростатистика“ на МЗХ, над 90% са за винификация, а останалото - за производство на други продукти. При количествата, преработвани в извънпромишлени условия, се наблюдава значително по-голяма динамика и по-силна зависимост от климатичните условия и обема на произведеното грозде, тъй като тези количества са преработвани най-често от самите земеделски стопани за лична употреба. През 2021 г. са произведени 837 467 hl вино, което е с 11% повече от количеството, произведено през 2020 г. Допълнително са произведени 3740 hl плодови вина и 51 650 hl гроздова мъст. От произведеното през 2021-ва вино 5101 hl е вино със защитено наименование за произход (ЗНП).

Променят наредбата за подпомагане

Министерството на земеделието обяви проект на Наредба за подпомагане на лозаро-винарския сектор. В нея са предвидени 7 специфични интервенции: преструктуриране и конверсия на лозя, инвестиции в лозаро-винарския сектор, събиране на реколтата на зелено, застраховане на реколтата, информиране в държавите членки, популяризиране в държавите членки, инвестиции в екологични съоръжения. Предложения ще се приемат до 4 септември 2023 г. До 15 октомври същата година подпомагането в сектора ще се осъществява по Националната програма за периода 2019-2023 г.