Следвайте ни

Модернизацията на българското земеделие - мисия възможна

ДФЗ и Институтът по информационни и комуникационни технологии при БАН ще подпомагат стопаните в опит да наваксаме с иновациите в селското стопанство

viber icon

Изкуственият интелект, който е в основата на модернизацията в селското стопанство, навлиза с твърде бавни стъпки в родното земеделие. На този етап дигитализация в сектора могат да си позволят само едрите и финансово обезпечени фермери, а за болшинството е мисия невъзможна, засега.  За да са в крак с новите технологии обаче и да са конкурентоспособни на пазара, стопаните трябва да приемат новите предизвикателства, а институциите с отношение към агросектора да ги подкрепят. Първата крачка за това е направена. Преди дни  Държавен фонд „Земеделие” и Институтът по информационни и комуникационни технологии при БАН подписаха меморандум за сътрудничество в областта на изкуствения интелект в земеделието. 

Очаква се целенасочените научни и приложни изследвания по отношение на приложението на изкуствения интелект в земеделието

да доведат до намаляване на разходите за земеделските стопани,

подобряване на управлението на почвите и качеството на водите, ограничаване на използването на изкуствени торове и пестициди, намаляване на емисиите на парникови газове, подобряване на биологичното разнообразие и създаване на по-здравословна околна среда. 

ДФ „Земеделие“ и Институтът по информационни и комуникационни технологии при БАН поеха ангажимент да обединят усилия за реализиране на потенциала на двете организации за успешното навлизане на изкуствения интелект в земеделието. Изпълнителният директор на ДФЗ Борис Михайлов и директорът на ИИКТ-БАН проф. дмн Галя Ангелова декларираха своята подкрепа за задълбочаване на връзките между наука, институции и бизнес за развитие на селското стопанство чрез създаването на нови иновативни решения и изграждане на нова интелигентна инфраструктура.

Представителите на ДФЗ и ИИКТ ще участват в общи проекти за изграждане на виртуален оперативен център за цялостно управление, координиране и контрол на интелигентни инфраструктури в растениевъдството, заложен в Национална научна програма „Интелигентно растениевъдство“, както и изграждане на интерфейси към външни и наследени системи по Националната научна програма „Интелигентно животновъдство“. В началото на тази година 

Европейският парламент прие становище на българския евродепутат Иво Христов за  изкуствения интелект в земеделието.

Христов, който е  член на Комисията по земеделие и развитие на селските райони в ЕП, акцентира на въздействието на новите технологии върху трудещите се в сектора и техните работни места, също и върху факта, че постиженията на изкуствения интелект трябва да бъдат еднакво достъпни за всички земеделски производители и животновъди, независимо от размера и местоположението на тяхното стопанство.

Становището засяга редица актуални проблеми, свързани с въздействието върху производството, причинено от изменението на климата, очаквания ръст на световното население и произтичащото оттам повишено търсене на храни, целта на стратегията „От фермата до трапезата“ да бъде намалена употребата на пестициди чрез цифровизацията на хранително-вкусовия сектор и използването на технологии в областта на изкуствения интелект и „Интернет на нещата“ (IoT).

Мария Петрова

Мария Петрова

Журналист - екип "Бизнес"

Мария Петрова е ръководител на екип "Бизнес". От 2006 г. работи във вестник „Марица“. С награди от посолствата на USA и Ирландия и приз Зелено перо.   Още

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ако парламентарните избори са сега, за кого бихте гласували?