1939

Мисия търси приемни семейства за родопската крава Минка

Породата не отстъпва по нищо на прочутата швейцарска Милка

17 крави от породата "Българско родопско говедо" вече са спасени с уникалната инициатива „Спаси крава“. Тя е подета от Милкана Йорданова, председател на кооперацията от родопското село Смилян - „Родопа“, която от четвърт век зове за спасяване на изчезващата порода.

Заедно с Петър Матеев от Варна  подемат инициативата за търсене на приемни семейства на крави от уникалната българска порода. Всички осиновени крави се отглеждат по родопските баири. Повечето от местните хора кръщават десетилетия наред кравите си Минка. Затова Милкана говори за родопската порода като за родопската Минка. „Тя е Пепеляшка спрямо швейцарската Милка, тъй като заради всички рестрикции през годините броят ѝ е намалял до изчезващ вид, а не отстъпва по красота и продуктивност и по качества на млякото от швейцарската“, убедена е Милкана.

През 1989 г. кравите от породата "Българско родопско говедо" в Смолянско наброяват 28 000. През 2007 г., с въвеждане на квоти и изисквания за стопанствата, те стават 12 000, а днес са малко над 3000. "Сега сме останали последните мохикани, които са верни на традицията и хобито си да отглеждат тези кравички. Възникнаха и малки фермички с по 7-10 животни. Има и ферми с 25-30 крави. Като казвам тези бройки, някой от вътрешността на страната ще реагира: това не е никаква ферма.

Но за Родопите 20 крави в стопанство са много животни

Това е реципрочно на 200 крави, отглеждани в полето. Тази порода е селекционирана от БАН от 1954 г. След като затварят границата с Гърция, ​тук в стопанствата ​започват да се селекционират крави от Българското късорого говедо, ко​ето е много издръжливо за планински условия, както и английският Джърсей. Така Жарсе, както я наричат бабите, и Българско родопско говедо ​са изключително подходящ​и за нашия район", посочва Йорданова.

Инициативата "Спаси крава" има за цел да ​съхрани породата. "С Петър Матеев разработихме идеята. Купувачи на крави са най-вече хора, които живеят в голям град - Пловдив, София, най-много от Варна. „Те купуват кравата, ние извършваме цялото проучване - кое ще бъде приемното семейство, къде е възникнал проблем с такава крава. Подписва се договор от четири страни - продавач, семейство, мандрата и ако подлежи на селекция - Селекционният център, за да се поддържа кравата като порода. От приемното семейство млякото идва в мандрата. Ние го преработваме, а на семейството, което е купило кравата, в продължение на 3 години изпращаме продукция от мандрата. Имаме вече 24 вида артикула. Така кравата е спасена, семейството, което я продава, е спокойно, че тя е жива и се гледа добре, а този, който купува кравата, получава хубави млечни продукти и съответно мандрата получава мляко“, обяснява Милкана.

В мандрата в Смилян е единственият по рода си Музей на кравата,

 в който Милкана е събрала сувенири на кравички от цял свят. Колекцията наброява вече над 1300 ​броя. 

Преди време Йорданова издаде заедно с унгарката Андреа Генат книжка с вицове за симпатичните крави. А преди години организира в Смилян конкурс "Мис Крава". 

„Лошото е, че съм свидетел на тъжната картина как изчезнаха хубавите домашни стопанства с чудесните планински крави и как изчезва млякото, добито от тях, което е и мляко, и лекарство. То съдържа всички съставки, които са най-полезни както за малките деца, така и за по-възрастните - Омега 3, витамини, минерали. За мен не е правилно да се внасят в Родопите с европейски пари крави от Дания, Холандия и да се правят големи ферми. Камъкът  си тежи на мястото. Ако уловя златна рибка в река Арда и ме попита какви са ми желанията, бих искала всеки експонат от музея да оживее и да пасе на свобода по родопските поляни", казва Милкана.

Мисията ѝ 25 години е да утвърждава вкуса на млякото от пасищно отглеждани крави, особено родопските. „Преработваме само такова мляко от близките погранични села, където кравите пасат по цяло лято, а през зимата консумират сеното от тези ливади. В горното поречие на река Арда ливадите имат различен състав - в едни преобладава много мащерка, в други - лайка, даже има находища, записани в Червената книга, от див родопски крем в района на Сивино. Млеката, добити от този район, са изключително различни, изследвали сме ги. Вкусът е наситен, цветът е кехлибареножълт на този тип кашкавал или жълто сирене, сирене „Гайда“ - прототип на „Гауда“, „Парнар“ - прототип на „Пармезан“, „Геран“, „Родопи“, което е прототип на "Кефалотири" и др. Този тип сирена се правят от такова мляко, защото при тях няма процеса на пропарване,

обработват се на по-ниска температура, зреят месеци наред

и тези млека са изключително подходящи за този вид сирена“, обяснява Милкана.

Тя призовава политиците години наред да акцентират на развитие на местните ресурси и породи. “Колкото до млякото от планината, наистина предстои да стане рядка ценност. А кравата, която го дава - защитен вид. Съветваха  хората да я сменят с месодайна порода и такива квоти се налагаха, че хората да не могат да си продават млякото от нея. А каквато е за европейците швейцарската Милка, такава е за Родопите нашата Минка. Както алпийците се гордеят с тяхната, така и ние можем да се гордеем с нашата, по нищо не ѝ отстъпва. Минка е с цвят на сърна, много е красива​. С тънки глезени, с високи крака и малка глава, гримирана в очите", реди Милкана. Тя отбелязва, че все пак с включването на породата в списъка на изчезващите отпреди 6-7 години се подпомагат някои стопани, които водят и селекционна дейност да запазят стопанствата си, но това все още стои като открит проблем за малките семейни фирми, в които има по една или две крави от ценната порода. Ако искаме да се запазят, и те следва да бъдат подпомагани, казва Милкана.

Наредба затрива уникалната порода

Минка била „подгонена“ преди 15 години от наредба, според която нито един двор в Родопите почти не отговарял на изискванията ѝ. Според изискванията кравите трябвало да се изкарат извън селото. "Минка трябва да е добитък, но тя не е такава за нас. Градско дете като дойде, трябва ли бъде водено на края на селото да му покажат голяма ферма, в която кравите стоят вързани в система за хранене и доене, или трябва да види картинката от картичките на свободно разхождащи се домашни любимки по ливадите?", пита Милкана.  От 2006 г. беше въведена в България и квотната система за млякото. "И тя прилича на ликвидационната система от 1989 г., когато фермите бяха унищожени за 3-4 месеца. Този процес скрито се повтори с квотите за млякото. В Родопите повечето хора гледаха по една до три крави и се водеха трета категория ферми. Като дребни стопанства квотата им бе занижена с 43%. А трябваше да се обособят регионални млечни квоти. И като ги категоризираха трета категория, излезе, че и млякото им е трета категория, което не е справедливо.

Искат особен статут за планинските фермери

Планинските стопани да са с особен статут, за да не се ликвидират напълно дребните стопанства, апелира Милкана. За целта още преди 14 години тя инициира и събра подписка от над 430 млекопроизводители, която адресира до земеделското министерство, парламентарната комисия по земеделие, до президента и премиера. Направиха и инициативен комитет за превръщане на Родопите в защитена територия, с искане да се обяви за регион с особен статут за селското стопанство, но без резултат. "В другите държави има традиция произведеното в планината да има по-висока стойност. Искаме защита за Минка. Предлагаме отглеждането на животни в планината да се определи с наредба, в която да се  субсидират и най-малките стопанства. И да се отменят текстове от закона за ветеринарномедицинската дейност, които не са за планината“, казва Милкана. Тя се зарича, че докато е жива, ще настоява за защита на родопската порода и родопските малки ферми, които да са със специален статут на семейна ферма и да бъдат включени в специални програми за подпомагане.  

 

 

 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?