1939

Милиони агропомощи заради войната, само зърнарите са отрязани

Крупният фермер от Пловдивско Йосиф Делгянски скочи срещу бездействието на НАЗ, иска оставка на ръководството

Държавата отпусна 426 млн. лева по извънредната схема „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ за 2022 г. Преди дни по сметките на 35 044 стопани бяха преведени над 340 млн. лв. Остатъкът от над 85 млн. лв. ще бъде изплатен след извършване на последващ контрол, съобщиха от Държавен фонд „Земеделие“. Не за всички фермери обаче ще има „парче от баницата“. От животновъдите субсидии получават тези, които отглеждат крави, биволи, овце и пчели. Отрязани от целевото подпомагане обаче са зърнопроизводителите. Помощта е единствено за производители на плодове и зеленчуци, винени лозя, маслодайна роза, ориз, черупкови плодове (орехи, бадеми и лешници), салати, марули, бамя, тиквички и тютюн.

Защо зърнопроизводителите са лишени от допълнителните средства,

няма публично обяснение от фонда. Затова пък интересът на земеделците бе защитен (засега само във Фейсбук) от един от най-крупните зърнопроизводители от област Пловдив - Йосиф Делгянски. И заради мълчанието на ръководството на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) по този въпрос фермерът иска оставката на цялото ръководство.

"От няколко месеца се говори, че фермерите в България ще получат компенсация заради войната в Украйна. Зърнопроизводителите обаче са изключени от тази помощ и учудващото е, че ръководството на НАЗ няма никаква реакция. Вместо това ръководството ни вкара в един протест срещу украинското зърно, за който не можахме да дадем смислен отговор на обществото защо го правим. Вече два програмни периода ние сме лишени да участваме в програмите за инвестиции в стопанствата. Нямам против, но когато си лишен от достъп до инвестиции, ти трябва и имаш правото да знаеш къде отиват тези пари. След като се наляха милиарди в “чувствителните “ сектори, те не трябва ли да са си стъпили на краката? Защо НАЗ не отправя тези въпроси към Министерството на земеделието? Докога ще се чувстваме едва ли не виновни, че получаваме 30 лв. субсидия на декар?

Докога ще изкарват нас виновни, че нямало зеленчуци, плодове, месо и мляко в магазините?

Нима е толкова трудно да се изкарат на показ субсидиите на тези отрасли и да се запознае обществото с това? Вместо остра декларация на НАЗ, ние мълчим гузно, сякаш сме виновни за тези проблеми. Уважаеми колеги, може би съм прекалено краен, но за да се издигне авторитетът на НАЗ, трябва председателят и целият управителен съвет да си подадат оставките и да се избере ново ръководство, което да умее да поставя най-наболелите въпроси и да върне авторитета на организацията такъв, какъвто беше преди години, призовава Йосиф Делгянски.

Бившият председател на НАЗ и също голям зърнопроизводител от Пловдивско - Ангел Вукодинов, реагира светкавично и изтъкна редица браншови, както и редица глобални проблеми пред родните земеделци.

"Факт е, че сме свидетели на намаляващ авторитет и влияние на НАЗ. Причините за това не са в определени региони или даже личности (кучето скача според тоягата). Според мен причините са вътрешни, смесени и външни:

А. Вътрешни

1. Уставът е остарял и трябва да се извършат необходимите промени.

2. Необходимо е засилване на живота на регионалните организации, както и подпомагане на създаването на нови такива.

Б. Смесени

1. НАЗ пое тежката задача да защитава и представлява, без да е упълномощена, целия земеделски сектор, а понякога и държавата. Вместо да се бори за закон за браншовите организации, създаване на единна земеделска камара, работа по ПР и издигане на имиджа НАЗ, ние се втурнахме в международна дейност, където определено на някои места трябваше да бъде държавата или единната земеделска камара.

3. Не се противопоставихме достатъчно ефективно на различните консултантски и лични лобита в МЗм, ДФЗ, ТРГ по ОСП, плана за възстановяване и др. Допуснахме домогвания на различни хора (някои свързани с НАЗ, други с различни браншови организации до министерски и съветнически столове).

В. Външни

1. Държавата, нейните институции и различни други организации и медии целенасочено настройваха обществото и останалите браншове срещу НАЗ и българското зърнопроизводство.

2. Разгърналото се схемаджийство упорито наливаше масло в огъня, макар и зърнопроизводството най-малко да участваше в тези схеми.

3. ЕС и съответните институции бяха доволни от създалата се ситуация, защото, макар и силна, не се превърнаха в прекалено силна конкуренция за техните фермери, достатъчно добре подпомагани спрямо нас.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
2 коментара
Селянинът с колелото

Селянинът с колелото

04.10.2022 | 13:49

Едно предложение, ако позволите: На следващия протест зърнените босове да изкарат мерцедесите, яхтите и частните самолети – много ефектно ще бъде. Ще станат и международна новина...

Отговори
2 1
Най Цицин

Най Цицин

04.10.2022 | 13:46

Индонезия, Испания, Нидерландия, Иран, Пакистан, Либия, Тунис, Германия, Италия – това са страните, внесли най-много украинско жито. Те са и производители на зърно, но протести там няма. Конкуренцията определя цените. България не влиза в десятката, нито в двайсетицата. Но именно тук се пръкна „масово недоволство“ на зърнопроизводители срещу вноса на жито от Украйна. Изкарани бяха стотици трактори по градове и пътища. Медиите бяха залети с твърдения и „доказателства“, че украинската пшеница била некачествена“, едва ли не вредна за здравето. И излиза, че изброените по-горе държави са убийци на собственото си население, а най-загрижени за народа са българсикте милиардери, притежатели на зърното. Не е тайна, че големите „зърнари“, както мнозина наричат босовете на пшеницата, са сред най-богатите българи. Те, семействата и любовниците им се придвижват до именията си и елитните курорти по света с частни самолети, луксозни яхти и бронирани брабуси. Те ползват и най-голям процент от евросубсидиите, в сравнение с останалите производители на селско-стопанска продукция. През март 2022 г. производителите на пшеница в България настояваха да няма никакви ограничения за износ на тяхната продукция. Защото това не било в унисон с пазарните правила. Тогава украинско жито нямаше, защото Русия бе блокирала украински пристанища. ОК, известно е, че по износ сме на 11-о място в света и на 6-о в Европа. И те с право искаха да продават навън. Но да настояваш за спиране на вноса е рекет. От което възникват някои въпроси. Защо мнението на българските „зърнари“ съвпада с пропагандата на Кремъл, относно продажбите на украинско жито за европейски страни? Не е ли странно, че при сегашната инфлация у нас, зърнените олигарси не възприемат вноса от Украйна като анти инфлационна мярка, а се тревожат, че се подбива пазара? Освен това защо свръхпечалбата, която реализират от тази инфлация не я предлагат обратно в хазната за подпомагане на най-бедните? Моралът по принцип е нежелан гост в бизнеса, но все пак, когато времената са трудни съпричастността е важно нещо. А и сплотява. Претенциите им са чисто и просто настояване държавата да гарантира свръхпечалбите им.

Отговори
3 1

Анкета

Ще успее ли новият парламент да излъчи правителство?