Следвайте ни

Луканка от живо теле издаде измамник на сергията

Подборът на участниците във фермерския пазар - строг, но справедлив

viber icon

В последните години фермерските пазари придобиха голяма популярност. Хората започнаха да осъзнават, че продуктите на производителите са много по-качествени и чисти, отколкото от тези на прекупвачите или големите супермаркети. Фермерите започват да се появяват през 2016 година, главно по събори и фестивали, след което да се оформят и обособените от тях пазари.

В Пловдив има ​два такива пазара, но не всеки производител може да стигне до тях. Организаторът трябва зорко да следи кандидат-участниците, да провери дали стоката им е сертифицирана, ако се предлага като биологична, дали са регистрирани към Агенцията по храните и дали са изпълнили всички изисквания по Наредба 26. А те не са за подценяване. Правилата за подбор са строги, но справедливи. Всеки участник трябва да декларира какво произвежда и в какво количество. Организаторът би следвало да провери дали е така, или кандидатът лъже.

Пример за измама е мъж, който се явява на участие в софийския фермерски пазар пред Министерството на земеделието, храните и горите. Човекът има регистрация по Наредба 26, разполага с десет крави, от които претендира, че прави кисело мляко, но в един момент носи на пазара и 300 кила луканка и суджук. Организаторите отварят системата и проверяват, че животновъдът има едно регистрирано теле. И то живо! Така го хващат в крачка. Този вид контрол е много важен, за да се запази чистата идеология на фермерските пазари, която се различава от търговията.

Всеки фермер заплаща такса за използване на шатра. В разходите им влизат още хладилна витрина, при нужда, транспорт, касов апарат, заверена здравна книжка, търговска везна. Някои организатори държат и на доброто поведение на производителя. Ако е конфликтна личност, работата рано или късно ще се закучи. Има си и чисто етически норми за хигиена, спретнат външен вид и по възможност използване на ръкавици, за да не пипат и храната, и парите с голи ръце. Други не допускат продукти, правени на ишлеме, защото няма как да ги проверят.

През месец юни се одобри новата мярка за късите вериги, която предоставя три варианта на доставки: Колективни директни продажби; Директни продажби от индивидуални производители и микро преработвателни предприятия; Партньорства между производители и потребители.

Според д-р Стоилко Апостолов, учредител на фондация за биоземеделие „Биоселена“, има няколко големи пречки, свързани с мярката. Едната е липсата на авансово плащане. Вместо това от проектите, които минават през Министерството на околната среда и водите, се изисква банкова гаранция, която е непосилна за някои организации.

„По този начин още в началото се убиват всякакви добри инициативи. По мярката могат да кандидатстват хора, които имат големи суми, за да направят инвестицията. В Европа такова нещо няма. Там искат авансово плащане, което е много по-логично, защото не е ясно кога една инвестиция ще започне да се възвръща и дали бизнесът ще оцелее след година. Например по Хоризонт 2020 се превеждат авансово 40% от нужните средства за инвестиция. По Еразмус също“, казва той.

Другият проблем е, че могат да кандидатстват единствено търговски дружества, но неправителствени организации и фермери не могат да бъдат членове на търговско дружество. В мярката е заложена и възможността фермерите да участват в управлението на съответния пазар. За да се превърне това във факт, е нужно да се регистрира кооперация.

Паулина Гегова

Паулина Гегова

Редактор-репортер - екип "Култура"

Паулина Гегова е завършила Актьорство за драматичен театър в ПУ. Работила е в държавен театър, създава частни проекти, организира културни и благотворителни мероприятия в Пловдив. Занимава се с медии от 2015 година, писател и редактор на художествена литература.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Подкрепяте ли предложението на ГЕРБ за Велико народно събрание и промени в конституцията?