Следвайте ни

Лозята и виното все по-малко, но гроздето все по-добро

Изоставени и неподдържани са близо 30 хил. хектара

viber icon

През 2019 г. площите с лозови насаждения в страната намаляват с 1,2% спрямо предходната година, до 50 100 ха, като за близо 15 хил. ха не са полагани грижи. Около 5% от площите в стопанствата са млади и още не дават плод. Неподдържаните лозя, както и тези на маломерни и разпокъсани парцели извън земеделските стопанства са 13 912 ха. Общите площи с лозя през 2019 г. са в размер на 64 012 ха, с 0,6% по-малко спрямо предходната година. Традиционно,

най-голям дял от лозята в стопанствата (около 71%) се намират в южната част на страната,

главно в Югоизточен и Южен централен райони. Данните са от Аграрен доклад 2020 на Министерство на земеделието, но третират периода от предходната година.

През 2019 г. се отчита намаление на общо реколтираните площи с лозя с около 4% на годишна база. При белите винени сортове намалението на реколтираните площи е общо с 5% за страната, най-чувствително в Югозападния и Югоизточния район, съответно с 29% и 17%. В същото време в Северозападния, Южния централен и Северния централен район се наблюдава увеличение на реколтираните площи с бели винени сортове с между 12% и 35%. При червените винени сортове намалението е общо с около 4%, основно поради по-малко реколтирани площи в Североизточния, Северозападния и Югоизточния район. При десертните сортове лозя общо реколтираните площи са с около 4% повече спрямо 2018 г., като значително увеличение на тези площи се отчита в Североизточния район - с около 57%. Вследствие на лоши климатични условия от 2656 ха плододаващи лозя не е прибрана продукция.

Водещо място в структурата на лозовите насаждения през 2019 г.

продължават да заемат червените винени сортове, с относителен дял от около 58%,

следвани от площите с бели винени сортове ​- около 36%, и десертните - около 7%. Средният добив от винени сортове лозя през 2019 г. е 5880 кг/ха, с 5,4% по-нисък спрямо предходната година. Същевременно при десертните сортове лозя се наблюдава увеличение на средния добив с 4,7%, до 6390 кг/ха. Най-високи средни добиви от винени сортове са отчетени в Югоизточния и Южния централен район (съответно 6756 кг/ха и 5917 кг/ха), а от десертни - в Южния централен и Югоизточния райони (съответно 6922 кг/ха и 6840 кг/ха).

Реколтата от грозде през 2019 г. е много добра като качество, но количествено е по-малка в сравнение с предходната година. Производството на грозде от лозя намалява с близо 9% на годишна база, до общо 177 721 тона, в съотношение винено - 93%, и десертно - 7%. Продукцията от асми възлиза на 813 тона, с около 24% под нивото от предходната 2018 г. Традиционно, най-голямо производство от лозя е отчетено в Югоизточния и Южния централен район, формиращи съответно около 40% и 37% от общото производство. От общо произведеното грозде през годината

92% са насочени за преработка, а 8% - за консумация в прясно състояние.

По данни на Изпълнителната агенция по лозата и виното през 2019 г. изкупеното и преработено количество винено грозде от винарските предприятия възлиза на 129 311 тона, с 22,6 хил. тона по-малко спрямо предходната година. Гроздето, предназначеното за преработка в извънпромишлени условия, е в размер на 30 558 тона, а 4381 тона от преработеното грозде е потребено за други продукти, различни от вино и гроздова мъст.

Общото производство на вино от реколта 2019, декларирано от регистрираните винопроизводители, възлиза на 857 375 хектолитра. Това е със 17,6% по-малко спрямо преходната година, като се отчита спад в произведените количества за всички категории вина. Производството на бели вина намалява с близо 20% на годишна база, до 421 397 хектолитра, а това на червени вина и розе - с около 15%, до 435 978 хектолитра. Водещ в производството на вино е Югоизточният район с около 54% от общото промишлено производство, следван от Южен централен район с 25%. Най-малък е делът на произведеното в Северозападния район вино - 2%.

Ударно изнасяме за Полша и Япония 

По данни на НСИ през 2019 г. износът на вино възлиза на 25 050 хил. литра, което е със 7,3% под нивото от предходната година. Поради увеличение на средната износна цена със 17%, до 1,40 евро/литър, в стойностно изражение експортът нараства с 8,5%, до 34 952 хил. евро. Основен пазар за българските вина през 2019 г. остава ЕС, където са реализирани общо 20 297 хил. литра (81% от целия износ) ​- с 13,1% по-малко спрямо 2018 г. Подобно на предходни години, най-големи количества са насочени за Полша - 10 144 хил. литра (50% от износа за ЕС). Износът за трети страни през 2019 г. бележи ръст от 30,2% в сравнение с предходната година, възлизайки на 4 753 хил. литра. Около една трета от количеството е реализирано в Русия. Наблюдава се значително увеличение на експорта на вино за Япония (с 49%) и някои африкански държави като Кот д’Ивоар, Бенин и Нигерия, докато пратките за Русия се свиват с 2,7%. Общият внос на вино през 2019 г. е в размер на 9 021 хил. литра, с 5,4% повече спрямо 2018 г. При малко по-ниска средна вносна цена от 2,30 евро/литър общата стойност на вноса се повишава с 4,8%, до 20 751 хил. евро. Традиционно, най-значителни количества са внесени от Франция, Испания и Италия. Увеличени са и пратките от Великобритания, Унгария, Нова Зеландия, Чили и Молдова. 

Мария Петрова

Мария Петрова

Журналист - екип "Бизнес"

Мария Петрова е ръководител на екип "Бизнес". От 2006 г. работи във вестник „Марица“. С награди от посолствата на USA и Ирландия и приз Зелено перо.   Още

Коментари (1)

Майтап бе Уили

Майтап бе Уили

02.02.2021 | 15:28

Гроздето по-малко , а виното и ракията - все повече! Нека някой да провери колко грозде има в гроздовата ракия - спирт (царевичен или пшеничен) и есенции....

Отговори
2 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай