Следвайте ни

Кризата удари рибарниците в Родопите

Производството и продажбата на пъстърва е свито с 50%

viber icon

Негативните последици от пандемията с коронавируса не подминаха и рибния бранш в страната. Потреблението се е свило драстично, собствениците на рибарници в Родопите не знаят дали ще оцелеят, а някои са обявили стопанствата си за продан. Те, както и колегите им, които си вадят хляба от риболов в Черно море, разчитат на компенсации, за да покрият отчасти загубите си. 

 

50% по-малко продажби на риба и съответно приходи в последните месеци отчита Валери Баронов, собственик на най-големия развъдник у нас "Рея фиш". Стопанството му, което е в язовир Доспат, е най-голямото на Балканския полуостров за пъстърва. Има над 150 броя садки, които се зареждат с рибки-бебоци от 2 до 50 грама.

Годишният капацитет е за около 800 тона американска и сьомгова пъстърва. В пандемията обаче според Баронов, по отношение на пазара, компанията му се връща към началото на 90-те години на миналия век. „Заведения и хотели не работеха, сега работят, но доста по-свито, магазините зареждат по-малко, но като цяло хората ядат по-малко риба. Той уточнява, че мярката 60/40 не помага на рибния бранш, който чака специални субсидии. За аквакултури са предвидени помощи от около 1.7 млн. лв., но те все още не са раздадени. В същото време той е съкратил вече 50% от персонала си. На садките му от общо 40 дългогодишни работници вече работят 20.

Както той, така и неговите колеги от бранша, които отглеждат риби в Родопите, настояват субсидиите за аквакултури да се дадат моментално.

Според Павлин Маринов от П.А.Л.-БГ ЕООД, който също е голям производител на риба в района на Девин, спадът на производство и продажба е с 1/3. "Средният оборот месечно ни е бил 337 000 лв. През март т.г. беше около 330 000 лв. и започна да пада, като през май отчетохме 114 000 лв. Миналата година по няколко тира сме изпращали за морето, което за нашите мащаби е огромно количество, тази година няма такова търсене. Съкратих 11 работници, или около 20% от персонала. Не ползваме 60/40, има рибарска програма, тя е за оборудване, ново строителство, взимат от нея пари и ще раздават. Но ако ги получим след 2 месеца, вече няма да има смисъл.

Спад с около 30% отчита и Пламен Мочовски, който отглежда зарибителен материал край девинското село Триград. Ако рибарниците нямат пари да купят от него, следващите години няма да имат и производство.

Проучванията на бранша сочат, че българинът изяжда годишно от 1000 до 1500 тона пъстърва. Капацитетът на производство в рибовъдните бази у нас е за около 2000 тона. Останалото се изнася в чужбина. Оборотът в този сегмент на рибопроизводството е към 12-13 млн. лв.

Петя Гайдарова

Петя Гайдарова

Репортер-редактор - екип "Регион" Смолян

Петя Гайдарова е кореспондент на в. „Марица“ в Смолян. Завършила е "Български език, литература и история" в ПУ „П. Хилендарски“ и „История“ в Югозападен университет "Н. Рилски“. Има квалификация на BBC World Training Trust.   Още

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

За кого бихте гласували, ако изборите бяха днес?