Криза в бранша изстреля цените на млечните продукти

Кризата в млечния сектор в България ескалира. Дългогодишните проблеми, свързани с недостига на суровина за производство и вноса на евтино сухо мляко, вместо да се разрешават, се задълбочават. На фона на това поскъпнаха енергийните източници, фуражите за животните, опаковките. Целият този микс от производствени проблеми по веригата, плюс неконтролируемата надценка на търговци и прекупвачи, вдигнаха цените на млечните продукти на дребно до невиждани и не съвсем логични стойности.

Години наред разтягаме една и съща дъвка, че държавата е обърнала гръб на сектор „Животновъдство“, но и не само на него. Фермерите се оправдават, че поради това стадата с говеда, биволи, овце и кози намаляват, пасищата не достигат и който не може да издържи, се оттегля от бизнеса. Поне веднъж в годината животновъдите се вдигат на протест, но според браншовиците техните проблеми никога не са чути. Явно някъде се къса връзката между държавата, производителите и преработвателите.

В същото време по рафтовете, особено на големите търговски вериги, могат да се изброят минимум 50 родни производители на млечни продукти. Отделно има и щандове за фермерски млечни продукти. Вярно, цените варират в широк диапазон, които през последната година станаха космически за джоба на средния българин. 

Соченият за проблем №1 в млечния сектор - редуциран брой животни, респективно дефицит на суровина, може да се подложи на съмнение. Индикация за това са цифрите на отдел „Агростатистика“, които представят бранша в съвсем друга светлина (виж графиката). И ако в първите години на прехода действително имаше масови фалити на ферми, прави впечатление, че през последното десетилетие ситуацията в животновъдството е подобрена. Индикация за това са данните от последното преброяване на земеделските стопанства през 2020 г. Парадоксално, но факт е, че от една страна, има намаление на броя на някои стопанства, но от друга - главите добитък са увеличени.  Броят на отглежданите в земеделските стопанства говеда се увеличава с 6% спрямо 2010 г., млечните крави са 237.2 хил. броя, а кравите от друго направление достигат до 154.8 хил. броя. Отглежданите в земеделските стопанства биволици се увеличават и достигат 14.6 хил. броя. В стопанства с 50 и повече говеда се отглеждат 64% от говедата през 2020 г., докато в преброяването през 2010 г. делът им е бил 37%. 

В годишния  доклад на аграрното ведомство за състоянието и развитието на земеделието през 2021 г., публикуван в края на 2022 г., фигурират малко разочароващи, но не фатални цифри за сектор „Животновъдство“. Към края на 2021 г. като цяло се наблюдава намаление на броя на стопанствата, отглеждащи селскостопански животни спрямо предходната година. Най-значителен спад на годишна база се отчита при стопанствата с пилета от кокошия вид за угояване и с кокошки носачки ​- съответно с 50,9% и 66,3%. Съществено намаляват и стопанствата със свине, общо ​- с 28,6%, следвани от тези с кози ​- с 10,7%, и говеда ​- с 9,9%, а най-слабо е намалението при стопанствата с овце ​- с 2%. Изключение правят стопанствата с биволи, които остават без промяна. Общият брой на едрите преживни животни, свинете и птиците нараства спрямо 2020 г., съответно: говеда - с 3,7%, биволи - със 7,5%, свине - със 17,3%, и птици - с 1,5%. Същевременно броят на дребните преживни животни намалява, по-значимо при козите - с 15,2%, а по-умерено при овцете - с 8,3%. Запазва се тенденцията на увеличение на едрите и дребните преживни животни с месодайно направление. Към края на 2021 г. в страната се отглеждат с 19,1% повече месодайни крави спрямо година по-рано и със 17,2% повече месодайни овце майки.

Тенденцията за ръст на животновъдните ферми и брой глави в тях усилено се наблюдава в Пловдивска област. За последната година десетки са внесените в РИОСВ инвестиционни предложения за създаване на нови или разширяване на съществуващи ферми с млечни крави, овце, кози и биволи. Нещо повече, част от тях залагат изграждане и на мандри, с което затварят цикъла на производство, а с цел намаляване на разходите за ток, монтират възобновяеми енергийни източници за собствени цели. От началото на тази година три са предложенията в регионалната екоинспекция за създаване на нови ферми, като и трите са в община Карлово. В едната - на територията на гр. Карлово, инвеститорът „Виа Лакта“ ЕООД ще отглежда 100 броя млекодайни крави, 100 броя женски телета и юници, ще монтира и модулна мандра. Другата ферма, собственост на Николай Лазаров, ще е в с. Пролом. На площ от почти 1 декар той ще построи сграда за свободно пасищно отглеждане на 50 говеда. Подписал се само като Идриз е внесъл инвестиционно предложение за създаване на нова, модерна и високопродуктивна овцеферма за 200 броя животни в с. Розино. 

Внасяме по 20 хил. тона мляко от ЕС и трети страни

През 2021 г. 244 млекопреработвателни предприятия са предоставили данни за преработеното от тях мляко и произведените млечни продукти. В тях е преработено 703 млн. литра сурово мляко, включително доставено от държави, членки на ЕС, и внос от трети страни. Основен дял (94.4%) заема кравето мляко, което е с 1.9% по-малко спрямо 2020 г. И през 2021 г. овчето мляко заема второ място по преработено количество (с дял от 3.4%). Козето мляко заема 1.6% от преработеното мляко и е със 7.8% повече спрямо 2020 г. Преработеното биволско мляко и смес заема 0.6% от общото мляко.

През 2021 г. освен количества сурови млека по видове, включително доставено от държави, членки на ЕС, и внос от трети страни, в производството на млечни продукти са вложени допълнително и 3121 тона концентрирано мляко, 7497 тона мляко и сметана на прах, 4709 тона млечен концентрат и 930 тона други продукти (сметана, закваска, суроватка). Преработените количества сурово мляко, доставени от държави, членки на ЕС, или внесени от трети страни, са почти 20 хил. тона.

През 2021 г. производството на заквасено мляко (подсладено или неподсладено) се увеличава с 1.8% спрямо 2020 г., до 159 263 тона. Увеличение се отчита при всички видове заквасени млека, като най-значително е увеличението при произведеното заквасено мляко от биволско мляко ​- с 32.7%, от овче и смесено ​- с 21.7%. Най-голям дял заема заквасеното краве мляко ​- 99.0%. Ароматизираните заквасени млека (със или без добавки и др.) са с 10.2% повече спрямо 2020 г. и достигат 15 269 тона. Производството на сирена намалява с 1.9% спрямо 2020 г. Сирената, произведени от краве мляко, заемат най-голям дял ​- 88.6%, следвано от сиренето, произведено от овче мляко - 7.2%

Производството на течно пакетирано мляко през 2021 година е най-високо в Южния централен район, като делът на този район спрямо общото производство е 49.5%. В Южния централен район се отчита и най-голямо производство на заквасено мляко (подсладено или неподсладено) с дял от 40.3% от общото производство, както и на кашкавал - 40.9% от цялото производство. Най-голямо количество бяло саламурено сирене е произведено в Северния централен район и заема 35.1% от общото производство на национално ниво, но е с 2747 тона по-малко спрямо 2020 г., или с -11.0%.

През 2021 г. са произведени 159 263 тона заквасени млека, 75 млн. литра течни пакетирани млека, 62 384 тона бели саламурени сирена и 26 854 тона кашкавал. Наблюдава се намаление на обезмасленото заквасено кисело мляко с 45.7%, а заквасеното мляко за пиене се увеличава с 23.0% . Намалението на произведените количества кашкавал през 2021 г. е с 4% спрямо 2020 г. Производството на кашкавал от овче мляко бележи ръст през 2021 г. от 6.4%, а кашкавалът от други млека намалява с 33.7%. Най-голям дял заема кашкавалът, произведен от краве мляко - 92.6%, но произведеното количество е с 3.1% по-малко спрямо 2020 г.

Бялото саламурено сирене намалява спрямо 2020 г. с 4075 тона, или с 6.1%. Най-голям дял (85.5%) заема бялото саламурено сирене, произведено от краве мляко. Производството на саламурено сирене с вложени растителни мазнини намалява с 5.1% през 2021 г. Производството на топени и пушени сирена е със 7.7% повече. Другите видове сирена (меко сирене, синьо сирене и др.) са почти два пъти повече (+93.6%). Производството на сметана през 2021 г. е с ръст от 22.9%, достигайки до 3572 тона. Течната сметана се увеличава почти два пъти. При млечните мазнини се отчита увеличение с 22.6%. 

Наско Тачев, мениджър в мандра "Ведраре": Цените в магазина ще паднат през април, лятото ще са с 30% надолу

- Г-н Тачев, има ли необосновано завишение на цените на млечните продукти в магазините?

- Спекула няма. В края на миналата година цената на суровината се вдигна много и достигна  1.25-1.30 лева на литър без ДДС. На тази база се покачи себестойността и на сирена, кашкавали, кисели и пресни млека. Но всичко бе  подчинено на законите на търсенето и предлагането, както е на всички останали пазари. Ще обясня по-подробно. Лятото на миналата година имаше повишено търсене на млечни продукти. По същото време скочиха цените на фуражи и торове и в крайна сметка, това доведе до покачване на себестойността на млякото. Фермерите не можеха да произвеждат евтино мляко, както преди. От друга страна, се повиши и цената на суровото мляко, което у нас идва предимно от Унгария. И така млечните продукти станаха скъпи - кашкавалът достигна 30-40 лева за килограм на дребно, кофичка кисело мляко - 2 лева. В определен момент обаче, някъде ноември-декември, обемите на продажби започнаха да спадат, защото хората не можеха да си позволят толкова скъпи продукти.

И у нас, и в Европа определяща за цената на суровото мляко е цената на маслото и на сухото мляко. И когато двете са с много високи цени, скача и суровината. В потвърждение на това само ще припомня, че в един момент през 2022 г. маслото на европейския пазар достигна 7 евро на килограм, а сухото мляко - 4.20 евро. И после започнаха свободно да падат, защото нямаше кой да ги купи. В момента  сухото мляко е 2.50 евро, а маслото - 4 евро, което натиска и цената на суровото мляко. А млякото, внос от Унгария, идва около 0,86 лева на литър, с включен транспорт.

- А защо цените в магазина не падат? 

- Защото ние, преработвателите, имаме дългосрочни отношения с фермерите. Появявайки се такова вносно мляко от 86 стотинки, автоматично цената на нашите фермери не може да стане същата. При тези цени на фуражите това ще ги убие. И изкупната цена на млякото у нас пада и ще пада, но не с темпа на спот-млякото. Ако мога да обобщя, в момента актуална цена на фермерското мляко е 1.10 лв., при положение че има внос на 0,86 лева. Изкупуваме на тези цени и преработваме на тях.

- Кога можем да очакваме по-ниски цени на млечните продукти в търговската мрежа?

- Ако нашите прогнози са верни, че на жътва пшеницата ще е 350 лева на тон (колкото беше преди 2 години), тогава ще се понижи и себестойността на млякото и нашите животновъди ще могат да си позволят цена от 0,86 лева. Ето тогава ще паднат драстично и крайните цени. Това може да се очаква още в началото на април.  А след шест месеца очаквам цените на млечните да са с 30 на сто надолу.  

Трябва да отбележа, че високите цени не са добри и за нас. Защото те запушиха пазара тотално. Работата ни е паднала с 30% на годишна база.

- С други думи, не виждате спекула с цените по веригата производител -преработвател - търговец?

- Няма проблем с ценообразуването в България. Има проблем с недостатъчната суровина и винаги има внос, който е по-евтин. Ето защо, ако произведем един кашкавал в Унгария и същия у нас, нашенският винаги ще е с по-висока себестойност.

А относно спекулата - винаги когато има повече търсене или предлагане, има място за спекула. Но когато пазарите са спокойни, това е невъзможно.

- Очаквате ли, че мерките на служебната власт за проверки и контрол на цените по веригата ще доведат до поевтиняване на храните?

- Не, не очаквам да доведат до нещо. Цените ще паднат, когато търсенето е по-малко от предлагането. Винаги когато държавата се намеси на пазара, той реагира впоследствие много негативно в обратна посока.

В себестойността на млечните продукти 70% е стойността на суровото мляко. Останалите 30% са заплати, енергия, опаковки и т.н. Големите флуктуации в цената на суровото мляко в нашия бранш определят цените.

- А възможно ли е да съществуват картелни договорки в бранша?

- Не, в България има 250 млекопреработватели. Как си представяте те да се разберат на каква цена да продават млякото? Нормата на печалба при млекопреработвателите е 7-8%, а при търговската верига - 4-5%. Къде виждате спекула при такива финансови резултати? Лично аз смятам, че служебната власт ще си закачи значка, че цените са паднали заради техните проверки. А те ще паднат просто защото са много високи.

Мандра "Ведраре" е собственост на Ненко Трифонов. През 2017 г. той стана големият победител в раздел "Животновъдство" в конкурса на в. "Марица" - "Фермер на Тракия".