Изследване на Deloitte показва: Земеделието и храните най-пощадени от COVID-19

По време на кризата с COVID-19 агрохранителната индустрия се оказа една от най-устойчивите на трудната ситуация. Шокът от пандемията обаче изискваше коригиращи действия и ускори развитието на тенденциите, които вече се наблюдават в сектора - като цифровизация, по-информиран потребителски избор и предпочитания към местни продукти.

Това става ясно от доклада Food Foresight: Въздействие на COVID-19 върху агрохранителния сектор в Централна и Източна Европа“, изготвен от EIT Food в сътрудничество с консултантската компания Deloitte.

Въпреки стабилния растеж и стабилната среда агрохранителната промишленост също пострада, макар и не толкова, колкото другите сектори.

В нашия регион производството на храни е спаднало само с 13% през април на годишна база

Земеделието и хранително-вкусовата промишленост, включително търговията с храни и гастрономията в Централна и Източна Европа, регистрират номинално увеличение на добавената стойност от 2005 г. насам, като земеделието нараства с 3% годишно, а производството на храни и напитки с над 4% годишно. Производството на храни и напитки в региона е най-стабилният сегмент в производствения сектор от началото на пандемията.

Според експертите на Deloitte в зависимост от икономическата и политическата ситуация, свързана с международната търговия и ограничения заради COVID, има 4 възможни сценария за развитието на хранително-вкусовия бранш:

1.Пълно възстановяване

Това е най-оптимистичният сценарий, при който премахването на ограниченията улеснява потока на работна ръка, вдигайки натиска върху заплатите на земеделските производители. Възвръща се потреблението отпреди кризата в HoReCa сектора, а оттам и в свързаните пазарни сегменти.

2. Приготвяне на домашна храна

Умерен сценарий, наблягащ на дългосрочното поддържане на пандемичното поведение на потребителите, обръщайки повече внимание на хранителната стойност на храната и местния метод за нейното снабдяване. Според тези предположения ще има и преход от използване на заведения за обществено хранене към приготвяне на ястия у дома.

3. Нови правила

В този случай, за разлика от предишния сценарий, потребителите са готови да се върнат към предишните си навици и начин на действие, но не могат да го направят поради устойчивите ограничения.

4. Спад в доверието

Това е най-песимистичният подход, при който неблагоприятно се съчетават както икономически, така и политически фактори. В същото време поддържането на ограниченията, продължаването на неблагоприятните търговски условия и липсата на достатъчна подкрепа водят до спад в доверието на потребителите и бизнеса и поддържането на вътрешното търсене на ниво криза.