Инж. Николай Роснев: Нелегалната е-търговия с фалшиви препарати взе застрашителни размери

На 16 януари се отбелязва професионалният празник на работещите в сферата на растителната защита. На този ден през 1896 г. е издаден указ на княз Фердинанд I, с който се утвърждава Законът за мерките против филоксера, за възобновяване на унищожените от заразата лозя, и се поставя началото на растителната защита като част от селскостопанската наука. Денят на растителнозащитника за първи път е тържествено честван на 16 януари 2006 г. в аулата на АУ в Пловдив по повод на 110-годишнината от издаването на първия нормативен акт на България в областта на растителната защита. По този повод разговаряме с инж. агроном Николай Роснев - заместник изпълнителен директор в БАБХ с ресори: "Растителна защита и контрол на качеството на пресни плодове и зеленчуци", "Продукти за растителна защита, торове и контрол", Централна лаборатория по карантина на растенията.

-----------------------------------------------------------

На 16 януари се чества Денят на растителната защита в България. Пред какви професионални предизвикателства са изправени днес специалистите по растителна защита?

С всяка изминала година се увеличават както предизвикателствата, така и отговорностите на колегите, ангажирани с растителна защита. Сериозно предизвикателство е административният капацитет в областта на растителната защита. Обемът на работа непрекъснато се увеличава, а човешкият ресурс намалява. И докато през първите години от създаване на Българска агенция по безопасност на храните този административен капацитет намаляваше поради структурни промени, през последните две години намаляването е естествено, поради пенсиониране. В същото време младите колеги не искат да работят в структурите на агенцията заради неконкурентното заплащане спрямо това в частния сектор. От страна на ръководството ще търсим начини за промяна на заплащането на служителите. Заложили сме 10-процентно увеличение, което е одобрено за цялата бюджетна сфера. Голямо предизвикателство пред нас е новото законодателство и два нови регламента, които засягат официалния контрол на агенцията, включително и в областта на фитосанитарния контрол. За 2020 г. всички от БАБХ си пожелаваме да не се налага в областта на растителната защита да прилагаме някои от екшън плановете за справяне с кризи.

Фермерите ни имат ли необходимите знания по растителна защита за извеждане на правилна борба с болестите, неприятелите и плевелите?

Всеки, който се занимава със земеделие, трябва да има познания, а който няма, е необходимо да ползва услугите на квалифицирани консултанти по растителна защита, прогноза и сигнализация. Към БАБХ имаме регистрирани 6-има консултанти, но те не се търсят от фермерите. Със сигурност има и други, които не са регистрирани при нас. Но няма как да се хвърлят стотици хиляди левове за земеделие, ако не се прилага адекватна растителна защита. Тенденцията е земеделските производители да пращат децата си да учат агрономство или растителна защита, които след това поемат управлението на стопанството. Нашата задача като компетентен орган е да създадем условия всеки един регистриран фермер или ползвател на продукти за растителна защита (ПРЗ) да е преминал минимално изискуемо обучение по Закона за защита на растенията и да притежава съответния сертификат. От миналата година БАБХ съвместно с Асоциация Растителнозащитна индустрия България (АРИБ) изпълнява тригодишен проект за безплатно обучение по РЗ на фермери от областите Благоевград, Варна и Смолян. Средствата са предоставени по европейска програма.  

А какви са резултатите от дейността на системата за събиране на опаковки от пестициди, която се провежда между БАБХ и АРИБ? 

Системата за събиране и управление на опаковки от продукти за растителна защита стартира през 2013 г. по инициатива на АРИБ, с подкрепата на БАБХ. Целта е да се намалят рисковете, свързани с употребата на продукти за растителна защита (ПРЗ) и да се отговори на изискванията на законодателството в тази област. Чрез тази система България се класира на първо място в Европа по екологичен показател - събиране и рециклиране на опаковки от ПРЗ в земеделието. За 2019 г. над 97% от опаковките, използвани от родните производители, са били събрани и преработени, а услугата е безплатна за стопаните. Само за 6 години броят на земеделците, които доброволно предават празни опаковки от ПРЗ, се е увеличил 100-кратно, като в момента фермерите са 4000. Резултатът е пряк и дългосрочен екологичен ефект върху родното земеделие, който допринася за опазване на околната среда, почвата и въздуха.

Как противодействате на търговията с нелегални и фалшиви пестициди, включително и от трети страни?

Над 550 тона нелегални или фалшиви пестициди са конфискувани в Европа през 2019 г. в резултат на международната операция SILVER AXЕ ІV. Тя се координира от Европол с подкрепата на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ). Миналата година България за втори път участва в тази операция. Освен БАБХ в нея се включиха Главна дирекция „Национална полиция“ и Агенция „Митници“.  В резултат от извършените проверки във вътрешността на страната ни, в рамките на операцията, са задържани 6368 литра и 4334 кг нелегални ПРЗ, които са многократно повече от тези през предходната година. По инициатива на БАБХ се извършиха съвместни извънредни акции с ГД „Национална полиция“ на територията на областите Силистра, Благоевград и Пловдив. Специално в Пловдив бе констатирано нарушение с реклама на неразрешен ПРЗ, за което бе съставен акт. Отделно при съвместни действия между Агенция „Митници“ и БАБХ бяха задържани 257,5 л и 31,3 кг неразрешени ПРЗ с произход Турция и Русия. Засиленият контрол продължи и след операция SILVER AXE IV. Извършиха се извънредни съвместни проверки между БАБХ и ДАНС. Откриха се общо 3545 л и 3859 кг нелегални ПРЗ, с произход Турция, Гърция и др. В нерегламентиран склад в област Пазарджик бяха задържани 2304 литра и 1824 кг  неразрешени ПРЗ без етикет на български език, 955 л и 271 кг неразрешени ПРЗ с етикет на български език, 137 л и 1410 кг ПРЗ с изтекъл срок на годност и 149.5 л и 353 кг неправомерно преопаковани ПРЗ. Застрашителни размери обаче взима нелегалната търговия с фалшиви ПРЗ през интернет, а процесът е неуправляем. Не можем да засечем нито кой продава, нито начина на доставка. Искам дебело да подчертая, че куриерските фирми, които доставят такива препарати, са в нарушение на законодателството и подлежат на санкция между 1500 и 3000 лв. До момента е установено, че подобни препарати се произвеждат основно в Украйна. Вече сме уведомили органите на реда за препарати и сайтове, през които се предлагат. Борим се и срещу нелегалния внос на пестициди от Турция, които са забранени за употреба и търговия в ЕС. Вероятно те се доставят по заявка и не се предлагат в агроаптеките и складовете на едро. Но със съдействието на Агенция „Митници“ при граничен контрол периодично се залавят различни пратки. Благодарение на работата ни с полицията наскоро на ГКПП-Малко Търново бе хванат един микробус с около три тона продукти. Иначе ежеседмично се осуетяват опити да се внесат нелегални ПРЗ с леки автомобили.

Какви са най-честите нарушения, които констатирате в складовете и в агроаптеките?

Проверяваме обектите за преопаковане, на 100% складовете за търговия, както и от 80 до 100% от селскостопанските аптеки. Най-често установяваме грешни етикети или такива с изтекъл срок на годност, непопълнени дневници с името на човека, който има право да продава ПРЗ, както и номера на сертификата му, но това са минимални документални нарушения. 

По сигнал - на „Стоково тържище Родопи 95“ АД край с. Първенец, а може би и в страната, са пласирани гръцки домати, нападнати от Tuta absoluta. Според същия сигнал стоката е била предвидена за преработка, но е насочена към търговската мрежа, а официалните документи, че доматите са внос от Гърция, са подменени. Имате ли данни за този случай и извършена ли е проверка? 

Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ)-Пловдив се самосезира по повод на журналистически публикации за домати, заразени с вредителя Tuta absoluta, или доматен миниращ молец. Инспектори от отдел „Растителна защита“ посетиха борсата за плодове и зеленчуци в Първенец. Не са открити домати със страна на произход Гърция. Не са открити количества, заразени с Tuta absoluta, нито документи, удостоверяващи търговията с такива. Предстои проверка на борсите и тържищата в цялата страна. Движението на плодове и зеленчуци в ЕС се осъществява на принципа на свободна търговия, с търговски документи. Добре е потребителите да знаят, че вредителят не е опасен за здравето на човека. Наличието му в продукцията води до лош търговски вид. Ето защо, когато установим случай с Tuta absoluta на границата, пресортираме стоката. Заразените зеленчуци се отделят, поставят се в черни полиетиленови чували, които се унищожават по определен ред. Tuta absoluta не е в категорията "карантинен вредител". Регламентът на ЕС 2019/2072 установява карантинните вредители от значение за Съюза. Там от години не присъства Tuta absoluta.

2020 г. е обявена от ООН за Международна година на растителното здраве. В тази връзка предстои да стартира Национална информационна кампания „Защити растенията - защити живота”. Как БАБХ и в частност специалистите по растителна защита в съответните ОДБХ ще се включат в тази кампания?

Имаме изключителния шанс в продължение на година да се говори за растителното здраве, защото това понятие общо взето се неглижира, с изключение на колегите, които са пряко ангажирани. Тази година ООН залага на основни послания, с които се цели да се повиши глобалната осведоменост за това как опазването на растителното здраве ще помогне за намаляване на глада, на бедността, за опазване на околната среда и стимулиране на икономическото развитие. На 16 януари, в Деня на растителната защита, който ще отбележим в Аграрния университет в Пловдив, ще обявим нашия план за действие през 2020 г. Подготвили сме различни информационни материали ​-брошури, постери, клипове, презентации, които ще представяме на всяко едно земеделско изложение. Фермерите ще научат кои са потенциалните карантинни вредители, които са непознати за България, но  биха могли да влязат в страната и да предизвикат огромни загуби. И това е голямата задача на plant health - растителното здраве ​- контролът и недопускането на вредители, които не са разпространени в Европа. А ако случайно влязат на наша територия, трябва веднага да бъдат унищожени или контролирани. Карантинни вредители се внасят с посевния или посадъчния материал. Оттам отиват на полето и докато ги идентифицираме, те вече са се намножили в доста голяма степен. За да започнем да ги унищожаваме, трябва да намерим и съответния продукт за РЗ. Оттам идва цялата трудност и непознаване на понятието „растително здраве“. Хората трябва да знаят, че не бива да внасят от чужбина растения, които не са проверени. Нашият съвет е, преди да купят вносен посевен или посадъчен материал, да вземат проби за анализ. 

----------------------------------------------------------------------------- 

Инж. Николай Роснев е завършил Висшия селскостопански институт „Васил Коларов” - Пловдив, през 1990 г. (сега АУ), където се дипломира като инженер агроном със специалност Защита на растенията и почвите и специализация в областта Биологична и интегрирана борба. Четири години работи като граничен фитосанитарен инспектор на ГКПП-Калотина и Драгоман към Регионална служба за растителна защита - София. От 1993 до 1998 г.  работи в Централната лаборатория по карантина на растенията. Участвал е в множество курсове и специализации в областта на фитосанитарния контрол и растителното здраве. В периода 2002-2013 г. е началник-отдел „Фитосанитарен контрол”. От май 2013 г. е назначен за заместник изпълнителен директор в БАБХ. 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?