Гледаните овошки през зимата се отплащат с висок добив догодина

Резитби, механични и РЗ практики опазват растенията от болести и неприятели

За получаването на висококачествена продукция от овощни и ягодоплодни култури догодина е необходимо  своевременно и качествено провеждане на редица практики  през зимата. Така значително се намалява броят на химичните третирания през вегетацията. През този период задължително се прилагат и механични мерки.  Закържавелите и изсъхнали дървета се изкореняват, изнасят и се изгарят. С това се унищожава натрупаната зараза от корояди, дървесинояди, шарка по сливата, бактериално изсъхване и множество други вредители.  Старата и напукана кора на ствола и дебелите клони се премахва, без да се наранява ликото. Отпадъците, в които зимуват плодовите червеи, корестата листозавивачка, кръгломиниращият молец, крушовите бълхи, някои видове акари и др. се събират и изгарят. Унищожават се също гъсеничните гнезда, изсъхналите и мумифицираните плодове, останали по дърветата. Заедно с резитбата за формиране на короната на дърветата се провежда и така наречената оздравителна резитба.  Чрез нея се отстраняват изсъхналите клони и леторасли. В тях зимуват причинителите на кафявото гниене по костилковите и семковите, брашнестата мана по ябълката и прасковата, сачмянката по костилковите и бадема и др. С резитбата се разреждат короните, осигурява се нормално проветряване, създават се неблагоприятни условия за болестите. Тя е предпоставка и за качественото провеждане на химичната борба.

Изсъхналите и нападнатите стъбла и издънки на касиса и малината се изрязват, изнасят се и се изгарят. По този начин се предотвратява нападението от стъкленка, агрилус, галица, малинов молец, сиви листни петна, антракноза, дидимела и др. Обработката на почвата има съществена роля в борбата с болестите, неприятелите и плевелите. След провеждане на  механичните растителнозащитни мероприятия почвата се изорава или се прекопава на дълбочина 18-20 см, а в близост до стъблата - 8-10 см. По този начин се заравят листата и намиращата се върху тях зараза от гномония по кайсията, струпясване по ябълката и крушата, червените листни петна по сливата и др. Унищожава се значителна част от зимуващите стадии на редица неприятели и се създават неблагоприятни условия за тяхното оцеляване.

В котловинните, полупланинските и планинските райони на страната, където има опасност от измръзване на стволовете и дебелите скелетни клони на дърветата, до настъпване на студовете те трябва да се варосат със смес от 2,5 кг гасена вар плюс 0,5 кг син камък. Така се избягва неравномерното нагряване през денонощието и произтичащото от това измръзване и се унищожават лишеите и мъховете. За да се предпазят младите дръвчета от зайци, полски мишки и други гризачи, стъблата се обвиват с подръчни материали - велпапе, полиетиленови отпадъци, стъбла от царевица и слънчоглед и пр. Ако през годината е допуснато силно нападение от струпясване по ябълката и крушата, за да се намали количеството на заразата за следващата година, се третира в началото на листопада със 7% разтвор на карбамид (7 кг карбамид на 100 л вода). Гаранция за добър ефект от това третиране е доброто обливане на короната и окапалите листа. Костилковите овощни видове трябва да се напръскат с 2% бордолезов разтвор (при 70% окапали листа), за да се предпазят от бактериално изсъхване, сачмянки, ранно кафяво гниене, кривули по сливата, къдравост по прасковите и др. Разходът на работен разтвор за един декар трябва да е 100 литра. Късните есенни пръскания в трайните насаждения трябва да се провеждат в тихи слънчеви дни при температура на въздуха, не по-ниска от 5 градуса.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?