Фермерите питат, експертите отговарят: Най-често задаваните въпроси за директните плащания

Земеделските производители имат редица въпроси, свързани с директните плащания за 2023 г. в Стратегическия план. Стопаните се интересуват от екосхемите, включително за разнообразяване на отглежданите култури, намаляване на продуктите за растителна защита, заявяването на екологичната инфраструктура, зеленото и органично торене. Имат въпроси и за интервенциите за преходна национална помощ, обвързано подпомагане, млади стопани, биологично производство, Натура 2000 и необлагодетелствани райони, хуманно отношение към животните и др. От Министерството на земеделието подготвят ръководство за законоустановените изисквания за управление, както и наръчници за прилагане на добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС) и на директните плащания. Ето някои от най-често задаваните въпроси и отговорите на експертите. 

Въпрос: Чувствителният период от 01.06-31.10. не е съобразен с началото на стопанската година 01.10. и реално обхваща две стопански години. Какво се случва, ако се смени ползвателят на даден парцел и се наруши поддържането на минималната почвена покривка? 

Отговор: Споразуменията за масиви за ползване се изготвят в зависимост от регистрираните от ползвателите правни основания за ползване на поземлените имоти, където преобладават едногодишни договори, поради което и споразуменията за ползване са със срок от 1 стопанска година. В интерес на земеделския стопанин е да се снабди с подходящи договори за следващата стопанска година, които да гарантират ползването на конкретните площи, за които е поет ангажимент. Дори да се смени ползвателят на съответния парцел, то е необходимо да се спази изискването на растителна покривка. Становището по този въпрос е еднозначно - черната угар е неприемлива в чувствителните периоди, които създават риск от почвена ерозия. Ако при проверка се открие гола почва през определените чувствителни периоди, ще бъде намалено плащането на този земеделски стопанин, който е заявил парцела, съгласно Методиката по чл. 55, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители. 

Въпрос: Предвид трайната тенденция на засушаване, какъв ще е начинът за доказване на извършените сеитби на покривни култури? Могат ли в такива случаи сеитбите да се доказват чрез дневник на стопанството или счетоводни документи, в това число и фактури? 

Отговор: Земеделските стопани не доказват извършени сеитби на покривни култури при заявяване на парцелите. Контролът за спазването на стандарта ще се извърши от ДФЗ в подходящ времеви период, съобразен с метеорологичните условия. Ще се прави оглед на площите със засети покривни култури, които са видими на полето. При необходимост от установяване на вида на културите, с които са засети площите, може да се изиска от земеделския стопанин да представи фактури за закупени семена, дневници на стопанството, др. Подходът се изисква от гледна точка на уязвимостта на голите почви на ерозия. Съобразно това се счита, че има неизпълнение на стандарта, само когато даден парцел е черна угар, т.е. всякакви комбинации от засети култури, стърнища, покривни култури или мулч са приемливи. В проекта на Наредба за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни е записано, че форсмажорно обстоятелство е тежко природно бедствие или тежко метеорологично събитие, което е засегнало стопанството, а чл. 19 на същата предвижда форсмажорното обстоятелство да се доказва с документ, издаден от оторизирана институция. В Наръчника за прилагане на директните плащания ще бъдат дадени примери за документи, доказващи форсмажорни обстоятелства, включително и по отношение на засушаване.

Въпрос: Ако има междинна култура и не поникне за две седмици, какво следва? 

Отговор: Земеделските стопани не доказват извършени сеитби на междинни култури при заявяване на парцелите. Контролът за спазването на стандарта ще се извърши от ДФЗ в подходящ времеви период, съобразен с метеорологичните условия, като се прави оглед на площите със засети покривни култури, които са видими на полето. При необходимост от установяване на вида на културите, с които са засети площите, може да се изиска от земеделския стопанин да представи фактури за закупени семена, дневници на стопанството, др. В проекта на Наредба за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни е записано, че форсмажорно обстоятелство е тежко природно бедствие или тежко метеорологично събитие, което е засегнало стопанството, а чл. 19 на същата предвижда форсмажорното обстоятелство да се доказва с документ, издаден от оторизирана институция. В Наръчника за прилагане на директните плащания ще бъдат дадени примери за документи, доказващи форсмажорни обстоятелства, включително и по отношение на засушаване.

Въпрос: Защо затревяването (пълно или частично) при трайните насаждения се отнася само за наклонени терени, при положение че се затревяват и трайните насаждения на равнинни площи?

Отговор: Правилата за добро земеделско и екологично състояние  дават минималните изисквания за задължително изпълнение, но не ограничават земеделските стопани да предприемат и по-добри обработващи практики по избрани екосхеми. Целта на 50% затревяване при трайни насаждения, разположени на наклонени терени, се отнася за есенно-зимния период за избягване на водна ерозия и изнасянето на хранителните вещества от почвата. Земеделският стопанин избира дали да засее билки или други тревни смески, които да привличат опрашители и да способстват за по-добър добив от овощните насаждения. Няма ограничение в каква степен земеделските стопани ще надградят задължителните изисквания за опазване на земята, в т.ч. да засеят култури в междуредията за подобряване на почвения слой. За райони с висок риск от ерозия е възможно и целогодишно да се оставя растително покритие в междуредията. За да се запазят хранителните вещества за новозасадени плодни фиданки обаче, не се препоръчва плътно затревяване на междуредията.